Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/455“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. Лекувам с билки и баяне. <i>Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 33. | 2. Лекувам с билки и баяне. <i>Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 33. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЧУВАМ СИ <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. н а. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. <i>Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.</i> | + | <b>ВРАЧУВАМ СИ</b> <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. н а. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. <i>Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЧУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> врачувам. <i>Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото | + | <b>ВРАЧУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. <i>Отгл. същ. от</i> врачувам. <i>Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото — накупили си бяха много имоти</i>, <i>имаха колиби със стада от добитъци, даваха на сиромашта пари с лихви; и всичко това — от врачуване.</i> Ил. Волен, МДС, 105. <i>— Ти сам ли я [Биляна] лекуваше?.. — Сам.. Аз разбирам по нещо от врачуване, събирам билки.</i> Д. Талев, СII, 98. <i>През XVII</i> |
<i>в.</i> .., <i>за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията.</i> Ив. Въжарова, ИН (превод), 160. | <i>в.</i> .., <i>за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията.</i> Ив. Въжарова, ИН (превод), 160. | ||
2. Само <i>мн.</i> Думи, изрази, с които се врачува, гадае. <i>Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина,.., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни,.., баяния, врачувания.</i> Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 66. | 2. Само <i>мн.</i> Думи, изрази, с които се врачува, гадае. <i>Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина,.., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни,.., баяния, врачувания.</i> Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 66. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЩАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Връщам. <i>Заем брашно враща.</i> П. Р. Славейков, БП I, 129. вращам се <i>страд.</i> | + | <b>ВРАЩАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Връщам. <i>Заем брашно враща.</i> П. Р. Славейков, БП I, 129. вращам се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЩАМ СЕ, -аш се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Връщам се. <i>Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. /Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / | + | <b>ВРАЩАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Диал.</i> Връщам се. <i>Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. /Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени.</i> К. Христов, СК, 27. <i>Тежко тому кой са от плен враща.</i> Послов. П. Р. Славейков, БП И, 162. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЩАНЕ<sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вращам <i>и от</i> вращам се; връщане<sup>1</sup>. | + | <b>ВРАЩАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вращам <i>и от</i> вращам се; връщане<sup>1</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРАЩАНЕ<sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вращам се; връщане<sup>2</sup>. | + | <b>ВРАЩАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вращам се; връщане<sup>2</sup>. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕВЯ, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъбря, бърборя, говоря. <i>Една вечер по месечина и трите | + | <b>ВРЕВЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., непрех. Диал.</i> Бъбря, бърборя, говоря. <i>Една вечер по месечина и трите [сестри] седнали си у дворо пред кащи и земали да си прикажуваа това онова, на коя що дошло на акъло, си вревили.</i> Нар. прик., СбНУ X, 162. <i>Най-оза-де кукумявката поканил: „Ела, кукумявко, царо те вика!“.. Триж я повика, она не дойде. На четвортио пат с лютина ойде. Ка я виде царо, люто фана да й вреви.</i> Нар. прик., СбНУ XXXVI, 105. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕВЛЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който много вреви, бъбри, бърбори; бъбрив. <i>Вревлива жена.</i> | + | <b>ВРЕВЛЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който много вреви, бъбри, бърбори; бъбрив. <i>Вревлива жена.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕД <i>нареч.Диал.</i> 1. На всяко място, по всички места; навсякъде, навред. <i>Нощните въоръжени патрули кръстосваха вред из улиците с най-строга поръка | + | <b>ВРЕД</b> <i>нареч.Диал.</i> 1. На всяко място, по всички места; навсякъде, навред. <i>Нощните въоръжени патрули кръстосваха вред из улиците с най-строга поръка — да стрелят на месо.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 31. <i>Вред отдето е минувал слепият песнопоец и артист Колчо, трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 145. <i>Пустота и самотни мъртви кърища се мяркаха пред тях вред, докъдето им виждаха очите.</i> Ц. Церковски, Съч. 1П, 154. <i>Какъв живот вред! Тук са развявали платна, таме гърмели колела, по-нататък бияли чукове.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 44. |
