Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/349“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<b>ВОВЙРАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовра,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> воврял, -а, -о, <i>мн.</i> воврели, <i>прич. мин. страд.</i> воврян, -а, -о, <i>мн.</i> воврени, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въ-вирам. <i>Изведнъж из пазухите си .. кърпи; двата края воврат в пояса, а другите два</i> | <b>ВОВЙРАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовра,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> воврял, -а, -о, <i>мн.</i> воврели, <i>прич. мин. страд.</i> воврян, -а, -о, <i>мн.</i> воврени, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въ-вирам. <i>Изведнъж из пазухите си .. кърпи; двата края воврат в пояса, а другите два</i> | ||
| − | + | <i>— държат в ръка.</i> <b>Л</b>. Каравелов, Съч. II, 4. <i>Смелият рибарин [на кита] му вовира в устата двойния остър клин дотолкова бързо и така изкусно</i>, <i>щото единът негов край са забива в горнята, а другият в долнята челюст на животното.</i> Знан., 1875, бр. 17, | |
261. | 261. | ||
| − | <b>ВОВЙРАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вовра се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въвирам се. <i>Гърбавото човече,.. повикало два войника, дало им в ръцете кир Андона и отишло изново да се вовира между гъстите купове на народа.</i> <b>Л | + | <b>ВОВЙРАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вовра се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въвирам се. <i>Гърбавото човече,.. повикало два войника, дало им в ръцете кир Андона и отишло изново да се вовира между гъстите купове на народа.</i> <b>Л</b>. Каравелов, Съч. V, 108. <i>Мене ма е срам да са вовирам между черния, простия народ.</i> |
С, 1872, бр. 34, 271. | С, 1872, бр. 34, 271. | ||
| − | + | ◇ <b>Вовирам / вовра в очите</b> <i>на някого нещо. Остар.</i> и <i>диал.</i> Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. <i>Но ето, че взе да се долавя как прави той своите разписки, които де седне и де стане, вовира в очите на хората.</i> Т. Влайков, Съч. III, 191. | |
<b>ВОВЙРАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ от</i> вовирам <i>и от</i> вовирам се; въвиране. | <b>ВОВЙРАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ от</i> вовирам <i>и от</i> вовирам се; въвиране. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b>ВОВЛЕКА | + | <b>ВОВЛЕКА</b>. Вж. вовличам. |
| − | <b>ВОВЛЙЧАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовлека,</b> вов-лечеш, <i>мин. св.</i> вовлякох, вовлече, <i>прич. мин. св. деят.</i> вовлякъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> вов-лекли, <i>св., прех. Остар.</i> Въвличам. | + | <b>ВОВЛЙЧАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовлека,</b> вов-лечеш, <i>мин. св.</i> вовлякох, вовлече, <i>прич. мин. св. деят.</i> вовлякъл, -кла, -кло, <i>мн.</i> вов-лекли, <i>св., прех. Остар.</i> Въвличам. <i>— Ща умра</i>, <i>казал Цено. — Смъртта са наближава и скоро ще да скъси живота ми; скоро ще да ма вовлече в гроба млад и зелен.</i> <b>Л</b>. Каравелов, Съч. IV, 45. <i>При всичката правота и доброта Теофилова .. пак ся намериха лоши человеци, които поискаха да го вовлекат в тинята.</i> С. Радулов, НД (превод), 129. <i>Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С.</i> Радулов, НД (превод), 97. <b>вовличам се, вовлека се</b> <i>страд.</i> |
<b>ВОВЛЙЧАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вовличам <i>и от</i> вовличам се; въвличане. | <b>ВОВЛЙЧАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вовличам <i>и от</i> вовличам се; въвличане. | ||
| − | <b>ВОВОНЕЯ | + | <b>ВОВОНЕЯ</b>. Вж. вовонявам<sup>2</sup>. |
| − | <b>ВОВОНЯ | + | <b>ВОВОНЯ</b>. Вж. вовонявам<sup>1</sup>. |
| − | <b>ВОВОНЯВАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовоня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Въвоня-вам<sup>1</sup>. <i>Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми.</i> <b>Л | + | <b>ВОВОНЯВАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вовоня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Въвоня-вам<sup>1</sup>. <i>Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми.</i> <b>Л</b>. Каравелов, Съч. IV, <b>53. вовонявам се, вовоня се</b> <i>страд.</i> |
