Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/350“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
ните в тях минерали. <i>Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисе-ли-червеникави, олудкави, солени и пречисти.</i> ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. <i>Някой си купил за слуга едного арапина,.. Той се изпо-мъчил със сякакви води да го измие.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24. | ните в тях минерали. <i>Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисе-ли-червеникави, олудкави, солени и пречисти.</i> ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. <i>Някой си купил за слуга едного арапина,.. Той се изпо-мъчил със сякакви води да го измие.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24. | ||
− | 2. Само <i>ед.</i> Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. <i>Противоп.</i> суша. <i>Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата.</i> Хр. Одисеев, ТН, 7. | + | 2. Само <i>ед.</i> Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. <i>Противоп.</i> суша. <i>Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата.</i> Хр. Одисеев, ТН, 7. „<i>И някога за път обратен</i> / <i>едва ли ще удари час:</i> / <i>вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!“</i> П. К. Яворов, Съч. I, 60. <i>Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // <i>Стесн</i>. Обикн. <i>мн.</i> Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) <i>Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в щъм-ните и хладни води на Куков вир.</i> Й. Йовков, СЛ, 74. <i>Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях.</i> Ил. Волен, РК, 32. <i>Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 33. <i>Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук.</i> Т. Влайков, Съч. II, 54. <i>Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя.</i> Елин Пелин, Съч. I, 49. <i>Повърхностни води. Подпочвени води. Снежни води.</i> |
3. <i>Диал.</i> Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. <i>Вървели</i>, <i>що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба.</i> Христом. ВВ I, | 3. <i>Диал.</i> Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. <i>Вървели</i>, <i>що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба.</i> Христом. ВВ I, | ||
Ред 11: | Ред 11: | ||
5. <i>Разш.</i> Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. <i>Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа.</i> Й. Радичков, НД, 115. | 5. <i>Разш.</i> Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. <i>Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа.</i> Й. Радичков, НД, 115. | ||
− | + | <i>— Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си.</i> Чудомир, Избр. пр, <b>8</b>. <i>Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада</i>, <i>и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо.</i> Н. Стефанова, ПД, 24. <i>Вареше бурен от либи-че и му даваше водата да пие.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 122. <i>Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени.</i> Елин Пелин, Съч. III, 139. <i>Ру-сичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство.</i> Г. Белев, КВА, 101. <i>Лекарят бе млад, тих човек, написа й дълга рецепта с води и промивки.</i> Б. Йосифова, БЧМ, 151. <i>Йодна вода. Сребърна вода. Сероводородна вода. Хлорна вода. Плодова вода.</i> | |
<b>6</b>. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. <i>Има вода в коляното.</i> | <b>6</b>. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. <i>Има вода в коляното.</i> | ||
− | 7. <i>Прен. Остар.</i> Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. <i>А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода.</i> П. К. Яворов, Съч. 1П, 280-281. <i>Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста | + | 7. <i>Прен. Остар.</i> Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. <i>А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода.</i> П. К. Яворов, Съч. 1П, 280-281. <i>Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 74. |
О Бабина вода. <i>Диал.</i> В народните обичаи | О Бабина вода. <i>Диал.</i> В народните обичаи | ||
− | — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. <i>Доби му се дете | + | — светена вода, с която къпят дете, когато се роди. <i>Доби му се дете [на Гюлчето] ..и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите.</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Борова вода. <i>Апт.</i> Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, които се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др. Варна вода. <i>Спец.</i> Воден разтвор на калциева основа. <i>Най-широ-ко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода.</i> Ив. Златев и др., МЗ, 46. <i>Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко.</i> П. Даскалов и др., ТК, 176. Газирана вода. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. <i>Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода.</i> Л. Петров и др., БНК, 163. Гравитационна вода. <i>Техн.</i> Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. <i>В зависимост от степента на влажност на почвата (грун-</i> |
Версия от 16:02, 15 декември 2013
ните в тях минерали. Водите току менят вкуса си според горите: биват топли, кисе-ли-червеникави, олудкави, солени и пречисти. ПСп, 1870, кн. 11-12, 125. Някой си купил за слуга едного арапина,.. Той се изпо-мъчил със сякакви води да го измие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 23-24.
