Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/116“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>то искал. И той зел, та го накитил в сан-дъчето,.., накитил там и един кат нови дрехи | + | <i>то искал. И той зел, та го накитил в сан-дъчето,.., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си.</i> Т. Влайков, Съч. II, 32-33. <i>Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, /..,</i> / <i>па си при Стоян отиде.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,148. |
2. Венчавка; венчаница. <i>Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 45. | 2. Венчавка; венчаница. <i>Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари.</i> Нар. прик., СбНУ VII, 45. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕНЧИЛНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Вен-чилка (в <b>1</b> знач.); венчилница. | + | <b>ВЕНЧИЛНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Вен-чилка (в <b>1</b> знач.); венчилница. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕНЧИЛНИЦА <i>ж. Диал.</i> Венчйлник. | + | <b>ВЕНЧИЛНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Венчйлник. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЕНЧЙЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Венчавка. <i>Стойчо,.., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило.</i> Елин Пелин, Съч. I, 38. <i>Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник.</i> К. Калчев, ПИЖ, 109. <i>Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува?</i> К. Христов, КР, | + | <b>ВЕНЧЙЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Венчавка. <i>Стойчо,.., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило.</i> Елин Пелин, Съч. I, 38. <i>Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник.</i> К. Калчев, ПИЖ, 109. <i>Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува?</i> К. Христов, КР, |
59. <i>Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило.</i> М. Минева, МП, 7. <i>Младо радо до венчило, а охоло до вречило.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270. | 59. <i>Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило.</i> М. Минева, МП, 7. <i>Младо радо до венчило, а охоло до вречило.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. Само <i>ед. Нар.-поет.</i> В съчет. с първо, мое, твоеи под. Съпруг или съпруга. <i>Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 219. <i>Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. | 2. Само <i>ед. Нар.-поет.</i> В съчет. с първо, мое, твоеи под. Съпруг или съпруга. <i>Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 219. <i>Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941. | ||
| − | 3. Само <i>ед. Диал.</i> Брак<sup>1</sup>. <i>(Далеко някъде | + | 3. Само <i>ед. Диал.</i> Брак<sup>1</sup>. <i>(Далеко някъде — над горския ръб, еква песен,..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни.</i> Ц. Церковски, ТЗ, 184. <i>—Либе Марийо, Марийо, /.. / Три пъти си са женила / женила и венчавала</i> — / <i>кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото?</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 228. <i>Венчилото е чернило, ергенството — пашалък.</i> Послов. |
| − | 4. <i>Диал.</i> Семейство. | + | 4. <i>Диал.</i> Семейство. <i>— Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила.</i> А. Каралийчев, С, 61. |
| − | 5. Обикн. <i>мн. Диал.</i> Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. | + | 5. Обикн. <i>мн. Диал.</i> Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. <i>— Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди.</i> К. Петканов, X, 47. <i>На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк,.. таман тука, на, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 70. <i>Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“</i> Христом. КМ |
II, 171. <i>Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, ре-дома ръка цалива.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 389. | II, 171. <i>Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, ре-дома ръка цалива.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 389. | ||
| − | + | ◇ <b>Минавам / мина (отивам /отида, влизам</b> <b>/</b> <b>вляза) под венчило</b>. <i>Разг.</i> Оженвам се. <i>Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо,.. Засега тя му беше само благо-дарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея.</i> Г. Караславов, ОХ I, 427. <i>Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино.</i> Ил. Волен, БХ, 145. <i>Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило.</i> К. Христов, Кр, 43. | |
| − | <b>ВЕПЙР</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вепирин, вампирин. | + | <b>ВЕПЙР</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вепирин, вампирин. <i>— Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 116. |
| − | <b>ВЕПЙРИН</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вампирин, вепир. <i>Очите му са подпухнале и почервене-ле от лой и от ракия като у някой вепирин.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 55. | + | <b>ВЕПЙРИН</b> <i>м. Диал.</i> Вампир; вампирин, вепир. <i>Очите му са подпухнале и почервене-ле от лой и от ракия като у някой вепирин.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 55. <i>— Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепири-но, ами копаеш парите в земята? Вари-клечко!</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156. |