<b>ВОВОНЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вовоня се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Въвонявам се. | <b>ВОВОНЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>вовоня се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> Въвонявам се. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>ВОВОНЯВ АНЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вовонявам<b><sup>2</b></sup> <i>и от</i> вовонявам се; въвоняване<sup>2</sup>. | <b>ВОВОНЯВ АНЕ<sup>2</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вовонявам<b><sup>2</b></sup> <i>и от</i> вовонявам се; въвоняване<sup>2</sup>. | ||
| − | <b>ВОВРА | + | <b>ВОВРА</b>. Вж. вовирам. |
<b>ВОВРЕМЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> Навреме. <i>Петима души от францисканците (..), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. <i>Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние,.., не можахме да се възползуваме вовреме от тях.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929,199. | <b>ВОВРЕМЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> Навреме. <i>Петима души от францисканците (..), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. <i>Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние,.., не можахме да се възползуваме вовреме от тях.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929,199. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>ВОГЛАВЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> С предл. с. Начело. <i>Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан, викаха всички воглаве с Филип Тотя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 145. <i>Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят.</i> В. Цонев, НВЛ, 12. <i>Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаи-ла, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите.</i> С, 1894, бр. 1319, 2. | <b>ВОГЛАВЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> С предл. с. Начело. <i>Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан, викаха всички воглаве с Филип Тотя.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 145. <i>Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят.</i> В. Цонев, НВЛ, 12. <i>Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаи-ла, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите.</i> С, 1894, бр. 1319, 2. | ||
| − | <b>ВОДА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. <i>Той | + | <b>ВОДА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. <i>Той [нане Митре] ме успокои, че селото е близко и там има хубава и студена вода.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 106. <i>На върха, под корените на стара бука, извираше бистра вода.</i> К. Петканов, X, 160. <i>По всички улички [в градчето] тук шуртяха вадички кристална планинска вода.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 155. <i>Огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела.</i> Д. Доб-ревски, БКН, 31. <i>Трябва да се проверят пътищата, да се види каква вода за миене и за пиене има...</i> Г. Караславов, ПМ, 10-11. <i>Дъж-довна вода. Вряла вода. Пивка вода. Снежна вода. Питейна вода. Поливна вода. Пряспа вода. Хубава вода.</i> // Обикн. <i>мн.</i> Различни видове от тази течност, според разтворе |
Версия от 16:01, 15 декември 2013
ВОВЙРАМ, -аш, несв.; вовра, -еш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. воврял, -а, -о, мн. воврели, прич. мин. страд. воврян, -а, -о, мн. воврени, св., прех. Остар. и диал. Въ-вирам. Изведнъж из пазухите си .. кърпи; двата края воврат в пояса, а другите два
— държат в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 4. Смелият рибарин [на кита] му вовира в устата двойния остър клин дотолкова бързо и така изкусно, щото единът негов край са забива в горнята, а другият в долнята челюст на животното. Знан., 1875, бр. 17,
261.
ВОВЙРАМ СЕ несв.; вовра се св., непрех. Остар. и диал. Въвирам се. Гърбавото човече,.. повикало два войника, дало им в ръцете кир Андона и отишло изново да се вовира между гъстите купове на народа. Л. Каравелов, Съч. V, 108. Мене ма е срам да са вовирам между черния, простия народ.
С, 1872, бр. 34, 271.
◇ Вовирам / вовра в очите на някого нещо. Остар. и диал. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. Но ето, че взе да се долавя как прави той своите разписки, които де седне и де стане, вовира в очите на хората. Т. Влайков, Съч. III, 191.
ВОВЙРАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от вовирам и от вовирам се; въвиране.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВОВЛЕКА. Вж. вовличам.
