Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/428“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВПЙСАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> впиша като <i>прил.</i> За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. <i>Отвън | + | <b>ВПЙСАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> впиша като <i>прил.</i> За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. <i>Отвън [църквата] има правоъгълна форма, а отвътре форма-та^ на вписан кръст с равни рамена.</i> Сг. Михайлов, БС, 125. <i>Вписан многоъгълник. Вписан ъгъл.</i> |
| − | <b>В1ШСВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>впиша,</b> -еш, <i>мин. св.</i> вписах, <i>св., прех.</i> 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). <i>Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, катд впише вещите, получени напоследък.</i> И. Йовков, ЧКГ, 26. <i>Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата.</i> Д. Димов, Т, 240. | + | <b>В1ШСВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>впиша,</b> -еш, <i>мин. св.</i> вписах, <i>св., прех.</i> 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). <i>Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, катд впише вещите, получени напоследък.</i> И. Йовков, ЧКГ, 26. <i>Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата.</i> Д. Димов, Т, 240. <i>— Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото зае-мораздаване.</i> Св. Минков, РТК, 104. <i>Нечия чужда ръка беше вписала в паспорта му: ръст — висок.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1,44. \ ■ |
2. <i>Мат.</i> Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. <i>Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгъл-ник и означаваме периметъра му с Р<sup>2</sup>. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р<sup>3</sup>.</i> Алг. X кл, 105. <b>вписвам се, впиша се</b> <i>страд.</i> | 2. <i>Мат.</i> Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. <i>Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгъл-ник и означаваме периметъра му с Р<sup>2</sup>. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р<sup>3</sup>.</i> Алг. X кл, 105. <b>вписвам се, впиша се</b> <i>страд.</i> | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>ВПЙСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впиша се</b> <i>св., непрех.</i> | <b>ВПЙСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>впиша се</b> <i>св., непрех.</i> | ||
| − | 1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. <i>Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата | + | 1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. <i>Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата „княз“.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 80. <i>Такова поведение не се вписва в никакви норми на приличие.</i> |
2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. <i>Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града.</i> А <i>Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.</i> | 2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. <i>Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града.</i> А <i>Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>ВПИСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вписвам <i>и от</i> вписвам се. <i>Той е държал, наистина, дневник, но., едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 274. <i>В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна</i>, <i>но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни.</i> Б. Райнов, ДВ, 127. | <b>ВПИСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вписвам <i>и от</i> вписвам се. <i>Той е държал, наистина, дневник, но., едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 274. <i>В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна</i>, <i>но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни.</i> Б. Райнов, ДВ, 127. | ||
| − | <b>ВПЙТО</b> <i>нареч. Индив.</i> Вторачено. <i>И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, | + | <b>ВПЙТО</b> <i>нареч. Индив.</i> Вторачено. <i>И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, —той се вслуша да го схване, /...; — и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81. |
| − | <b>ВПЙША | + | <b>ВПЙША</b>. Вж. вписвам. |
<b>ВПЙЯ<sup>1</sup>.</b> Вж. впивам<sup>1</sup>. | <b>ВПЙЯ<sup>1</sup>.</b> Вж. впивам<sup>1</sup>. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>ВПЙЯ<sup>2</sup>.</b> Вж. в п и в а м<sup>2</sup>. | <b>ВПЙЯ<sup>2</sup>.</b> Вж. в п и в а м<sup>2</sup>. | ||
| − | <b>ВПИЯНЧА СЕ | + | <b>ВПИЯНЧА СЕ</b>. Вж. впиянчвам се. |