<b>ВЕПЙРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вампирка. <i>Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара ве-пирка.</i> Ст. Младенов, БТР I, 280. | <b>ВЕПЙРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вампирка. <i>Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара ве-пирка.</i> Ст. Младенов, БТР I, 280. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b>ВЕПИРЯСАМ | + | <b>ВЕПИРЯСАМ</b>. Вж. вепирясвам. |
<b>ВЕПИРЯСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вепирясам,</b> -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам. <b>ВЕПИРЯСВАМ СЕ</b> <i>несв. ;</i> <b>вепирясам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам се. | <b>ВЕПИРЯСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>вепирясам,</b> -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам. <b>ВЕПИРЯСВАМ СЕ</b> <i>несв. ;</i> <b>вепирясам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вампирясвам се. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b>ВЕПЪР,</b> <i>мн.</i> -при, <i>м. 1,Книж.</i> Мъжка дива свиня; глиган. <i>Иноци тичаха да видят хванатия лов | + | <b>ВЕПЪР,</b> <i>мн.</i> -при, <i>м. 1,Книж.</i> Мъжка дива свиня; глиган. <i>Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър.</i> Ем. Станев, А, 61. <i>— По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 138. <i>"Млад бях тогава, отче,</i> — .. <i>По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици. "</i> Н. Райнов, КЦ, 100. |
2. <i>Диал.</i> Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Диал.</i> Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ). | ||
Версия от 18:49, 15 декември 2013
то искал. И той зел, та го накитил в сан-дъчето,.., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си. Т. Влайков, Съч. II, 32-33. Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, /.., / па си при Стоян отиде. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,148.
2. Венчавка; венчаница. Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари. Нар. прик., СбНУ VII, 45.
ВЕНЧИЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Вен-чилка (в 1 знач.); венчилница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИЛНИЦА ж. Диал. Венчйлник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧЙЛО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разг. Венчавка. Стойчо,.., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило. Елин Пелин, Съч. I, 38. Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник. К. Калчев, ПИЖ, 109. Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува? К. Христов, КР,
59. Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило. М. Минева, МП, 7. Младо радо до венчило, а охоло до вречило. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270.
2. Само ед. Нар.-поет. В съчет. с първо, мое, твоеи под. Съпруг или съпруга. Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило. Ц. Церковски, Съч. II, 219. Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Само ед. Диал. Брак1. (Далеко някъде — над горския ръб, еква песен,..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни. Ц. Церковски, ТЗ, 184. —Либе Марийо, Марийо, /.. / Три пъти си са женила / женила и венчавала — / кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото? Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 228. Венчилото е чернило, ергенството — пашалък. Послов.
4. Диал. Семейство. — Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила. А. Каралийчев, С, 61.
5. Обикн. мн. Диал. Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. — Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди. К. Петканов, X, 47. На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк,.. таман тука, на, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото. М. Георгиев, Избр. разк., 70. Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“ Христом. КМ
II, 171. Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, ре-дома ръка цалива. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 389.
◇ Минавам / мина (отивам /отида, влизам / вляза) под венчило. Разг. Оженвам се. Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо,.. Засега тя му беше само благо-дарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея. Г. Караславов, ОХ I, 427. Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145. Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило. К. Христов, Кр, 43.
ВЕПЙР м. Диал. Вампир; вепирин, вампирин. — Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите. Л. Каравелов, Съч. II, 116.
ВЕПЙРИН м. Диал. Вампир; вампирин, вепир. Очите му са подпухнале и почервене-ле от лой и от ракия като у някой вепирин. Л. Каравелов, Съч. П, 55. — Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепири-но, ами копаеш парите в земята? Вари-клечко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156.
ВЕПЙРКА ж. Диал. Вампирка. Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара ве-пирка. Ст. Младенов, БТР I, 280.
ВЕПЙРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯСАМ. Вж. вепирясвам.
ВЕПИРЯСВАМ, -аш, несв.; вепирясам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам. ВЕПИРЯСВАМ СЕ несв. ; вепирясам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯСВАНЕ ср. Диал. Вампирясва-
не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПЪР, мн. -при, м. 1,Книж. Мъжка дива свиня; глиган. Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър. Ем. Станев, А, 61. — По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия. Ив. Вазов, Съч. X, 138. "Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици. " Н. Райнов, КЦ, 100.
2. Диал. Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ).
ВЕПЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. и диал. Прил. от вепър.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРАНДА ж. Покрита тераса, обикн. остъклена. Облече се, пи си кафето и излезе