2. Подред, един след друг, поред. <i>Редиха са вред кумове, / вред кумове, вред сватове, / да си вдигат чаша с вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 77. | 2. Подред, един след друг, поред. <i>Редиха са вред кумове, / вред кумове, вред сватове, / да си вдигат чаша с вино.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 77. | ||
О С лъжица мед искам да подсладя вред. <i>Диал.</i> Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат. | О С лъжица мед искам да подсладя вред. <i>Диал.</i> Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕД, вредът, вреда, <i>мн.</i> вредове, след <i>числ.</i> вреда, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вреда. <i>Още съм длъжен да ви посоветувам да ся пазите и от друг порок, който приноси вред на мнозина.</i> С. Радулов, НД (превод), 104. <i>Ние пишем, защото гледаме, че и другите пишат.. Ние не знаем що пишем, защото пишем, за кого пишем и от нашето писане няма полза, а вред има.</i> Н. Бончев, Съч. I, 105. <i>Бойт е вреден и за тялото, и за дуишта на детето.. Душевните вредове са по-големи.</i> | + | <b>ВРЕД</b>, вредът, вреда, <i>мн.</i> вредове, след <i>числ.</i> вреда, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вреда. <i>Още съм длъжен да ви посоветувам да ся пазите и от друг порок, който приноси вред на мнозина.</i> С. Радулов, НД (превод), 104. <i>Ние пишем, защото гледаме, че и другите пишат.. Ние не знаем що пишем, защото пишем, за кого пишем и от нашето писане няма полза, а вред има.</i> Н. Бончев, Съч. I, 105. <i>Бойт е вреден и за тялото, и за дуишта на детето.. Душевните вредове са по-големи.</i> |
У, 1870, бр. 3, 37. | У, 1870, бр. 3, 37. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДА <i>ж. Диал.</i> Вреждане. <i>Там до перваза на камината облегнат, / изглеждаше ги той усмихнат под мустак, / и зина сал веднаж и замълча се пак, | + | <b>ВРЕДА</b> <i>ж. Диал.</i> Вреждане. <i>Там до перваза на камината облегнат, / изглеждаше ги той усмихнат под мустак, / и зина сал веднаж и замълча се пак, —/че дума паметна в глъч не намери вреда.</i> П. П. Славейков, КПч. III, 32. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДА <i>ж.</i> 1. Нещо, което засяга, накърнява нечии интереси. <i>Противоп.</i> полза. <i>Там е изкуството: да използуваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>Тя отдавана спореше със себе си и като всички честни души бе склонна в тоя спор да преувеличава това, което бе в нейна вреда.</i> Ем. Манов, ДСР, 474. • Обикн. в съчет. Във вреда на. <i>Поведението му е във вреда на общия интерес.</i> | + | <b>ВРЕДА</b> <i>ж.</i> 1. Нещо, което засяга, накърнява нечии интереси. <i>Противоп.</i> полза. <i>Там е изкуството: да използуваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда.</i> Д. Димов, Т, 235. <i>Тя отдавана спореше със себе си и като всички честни души бе склонна в тоя спор да преувеличава това, което бе в нейна вреда.</i> Ем. Манов, ДСР, 474. • Обикн. в съчет. Във вреда на. <i>Поведението му е във вреда на общия интерес.</i> |
2. Обикн. членувано. С предл. от и следв. същ. Лошо влияние, въздействие на нещо, посочено в следващото съществително, върху някого или нещо. <i>Противоп.</i> полза. <i>Иван Гърбата,.., знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 153. <i>Вре</i> | 2. Обикн. членувано. С предл. от и следв. същ. Лошо влияние, въздействие на нещо, посочено в следващото съществително, върху някого или нещо. <i>Противоп.</i> полза. <i>Иван Гърбата,.., знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 153. <i>Вре</i> | ||
Версия от 16:08, 15 декември 2013
2. Лекувам с билки и баяне. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден вкъщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33.
ВРАЧУВАМ СИ несв., непрех. Обикн. с предл. н а. Ходя да ми гадаят, да ми разкриват миналото, да ми предсказват бъдещето по линиите на дланта, по някакви фигури (изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); гадая си, гледам си. Какво да я правиш. Чула, че някаква жена гледа на карти и отиде да си врачува.
ВРАЧУВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от врачувам. Семействата на тези две врачки бяха едни от най-богатите в селото — накупили си бяха много имоти, имаха колиби със стада от добитъци, даваха на сиромашта пари с лихви; и всичко това — от врачуване. Ил. Волен, МДС, 105. — Ти сам ли я [Биляна] лекуваше?.. — Сам.. Аз разбирам по нещо от врачуване, събирам билки. Д. Талев, СII, 98. През XVII
в. .., за широките кръгове алхимията във всякакъв смисъл се отнасяла към врачуването и магиите и се поставяла наред с астрологията. Ив. Въжарова, ИН (превод), 160.
