Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/280“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 216. <i>Пешо започна разказа | + | 216. <i>Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше.</i> П. Вежинов, СО, 63. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже!</i> Ем. Попди-митров, СР, 135. влагам се, вложа се <i>страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. <i>Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 158. <i>— Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагацг в акции, в търговия, в предприятия.</i> Й. Йовков, 04, 81. |
О Влагам в устата <i>на някого нещо</i> (някакви думи, фрази, мисли и под.). <i>Книж.</i> 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. <i>Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи.</i> С, 1951, кн. 5, 178. <i>Скоро, много скоро тя разбра</i>, <i>че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач.</i> Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. <i>Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността.</i> 1\ Кирков, Избр. пр I, 78. | О Влагам в устата <i>на някого нещо</i> (някакви думи, фрази, мисли и под.). <i>Книж.</i> 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. <i>Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи.</i> С, 1951, кн. 5, 178. <i>Скоро, много скоро тя разбра</i>, <i>че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач.</i> Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. <i>Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността.</i> 1\ Кирков, Избр. пр I, 78. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> влагам <i>и от</i> влагам се. <i>Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинст-вото,.., нито за неефективното влагане на средствата</i>, <i>което,.., ощетяваше по-ниските заплати.</i> Д. Дублев, ПП, 56. <i>Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели.</i> М. Арнаудов, БКД, 41-42. <i>В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите.</i> ВН, 1952, бр. 167, 2. | + | <b>ВЛАГАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> влагам <i>и от</i> влагам се. <i>Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинст-вото,.., нито за неефективното влагане на средствата</i>, <i>което,.., ощетяваше по-ниските заплати.</i> Д. Дублев, ПП, 56. <i>Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели.</i> М. Арнаудов, БКД, 41-42. <i>В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите.</i> ВН, 1952, бр. 167, 2. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГИЦА <i>ж. Умал. от</i> влага. | + | <b>ВЛАГИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> влага. <i>— Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан,.. Пък сега и влагица хубава има, та санким...</i> Ст. Марков, ДБ, 151. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОВЙТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Много влажен. <i>Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от ут-ринна дрямка.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 50. | + | <b>ВЛАГОВЙТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Много влажен. <i>Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от ут-ринна дрямка.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 50. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЕМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — който лесно поглъща влага. <i>За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви.</i> М. Мичев и др., 3,103. | + | <b>ВЛАГОЕМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Агрон.</i> За почва — който лесно поглъща влага. <i>За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви.</i> М. Мичев и др., 3,103. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЕМКОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемност. | + | <b>ВЛАГОЕМКОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемност. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЕМНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемкост. <i>Най-важният резултат от химическото извет-ряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство | + | <b>ВЛАГОЕМНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Агрон.</i> Влагозадържане, влагоемкост. <i>Най-важният резултат от химическото извет-ряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност.. Благодарение на него почвите задържат необходимата за вирее-нето на растенията вода.</i> Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. <i>Капилярна влагоемност. Хи-гроскопическа влагоемност.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЗАДЪРЖАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. <i>Влагозадържане-то има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.</i> | + | <b>ВЛАГОЗАДЪРЖАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. <i>Влагозадържане-то има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЗАПАСЯВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Влагозареждане. <i>При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасява-не.</i> РД, 1961, бр. 286, 1. | + | <b>ВЛАГОЗАПАСЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Агрон.</i> Влагозареждане. <i>При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасява-не.</i> РД, 1961, бр. 286, 1. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОЛЮБЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За растение — който вирее на влага, който обича влага. <i>Зеленчуковите култури са влаголюбиви.</i> М. Мичев и др., 3, 100. <i>Влаго-любиво растение.</i> | + | <b>ВЛАГОЛЮБЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За растение — който вирее на влага, който обича влага. <i>Зеленчуковите култури са влаголюбиви.</i> М. Мичев и др., 3, 100. <i>Влаго-любиво растение.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОМЕР <i>м. Техн.</i> Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина идр. | + | <b>ВЛАГОМЕР</b> <i>м. Техн.</i> Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина идр. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, <i>мн. -</i> | + | <b>ВЛАГОНЕПРОНИЦАЕМ</b>, -а, -о, <i>мн. -</i> |