ВОВЛЙЧАМ, -аш, несв.; вовлека, вов-лечеш, мин. св. вовлякох, вовлече, прич. мин. св. деят. вовлякъл, -кла, -кло, мн. вов-лекли, св., прех. Остар. Въвличам. — Ща умра, казал Цено. — Смъртта са наближава и скоро ще да скъси живота ми; скоро ще да ма вовлече в гроба млад и зелен. Л. Каравелов, Съч. IV, 45. При всичката правота и доброта Теофилова .. пак ся намериха лоши человеци, които поискаха да го вовлекат в тинята. С. Радулов, НД (превод), 129. Мнозина едно само желание да ся покажат умни вовлича в присмиване и одумване. С. Радулов, НД (превод), 97. вовличам се, вовлека се страд.
ВОВЛЙЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вовличам и от вовличам се; въвличане.
ВОВОНЕЯ. Вж. вовонявам2.
ВОВОНЯ. Вж. вовонявам1.
ВОВОНЯВАМ1, -аш, несв.; вовоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Въвоня-вам1. Които ученици живееха далече, тие си доносваха ядене със себе си и обядваха в училището и затова тая детинска храна вовоняваше училището с всевъзможни миризми. Л. Каравелов, Съч. IV, 53. вовонявам се, вовоня се страд.
ВОВОНЯВАМ СЕ несв.; вовоня се св., непрех. Остар. Въвонявам се.
ВОВОНЯВАМ2, -аш, несв.; вовонея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. вово-нял, -а, -о, мн. вовонели, св., непрех. Остар. Въвонявам2.
ВОВОНЯВАМ СЕ несв.; вовонея се св., непрех. Остар. Въвонявам се. Можеме ли ние да прегърнем тие люде, които са се вовонели от разврат и изгнили са и физически, и нравствено? СН, СбПер п И, 160.
ВОВОНЯВ АНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам1 и от вовонявам се; въвоняване1.
ВОВОНЯВ АНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вовонявам2 и от вовонявам се; въвоняване2.
ВОВРА. Вж. вовирам.
ВОВРЕМЕ нареч. Остар. Навреме. Петима души от францисканците (..), като не сколасаха вовреме да побегнат от Видин, са умъртвиха с най-люта смърт от българите. Р. Каролев, УБЧИ, 50-51. Семето, което посея тоя незабвен за нас мъж, даде доста добри плодове, но ние,.., не можахме да се възползуваме вовреме от тях. Хр. Ботев, Съч., 1929,199.
ВОВЧОВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Рядко. Ставам покорен като овца. Колкото пд се вовчоваме, толкоз пд ни бият. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 35.
ВОГЛАВЕ нареч. Остар. С предл. с. Начело. Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръстьо. Той се озърна изненадан, викаха всички воглаве с Филип Тотя. Ст. Дичев, ЗС I, 145. Междувременно пристигнала жената и приятелите му, воглаве с племенника, които тръгнали да го търсят. В. Цонев, НВЛ, 12. Сръбското духовенство, воглаве с митрополита Михаи-ла, е поднесло тия дни адреси за преданост и вярноподанически чувства към династията на Обреновичите. С, 1894, бр. 1319, 2.
ВОДА ж. 1. Само ед. Прозрачна безцветна течност, представляваща в чист вид съединение на две части водород с една част кислород, без вкус и миризма, която е широко разпространена в природата и е необходима за поддържане на живия организъм. Той [нане Митре] ме успокои, че селото е близко и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106. На върха, под корените на стара бука, извираше бистра вода. К. Петканов, X, 160. По всички улички [в градчето] тук шуртяха вадички кристална планинска вода. Д. Калфов, Избр. разк., 155. Огнярът отваряше крана и морската вода обливаше сгорещените тела. Д. Доб-ревски, БКН, 31. Трябва да се проверят пътищата, да се види каква вода за миене и за пиене има... Г. Караславов, ПМ, 10-11. Дъж-довна вода. Вряла вода. Пивка вода. Снежна вода. Питейна вода. Поливна вода. Пряспа вода. Хубава вода. // Обикн. мн. Различни видове от тази течност, според разтворе