| − | <b>ВПИЯНЧВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв. ;</i> <b>впиян-ча се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, се., <i>непрех. Разг.</i> Пропивам се, ставам пияница. <i>Хати-пов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха.</i> Ем. Станев, ИК I и П, 248. <i>—Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя... | + | <b>ВПИЯНЧВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв. ;</i> <b>впиян-ча се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, се., <i>непрех. Разг.</i> Пропивам се, ставам пияница. <i>Хати-пов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха.</i> Ем. Станев, ИК I и П, 248. <i>—Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя... "Зер пък не ти се е паднал</i> |
| − | + | <i>— погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка й ставаше все по-противна с хрипкавия си наставнически<sub>и</sub>глас. — От хубаво не си се впиянчила яГ</i> И. Стоянов, ПД, 53. | |
<b>ВПИЯНЧЕН,</b> -а ,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> впиянча се като <i>прил. Разг.</i> Който се е пропил, станал е пияница. <i>Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин.</i> Д. Вълев, Ж, 5. <i>Тя се грижеше за болната си майка и впиянче-ния си брат, деградирал от алкохола.</i> | <b>ВПИЯНЧЕН,</b> -а ,-о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> впиянча се като <i>прил. Разг.</i> Който се е пропил, станал е пияница. <i>Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин.</i> Д. Вълев, Ж, 5. <i>Тя се грижеше за болната си майка и впиянче-ния си брат, деградирал от алкохола.</i> | ||
| − | <b>ВПЙЯ СЕ | + | <b>ВПЙЯ СЕ</b>. Вж. впивам се. |
| − | <b>ВПЛЕТА | + | <b>ВПЛЕТА</b>. Вж. вплитам. |
| − | <b>ВПЛЙТАМ,</b> -аш, <i>несв</i>.; <b>вплета,</b> -еш, <i>мин. св.</i> вплетох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вплел, <i>св., прех.</i> 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. <i>Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит.</i> И. Йовков, ПК, 181. <i>Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата.</i> К. Петканов, ОБ, 194. <i>Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му | + | <b>ВПЛЙТАМ,</b> -аш, <i>несв</i>.; <b>вплета,</b> -еш, <i>мин. св.</i> вплетох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вплел, <i>св., прех.</i> 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. <i>Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит.</i> И. Йовков, ПК, 181. <i>Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата.</i> К. Петканов, ОБ, 194. <i>Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да не го урочасат.</i> А. Дончев, ВР, 37. |
2. <i>Прен.</i> Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). <i>Аз искам да те помня все така:</i> / <i>бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила.</i> Д. Дебелянов, С 1946, 88. <i>Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бае-</i> | 2. <i>Прен.</i> Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). <i>Аз искам да те помня все така:</i> / <i>бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила.</i> Д. Дебелянов, С 1946, 88. <i>Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бае-</i> | ||
Версия от 16:07, 15 декември 2013
ВПЙСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиша като прил. За геометрична фигура или ъгъл — който има върхове, лежащи на дадена крива. Отвън [църквата] има правоъгълна форма, а отвътре форма-та^ на вписан кръст с равни рамена. Сг. Михайлов, БС, 125. Вписан многоъгълник. Вписан ъгъл.
В1ШСВАМ, -аш, несв.; впиша, -еш, мин. св. вписах, св., прех. 1. Записвам нещо или някого в някакъв документ (списък, ведомост и под.). Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, катд впише вещите, получени напоследък. И. Йовков, ЧКГ, 26. Понеже нямаше доверие никому, Баташки лично проверяваше теглилките и сам вписваше килограмите в книгата. Д. Димов, Т, 240. — Имам аз в дружеството един вътрешен човек, който е наредил да ме впишат в списъка на най-близкото зае-мораздаване. Св. Минков, РТК, 104. Нечия чужда ръка беше вписала в паспорта му: ръст — висок. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1,44. \ ■
2. Мат. Начертавам ъгъл, окръжност или геометрична фигура в друга фигура, като спазвам определени изисквания. Вписваме в окръжността правилен дванадесетоъгъл-ник и означаваме периметъра му с Р2. По подобен начин вписваме правилен двадесет-четириъгълник и означаваме периметъра му с Р3. Алг. X кл, 105. вписвам се, впиша се страд.
ВПЙСВАМ СЕ несв.; впиша се св., непрех.