и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска влага. <i>Влагонепроницаема тъкан.</i> | и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска влага. <i>Влагонепроницаема тъкан.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОНОСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Спец.</i> Който съдържа влага или служи като източник на влага. <i>Влагоносна среда.</i> | + | <b>ВЛАГОНОСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Спец.</i> Който съдържа влага или служи като източник на влага. <i>Влагоносна среда.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОПОГЛЪЩАЕМОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост. | + | <b>ВЛАГОПОГЛЪЩАЕМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОПРОВОДНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, | + | <b>ВЛАГОПРОВОДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, |
<i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да пропускат влага. <i>В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти.</i> Д. Лалев и др., НМП, <b>68</b>. | <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да пропускат влага. <i>В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти.</i> Д. Лалев и др., НМП, <b>68</b>. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОПРОМОКАЕМОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Влагопоглъщаемост. <i>От съществено значение е обвивната хартия | + | <b>ВЛАГОПРОМОКАЕМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Влагопоглъщаемост. <i>От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 69. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОСЪДЪРЖАНИЕ <i>ср. Спец.</i> Количеството влага, съдържащо се в <b>1</b> м<b><sup>3</b></sup> или | + | <b>ВЛАГОСЪДЪРЖАНИЕ</b> <i>ср. Спец.</i> Количеството влага, съдържащо се в <b>1</b> м<b><sup>3</b></sup> или |
<b>1</b> кг сухо вещество. | <b>1</b> кг сухо вещество. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАГОУСТОЙЧЙВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>ВЛАГОУСТОЙЧЙВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Спец.</i> Който не се променя, не се раз | <i>прил. Спец.</i> Който не се променя, не се раз | ||
Версия от 15:58, 15 декември 2013
216. Пешо започна разказа — отначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше. П. Вежинов, СО, 63. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже! Ем. Попди-митров, СР, 135. влагам се, вложа се страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 158. — Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагацг в акции, в търговия, в предприятия. Й. Йовков, 04, 81.
О Влагам в устата на някого нещо (някакви думи, фрази, мисли и под.). Книж. 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи. С, 1951, кн. 5, 178. Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач. Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността. 1\ Кирков, Избр. пр I, 78.
ВЛАГАНЕ ср. Отгл. същ. от влагам и от влагам се. Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинст-вото,.., нито за неефективното влагане на средствата, което,.., ощетяваше по-ниските заплати. Д. Дублев, ПП, 56. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42. В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите. ВН, 1952, бр. 167, 2.
ВЛАГИЦА ж. Умал. от влага. — Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан,.. Пък сега и влагица хубава има, та санким... Ст. Марков, ДБ, 151.
ВЛАГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Много влажен. Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от ут-ринна дрямка. Ив. Кирилов, Съч. II, 50.
ВЛАГОЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Агрон. За почва — който лесно поглъща влага. За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви. М. Мичев и др., 3,103.
ВЛАГОЕМКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемност.
ВЛАГОЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемкост. Най-важният резултат от химическото извет-ряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойство — влагоемност.. Благодарение на него почвите задържат необходимата за вирее-нето на растенията вода. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. Капилярна влагоемност. Хи-гроскопическа влагоемност.
ВЛАГОЗАДЪРЖАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. Влагозадържане-то има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.
ВЛАГОЗАПАСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Влагозареждане. При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасява-не. РД, 1961, бр. 286, 1.
ВЛАГОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който вирее на влага, който обича влага. Зеленчуковите култури са влаголюбиви. М. Мичев и др., 3, 100. Влаго-любиво растение.
ВЛАГОМЕР м. Техн. Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина идр.
ВЛАГОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, мн. -
и, прил. Спец. Който не пропуска влага. Влагонепроницаема тъкан.
ВЛАГОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа влага или служи като източник на влага. Влагоносна среда.
ВЛАГОПОГЛЪЩАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост.
ВЛАГОПРОВОДНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Спец. Свойство на някои вещества да пропускат влага. В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти. Д. Лалев и др., НМП, 68.
ВЛАГОПРОМОКАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Влагопоглъщаемост. От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост. А. Генадиев и др., ТЗ, 69.
ВЛАГОСЪДЪРЖАНИЕ ср. Спец. Количеството влага, съдържащо се в 1 м3 или
1 кг сухо вещество.
ВЛАГОУСТОЙЧЙВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Който не се променя, не се раз