2. Само ед. Цялата маса, която съставя морета, океани, езера, реки и под. в природата. Противоп. суша. Над един милион видове живи същества населяват сушата и водата. Хр. Одисеев, ТН, 7. „И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / светът ще бъде сън за нас!“ П. К. Яворов, Съч. I, 60. Градината ми слънце не дочака, а падна здрач над суша и вода. Хр. Ясенов, Събр. пр, 38. // Стесн. Обикн. мн. Маса такава течност в природата (в море, река, ручей, езеро, блато и под.) Тя стоеше там, превита, неподвижна, обхванала коленете си с ръце, загледана в щъм-ните и хладни води на Куков вир. Й. Йовков, СЛ, 74. Разказва се, че водите на Орлово кладенче някога били лековити, и султани и паши идвали от далечни страни да се лекуват с тях. Ил. Волен, РК, 32. Над нас небето е тъй синьо и чисто. Тъй синьо и чисто, както може да бъде само над безбрежните води на океана. Б. Шивачев, ПЮА, 33. Дунава беше тих и спокоен. Водата му се лъщеше срещу утринното слънце и двата му бряга бързо бягаха назад към Русчук. Т. Влайков, Съч. II, 54. Мъртвата и блестяща зеленобисерна вода на блатото се размърда и оживя. Елин Пелин, Съч. I, 49. Повърхностни води. Подпочвени води. Снежни води.
3. Диал. Пространство, покрито с такава течност — река, поток и под. Вървели, що вървели, дошли до една вода, дето били хванали рибари една риба. Христом. ВВ I,
32. Минахме през три гори зелени, / минахме през три води разлети. Н. Ракитин, ППВ, 40. Искат Драгана да женат / през девет гори зелени, през девет води студени. Нар. пес, СбНУ ХЬУ1, 54.
4. Само мн. Със съгл. опред. Част от територията на море, океан, голяма река или езеро, която е призната за собственост на държава, област, град и др., тъй като влиза в техните граници. През последните години английските риболовни кораби системно нарушаваха териториалните води на Исландия и ловяха треска дори пред нейните пристанища. П. Коларов, РП, 30. Появата на две руски ескадрили в американски води укрепило международното положение на Северните щати. Ист. УШ кл, 110. И тъй ние са питаме, що е правила английската ^лота в турските води? НБ, 1876, бр. 51
5. Разш. Воден разтвор на растителен екстракт или друго вещество, който се използва като питие, лечебно или тоалетно средство, за технически цели и др. Той не знаел какво е българска роза. В багажа си имах няколко флакона най-проста розова вода, та му я показах заедно с богатото, пищно цвете с много листа. Й. Радичков, НД, 115.
— Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. Косата ми капе — това е. Видях по калъфката — пада, и туйто. Трябва да започна фрикции с хининова вода, но нямам охота за нищо. Н. Стефанова, ПД, 24. Вареше бурен от либи-че и му даваше водата да пие. Ив. Вазов, Съч. XX, 122. Тя вика скришом врачки, прави магия, полива тайно Еньо с какви не води и бурени. Елин Пелин, Съч. III, 139. Ру-сичко момиче, обуто в скъсани сандалки, даваше на майка си някаква жълтеникава вода, вероятно лекарство. Г. Белев, КВА, 101. Лекарят бе млад, тих човек, написа й дълга рецепта с води и промивки. Б. Йосифова, БЧМ, 151. Йодна вода. Сребърна вода. Сероводородна вода. Хлорна вода. Плодова вода.
6. Секрет, който се събира в орган или кухина на човешкото тяло вследствие болестен процес. Има вода в коляното.
7. Прен. Остар. Многословие и бедност на мисълта в литературно произведение, ораторска реч и др. А едно от главните условия за истинска поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, да се избегне всякакъв баласт и многото вода. П. К. Яворов, Съч. 1П, 280-281. Мислите се нищят доста разпасано, несбито, на дълги периоди; има вода доста — видиш, че имаш пред себе си вестникарска статия — нищо повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 74.
О Бабина вода. Диал. В народните обичаи
— светена вода, с която къпят дете, когато се роди. Доби му се дете [на Гюлчето] ..и за него са потрошени поне сто гроша: за баба било, за кръщене било, за бабина вода — отиват парите. Ц. Церковски, Съч. Ш, 228. Борова вода. Апт. Воден разтвор на борна киселина с антисептично действие, които се употребява в медицината за промиване на рани, на устата и глътката, във вид на капки за очи и др. Варна вода. Спец. Воден разтвор на калциева основа. Най-широ-ко се прилага методът за запазване на яйцата във варна вода. Ив. Златев и др., МЗ, 46. Варната вода се получава по следния начин. Разбърква се гасена вар във вода до образуване на варно мляко. П. Даскалов и др., ТК, 176. Газирана вода. Вода, наситена с въглероден двуокис, която се използва като напитка. Ако хайверът се сгъсти много, се прибавя малко студена газирана вода. Л. Петров и др., БНК, 163. Гравитационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на собствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грун-