Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/311“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>жива вода ще попръскат с песни, / в чашки на росен сълзи ще влеят,</i> / <i>тия сълзи са сълзи магесни.</i> Н. Ракитин, ППВ, 40. • Обр. <i>Ни в пословиците, ни в приказките не става дума за това божие безумие</i> [любовта], <i>която едничко влива капка сладост в горчивата чаша на живота и без което,.., земята не би била достойна да я грее слънцето.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. | + | <i>жива вода ще попръскат с песни, / в чашки на росен сълзи ще влеят,</i> / <i>тия сълзи са сълзи магесни.</i> Н. Ракитин, ППВ, 40. • Обр. <i>Ни в пословиците, ни в приказките не става дума за това божие безумие</i> [любовта], <i>която едничко влива капка сладост в горчивата чаша на живота и без което,.., земята не би била достойна да я грее слънцето.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. „Да <i>свърша с Кантакузина и при Елена</i>/“ <i>Ето тая мисъл вливаше в жилите му [на Момчил] кръв, гореща като разтопена смола.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 435-436. <i>Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова.</i> Хр. Ботев, Съч., 1950, 15. |
2. В съчет. с води. За река, поток и под. — вливам се (в 1 знач.). <i>Много поточета, слизащи по склона отдясно, скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица.</i> М. Гловня и др., Р, 120. <i>В Равена красна ази се родих, / де По водите си в морето влива,</i> / <i>и щасте в крехка младост там вкусих.</i> К. Величков, Ад (превод), 53. | 2. В съчет. с води. За река, поток и под. — вливам се (в 1 знач.). <i>Много поточета, слизащи по склона отдясно, скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица.</i> М. Гловня и др., Р, 120. <i>В Равена красна ази се родих, / де По водите си в морето влива,</i> / <i>и щасте в крехка младост там вкусих.</i> К. Величков, Ад (превод), 53. | ||
− | 3. <i>Прен. Книж.</i> Правя да се появи, да възникне, предизвиквам (обикн. някакво чувство). <i>Първите успехи в работата вляха мъничко радост в измъченото му сърце.</i> В. Райков, ПВ, 19. <i>Още не утихнал смехът от историята с жабите, една тъжна вълна се понесе към нашата махала, която вля покруса и събуди едновременно надежди у мнозина от еснафите.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 215. <i> | + | 3. <i>Прен. Книж.</i> Правя да се появи, да възникне, предизвиквам (обикн. някакво чувство). <i>Първите успехи в работата вляха мъничко радост в измъченото му сърце.</i> В. Райков, ПВ, 19. <i>Още не утихнал смехът от историята с жабите, една тъжна вълна се понесе към нашата махала, която вля покруса и събуди едновременно надежди у мнозина от еснафите.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 215. <i>„Та той [бати] вече ти има доверие, Рали! Вярва ти, че ще изпълниш обещанието си</i>!...“ <i>А знаете ли каква сила дава това — да ти имат доверие! Каква бодрост вля то в моята, а сигурно и в неговата душа!</i> Ст. Дичев, Р, 60. <i>Сега Гунка беше израсла вече зряла мома.. Всекидневната работа вля пърга-вина в плътта й.</i> Г. Райчев, ЗК, 146. <i>О боже! / .. / влей смелост</i> / <i>в нашто гърмящо сърце.</i> Гео Милев, С, 28. вливам се, влея се <i>страд. Определеното количество подкваса се влива в млякото.</i> Н. Димов и др., ТМ, 268. <i>Ако смесим сярна киселина с вода, то смесеното силно ся сгорещява; затова тряба да ся влива кислота във водата, а не наопаки.</i> И. Гюзелев, РФ, 15. |
− | + | ---- | |
− | ВЛИВАМ СЕ <i>несв.’,</i> влея се <i>св., непрех.</i> С предл. в. 1. За река, поток и под. — вкарвам водите си в по-голяма река, езеро или море; втичам се. <i>Отвън манастира тече крис-тална и шумяща река, Габровница, която отива по права линия на север да се влее в Искъра.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 31-32. <i>От Стара планина извират реките Огоста, Панега, Вит, Росица,.., които се вливат в Дунава.</i> И. Радичков и др., ГСП, 10. <i>Разправяха й, че онази река, близо до която той бил убит, се влива в Дунава.</i> Ст. Марков, ДБ, <b>86</b>. <i>Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол.</i> Т. Влайков, Пр I, 204. | + | <b>ВЛИВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> влея се <i>св., непрех.</i> С предл. в. 1. За река, поток и под. — вкарвам водите си в по-голяма река, езеро или море; втичам се. <i>Отвън манастира тече крис-тална и шумяща река, Габровница, която отива по права линия на север да се влее в Искъра.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 31-32. <i>От Стара планина извират реките Огоста, Панега, Вит, Росица,.., които се вливат в Дунава.</i> И. Радичков и др., ГСП, 10. <i>Разправяха й, че онази река, близо до която той бил убит, се влива в Дунава.</i> Ст. Марков, ДБ, <b>86</b>. <i>Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол.</i> Т. Влайков, Пр I, 204. |