1. Включвам се, влизам в някакви представи, дадености, съображения, сметки. Между другите чудесии с княз Стефан Богориди се вписвала и следната: че през последните две столетия той бил третият гражданин на Османската империя, удостоен с титлата „княз“. Хр. Бръзицов, НЦ, 80. Такова поведение не се вписва в никакви норми на приличие.
2. Съчетавам се много добре с определена група или с дадена природна среда, влизам в хармония. Архитектурата на новата част на Смолян се вписва великолепно в красивите извивки на планината около града. А Тя е интелигентен човек и много приятна жена, така че много бързо се вписа в атмосферата на новия си работен колектив.
О Вписвам / впиша в грях нещо някому. Остар. Смятам, че някой е допуснал, извършил нещо неправилно, грешно. Какво иска от нас тоя наш събрат?.. Неужели ще ни впише в грях даже ако изкажем една истина.., която истина даже той не отрича? Бълг., 1902, бр. 455, 2.
ВПИСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вписвам и от вписвам се. Той е държал, наистина, дневник, но., едва ли е можал да внесе в него къси, бегли и отривисти бележки. Повечето пъти тия бележки са се ограничавали невярно във вписване на прости дати и имена. К. Величков, ПССъч. VIII, 274. В гимназията работата, макар и без учебници, беше интересна, но тия проверки на числа и вписвания в книгите бяха наистина затъпяващи, ужасни. Б. Райнов, ДВ, 127.
ВПЙТО нареч. Индив. Вторачено. И струваше му се, че сдавен някой глас / там нейде си зове за помощ, глъхне вчас / и пак извика, —той се вслуша да го схване, /...; — и поглед впито взре / той татък надалеч унесено в тъмата. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 81.
ВПЙША. Вж. вписвам.
ВПЙЯ1. Вж. впивам1.
ВПЙЯ2. Вж. в п и в а м2.
ВПИЯНЧА СЕ. Вж. впиянчвам се.
ВПИЯНЧВАМ СЕ, -аш се, несв. ; впиян-ча се, -иш се, мин. св. -их се, се., непрех. Разг. Пропивам се, ставам пияница. Хати-пов беше известно време агент на застрахователното дружество. Като застрахователен агент той се впиянчи и ръцете му трепереха. Ем. Станев, ИК I и П, 248. —Де да ми се падне на мен такъв мъж, на памук ще го направя... "Зер пък не ти се е паднал
— погледна я с неприязън Милена, защото Стоянка й ставаше все по-противна с хрипкавия си наставническииглас. — От хубаво не си се впиянчила яГ И. Стоянов, ПД, 53.
ВПИЯНЧЕН, -а ,-о, мн. -и. Прич. мин. страд. от впиянча се като прил. Разг. Който се е пропил, станал е пияница. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Тя се грижеше за болната си майка и впиянче-ния си брат, деградирал от алкохола.
ВПЙЯ СЕ. Вж. впивам се.
ВПЛЕТА. Вж. вплитам.
ВПЛЙТАМ, -аш, несв.; вплета, -еш, мин. св. вплетох, прич. мин. св. деят. вплел, св., прех. 1. Вмъквам чрез плетене едно нещо в друго. Малки плитки оставаха само тук-таме по гривата и при дъното на опашката, които дядо Давид умееше да прави по един майсторски начин, като вплиташе в тях по един червен ширит. И. Йовков, ПК, 181. Изправи снага, откъсна четири житни класа, вплете ги в русата си коса и излезе от нивата. К. Петканов, ОБ, 194. Караибрахимовият кон струваше поне двеста. И Караибрахим беше платил сто дуката да му напишат свещените муски, които беше вплел в гривата му — да не го урочасат. А. Дончев, ВР, 37.
2. Прен. Вкопчвам един в друг (пръсти, ръце). Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Д. Дебелянов, С 1946, 88. Дълго вървяха мълчаливо, после Горан бае-