2. Само мн. Думи, изрази, с които се врачува, гадае. Огромните етнографически материали, които той бе събрал .. бяха една неизчерпаема мина,.., оттук той снабдяваше всички наши по-лични списания с народни песни,.., баяния, врачувания. Ив. Шишма-нов, СбЦГМГ, 66.
ВРАЩАМ, -аш, несв., прех. Диал. Връщам. Заем брашно враща. П. Р. Славейков, БП I, 129. вращам се страд.
ВРАЩАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Връщам се. Първи ми петли пропяха, / първо се либе не враща. /Я му се надам да дойде, / оно хабер ми допраща: / — Жени се, либе, жени се, / че либе ти се ожени. К. Христов, СК, 27. Тежко тому кой са от плен враща. Послов. П. Р. Славейков, БП И, 162.
ВРАЩАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам и от вращам се; връщане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЩАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вращам се; връщане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРЕВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бъбря, бърборя, говоря. Една вечер по месечина и трите [сестри] седнали си у дворо пред кащи и земали да си прикажуваа това онова, на коя що дошло на акъло, си вревили. Нар. прик., СбНУ X, 162. Най-оза-де кукумявката поканил: „Ела, кукумявко, царо те вика!“.. Триж я повика, она не дойде. На четвортио пат с лютина ойде. Ка я виде царо, люто фана да й вреви. Нар. прик., СбНУ XXXVI, 105.
ВРЕВЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който много вреви, бъбри, бърбори; бъбрив. Вревлива жена.
ВРЕД нареч.Диал. 1. На всяко място, по всички места; навсякъде, навред. Нощните въоръжени патрули кръстосваха вред из улиците с най-строга поръка — да стрелят на месо. Ив. Хаджимарчев, ОК, 31. Вред отдето е минувал слепият песнопоец и артист Колчо, трябва да е оставил някаква приказка или анекдот за моя герой. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Пустота и самотни мъртви кърища се мяркаха пред тях вред, докъдето им виждаха очите. Ц. Церковски, Съч. 1П, 154. Какъв живот вред! Тук са развявали платна, таме гърмели колела, по-нататък бияли чукове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 44.
2. Подред, един след друг, поред. Редиха са вред кумове, / вред кумове, вред сватове, / да си вдигат чаша с вино. Нар. пес., СбНУ XIV, 77.
О С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Старая се с минимални средства и усилия да постигна голям резултат.
ВРЕД, вредът, вреда, мн. вредове, след числ. вреда, м. Остар. и диал. Вреда. Още съм длъжен да ви посоветувам да ся пазите и от друг порок, който приноси вред на мнозина. С. Радулов, НД (превод), 104. Ние пишем, защото гледаме, че и другите пишат.. Ние не знаем що пишем, защото пишем, за кого пишем и от нашето писане няма полза, а вред има. Н. Бончев, Съч. I, 105. Бойт е вреден и за тялото, и за дуишта на детето.. Душевните вредове са по-големи.
У, 1870, бр. 3, 37.
ВРЕДА ж. Диал. Вреждане. Там до перваза на камината облегнат, / изглеждаше ги той усмихнат под мустак, / и зина сал веднаж и замълча се пак, —/че дума паметна в глъч не намери вреда. П. П. Славейков, КПч. III, 32.
ВРЕДА ж. 1. Нещо, което засяга, накърнява нечии интереси. Противоп. полза. Там е изкуството: да използуваме нашите възможни съюзници, без да допуснем да ни причинят вреда. Д. Димов, Т, 235. Тя отдавана спореше със себе си и като всички честни души бе склонна в тоя спор да преувеличава това, което бе в нейна вреда. Ем. Манов, ДСР, 474. • Обикн. в съчет. Във вреда на. Поведението му е във вреда на общия интерес.
2. Обикн. членувано. С предл. от и следв. същ. Лошо влияние, въздействие на нещо, посочено в следващото съществително, върху някого или нещо. Противоп. полза. Иван Гърбата,.., знаеше вредата от пресилването умствените способности чрез продължителни научни занятия и нуждата от физическо упражнение и развлечение на момчетата. Ив. Вазов, Съч. XII, 153. Вре