• Обр. <i>Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка ра-диална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площад-ното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него.</i> М. Бичев, АНВ, 240-241. | • Обр. <i>Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка ра-диална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площад-ното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него.</i> М. Бичев, АНВ, 240-241. | ||
− | 2. За течност — влизам, втичам се в нещо. <i>Земното масло започна да ручи като река по земята.., сондьорите от цялото нефто-во поле се събраха и бързо изкопаха големи ями, за да се влива нефтът в тях.</i> П. Сла-вински, МСК, 98. <i>Тя следи тънката струйка, която се влива в менчето, и почти не диша.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 131. <i>В тия изкопи, които бяха направени съвсем хори-зонтално, полека-лека се вливаше гъстата течност.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 82-83. <i>От хрилете | + | 2. За течност — влизам, втичам се в нещо. <i>Земното масло започна да ручи като река по земята.., сондьорите от цялото нефто-во поле се събраха и бързо изкопаха големи ями, за да се влива нефтът в тях.</i> П. Сла-вински, МСК, 98. <i>Тя следи тънката струйка, която се влива в менчето, и почти не диша.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 131. <i>В тия изкопи, които бяха направени съвсем хори-зонтално, полека-лека се вливаше гъстата течност.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 82-83. <i>От хрилете [на шарана] излизат артерии, които разнасят кръвта из тялото. Венозната кръв чрез две вени се влива в сърцето.</i> Зо-ол. VII кл, 69. • Обр. <i>— Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде като жив огън.</i> Д. Талев, ПК, 53. <i>Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дъсчен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз.</i> А. Гуляшки, МТС, 277. |
3. <i>Прен.</i> Присъединявам се към някакво множество, включвам се в състава на някакво множество. <i>Не се виждаше вече никой, лека-полека тълпата беше се вляла в шествието.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 137. <i>Задните линии се вляха в първите и всички наед-цр,.., налетяха върху самите позиции.</i> И. Йовков, Разк. И, 236. <i>Ние сме доста добре обучени, войната е калила хората.. Ще се промъкнем на север и ще се влеем в червените отряди...</i> Д. Добревски, БКН, 159. <i>Полкът настигна на Караивановския мост гла-вната маса на своята дивизия, вля се в нея и сускорен марш пое към Елхово.</i> Д. Вълев, | 3. <i>Прен.</i> Присъединявам се към някакво множество, включвам се в състава на някакво множество. <i>Не се виждаше вече никой, лека-полека тълпата беше се вляла в шествието.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 137. <i>Задните линии се вляха в първите и всички наед-цр,.., налетяха върху самите позиции.</i> И. Йовков, Разк. И, 236. <i>Ние сме доста добре обучени, войната е калила хората.. Ще се промъкнем на север и ще се влеем в червените отряди...</i> Д. Добревски, БКН, 159. <i>Полкът настигна на Караивановския мост гла-вната маса на своята дивизия, вля се в нея и сускорен марш пое към Елхово.</i> Д. Вълев, | ||
− | 4. <i>Прен.</i> За чувство, настроение и под. — появявам се, създавам се у някого под въздействието на нещо. <i>В душата му | + | 4. <i>Прен.</i> За чувство, настроение и под. — появявам се, създавам се у някого под въздействието на нещо. <i>В душата му [на Мил е] се вля топла нежност, той посрещаше дните и нощите примирен и тих.</i> Д. Талев, СК, 115. <i>Още когато влакът фучеше из несъбу-дените предградия, изправена до прозореца, тя се учуди, че се усеща така бодра,.. Сетне се вля в жилите й треската на милионния град, даде й нов, още по-силен тласък.</i> К. Константинов, СЧЗ, 39. <i>Чувство на сила и здраве се влива в мен от всичко диво, величествено и свободно, що ме обикаля.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 46. |
− | О Вливам / влея живителна (свежа) струя <i>в нещо, някъде. Книж.</i> Обновявам, раздвижвам. <i>Преди да почне да тъпче страниците на списанието с разни | + | О Вливам / влея живителна (свежа) струя <i>в нещо, някъде. Книж.</i> Обновявам, раздвижвам. <i>Преди да почне да тъпче страниците на списанието с разни „навеи“, г. Страши-миров, с обнародваните тогава разкази,.., обещаваше твърде много, обещаваше да влей живителна струя в нашата повество-</i> |
Версия от 15:59, 15 декември 2013
жива вода ще попръскат с песни, / в чашки на росен сълзи ще влеят, / тия сълзи са сълзи магесни. Н. Ракитин, ППВ, 40. • Обр. Ни в пословиците, ни в приказките не става дума за това божие безумие [любовта], която едничко влива капка сладост в горчивата чаша на живота и без което,.., земята не би била достойна да я грее слънцето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. „Да свърша с Кантакузина и при Елена/“ Ето тая мисъл вливаше в жилите му [на Момчил] кръв, гореща като разтопена смола. Ст. Загорчинов, ДП, 435-436. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Хр. Ботев, Съч., 1950, 15.
2. В съчет. с води. За река, поток и под. — вливам се (в 1 знач.). Много поточета, слизащи по склона отдясно, скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица. М. Гловня и др., Р, 120. В Равена красна ази се родих, / де По водите си в морето влива, / и щасте в крехка младост там вкусих. К. Величков, Ад (превод), 53.
3. Прен. Книж. Правя да се появи, да възникне, предизвиквам (обикн. някакво чувство). Първите успехи в работата вляха мъничко радост в измъченото му сърце. В. Райков, ПВ, 19. Още не утихнал смехът от историята с жабите, една тъжна вълна се понесе към нашата махала, която вля покруса и събуди едновременно надежди у мнозина от еснафите. Ст. Чилингиров, ХНН, 215. „Та той [бати] вече ти има доверие, Рали! Вярва ти, че ще изпълниш обещанието си!...“ А знаете ли каква сила дава това — да ти имат доверие! Каква бодрост вля то в моята, а сигурно и в неговата душа! Ст. Дичев, Р, 60. Сега Гунка беше израсла вече зряла мома.. Всекидневната работа вля пърга-вина в плътта й. Г. Райчев, ЗК, 146. О боже! / .. / влей смелост / в нашто гърмящо сърце. Гео Милев, С, 28. вливам се, влея се страд. Определеното количество подкваса се влива в млякото. Н. Димов и др., ТМ, 268. Ако смесим сярна киселина с вода, то смесеното силно ся сгорещява; затова тряба да ся влива кислота във водата, а не наопаки. И. Гюзелев, РФ, 15.
ВЛИВАМ СЕ несв.’, влея се св., непрех. С предл. в. 1. За река, поток и под. — вкарвам водите си в по-голяма река, езеро или море; втичам се. Отвън манастира тече крис-тална и шумяща река, Габровница, която отива по права линия на север да се влее в Искъра. Ив. Вазов, Съч. VII, 31-32. От Стара планина извират реките Огоста, Панега, Вит, Росица,.., които се вливат в Дунава. И. Радичков и др., ГСП, 10. Разправяха й, че онази река, близо до която той бил убит, се влива в Дунава. Ст. Марков, ДБ, 86. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол. Т. Влайков, Пр I, 204.
• Обр. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка ра-диална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площад-ното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него. М. Бичев, АНВ, 240-241.
2. За течност — влизам, втичам се в нещо. Земното масло започна да ручи като река по земята.., сондьорите от цялото нефто-во поле се събраха и бързо изкопаха големи ями, за да се влива нефтът в тях. П. Сла-вински, МСК, 98. Тя следи тънката струйка, която се влива в менчето, и почти не диша. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. В тия изкопи, които бяха направени съвсем хори-зонтално, полека-лека се вливаше гъстата течност. Елин Пелин, ЯБЛ, 82-83. От хрилете [на шарана] излизат артерии, които разнасят кръвта из тялото. Венозната кръв чрез две вени се влива в сърцето. Зо-ол. VII кл, 69. • Обр. — Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде като жив огън. Д. Талев, ПК, 53. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дъсчен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.
3. Прен. Присъединявам се към някакво множество, включвам се в състава на някакво множество. Не се виждаше вече никой, лека-полека тълпата беше се вляла в шествието. Ст. Загорчинов, ЛСС, 137. Задните линии се вляха в първите и всички наед-цр,.., налетяха върху самите позиции. И. Йовков, Разк. И, 236. Ние сме доста добре обучени, войната е калила хората.. Ще се промъкнем на север и ще се влеем в червените отряди... Д. Добревски, БКН, 159. Полкът настигна на Караивановския мост гла-вната маса на своята дивизия, вля се в нея и сускорен марш пое към Елхово. Д. Вълев,
4. Прен. За чувство, настроение и под. — появявам се, създавам се у някого под въздействието на нещо. В душата му [на Мил е] се вля топла нежност, той посрещаше дните и нощите примирен и тих. Д. Талев, СК, 115. Още когато влакът фучеше из несъбу-дените предградия, изправена до прозореца, тя се учуди, че се усеща така бодра,.. Сетне се вля в жилите й треската на милионния град, даде й нов, още по-силен тласък. К. Константинов, СЧЗ, 39. Чувство на сила и здраве се влива в мен от всичко диво, величествено и свободно, що ме обикаля. Ив. Вазов, Съч. XVII, 46.
О Вливам / влея живителна (свежа) струя в нещо, някъде. Книж. Обновявам, раздвижвам. Преди да почне да тъпче страниците на списанието с разни „навеи“, г. Страши-миров, с обнародваните тогава разкази,.., обещаваше твърде много, обещаваше да влей живителна струя в нашата повество-