Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/22“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>лазяхме по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. <i>Вакарел-ски селянки.</i> | <i>лазяхме по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. <i>Вакарел-ски селянки.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАКЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Вакъл. <i>Обзаложи ся Дойна, Дойне ле, / обзаложи ся с брата си Юванча: /Ако отиде нощя в полунощ/през планина, Дойна в полугар, / да й подари брат й Юванчо / до девет ювна с превити рога, / десяти овен, ваклест овен.</i> Г. С. Раковски, П I, 20. <i>Ваклесто девойче.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАКЛИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. галъов. от</i> вакъл. <i>Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки очен-ца бе неизразимо хубава.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 21. <i>Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка.</i> С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. <i>Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала,.. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вак-личка.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 120. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАКЛООК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Черноок. <i>Хубавичката му ваклоока жена хвана ръката му, но не успя да го задържи</i> | ||
| − | + | <i>— мъжът й рипна всред стаята, за да може свободно да размаха ръцете си.</i> О. Василев, ЖБ, 111. <i>Ваклоока хубавица.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАКЛОШАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал. Галъов.</i> Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. <i>Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати /..,/разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се.</i> Нар. пес., СбВСт., 44. <i>Ваклошати агнета.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАКЛОШАТКА</b> <i>ж. Диал. Галъов.</i> Вак-луша. | |
| − | |||
| − | — | ||
| − | |||
| − | ВАКЛОШАТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал. Галъов.</i> Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. <i>Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати /..,/разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се.</i> Нар. пес., СбВСт., 44. <i>Ваклошати агнета.</i> | ||
| − | |||
| − | ВАКЛОШАТКА <i>ж. Диал. Галъов.</i> Вак-луша. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВАКЛОШАТЪК, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Диал. Галъов. Умал. от</i> ваклошат. <i>Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици,/ ем Люля-нини другарки | + | <b>ВАКЛОШАТЪК</b>, -тка, -тко, <i>мн.</i> -тки, <i>прил. Диал. Галъов. Умал. от</i> ваклошат. <i>Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици,/ ем Люля-нини другарки — белким Люляна ще дойде.</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,139-140. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКЛУША <i>ж. Диал. Галъов.</i> 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР). | + | <b>ВАКЛУША</b> <i>ж. Диал. Галъов.</i> 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР). |
2. Жена с черни очи и вежди. <i>Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш?</i> Нар. пес., СбНУХЬУП, 49. | 2. Жена с черни очи и вежди. <i>Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш?</i> Нар. пес., СбНУХЬУП, 49. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАКЛУШКА</b> <i>ж. Диал. Умал. галъов. от</i> ваклуша. <i>Той ще ходи често, ще носи то-кички и тасми</i>, <i>обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лу-дите ваклушки.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. <i>Кога ме мама родила,.. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка.</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 28. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАКСА</b> <i>ж. Разг.</i> Боя за лъскане на обувки. <i>Вътре бе топло,., миришеше при-ятно на войнишки ботуши, на прясна вакса.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 116. <i>Обущата му са тези, с които работеше, но сега са поиз</i>-<i>чистени и намазани с вакса, та изглеждат празнични и нови.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38. <i>Предложи ми боя да лъсна черните си обувки. Аз ги лъснах и наоколо ми замириса на вакса.</i> К. Калчев, ДНГ, 140. <i>Кутии от вакса.</i> | ||
| − | + | — От нем. АУасЬз ’восък’ през рус. вакса. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАКСАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до ваксаджия. <i>Ваксад-жийско сандъче.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | — От нем. АУасЬз | + | <b>ВАКСАДЖИЙСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Занятие на ваксаджия. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСАДЖИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до ваксаджия. <i>Ваксад-жийско сандъче.</i> | + | <b>ВАКСАДЖИЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> ваксаджия; момче ваксаджия. <i>На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му.</i> Вн, 1960, бр. 2857, 4. <i>Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови.</i> М. Яворски, ХСП, 317. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСАДЖИЙСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг.</i> Занятие на ваксаджия. | + | <b>ВАКСАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. <i>Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъче-та.</i> Ст. Дичев, ЗС И, 396. <i>Ваксаджиите цигани се караха пред кафене "Роял ".</i> Ем. Станев, ТЦ, 118. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСАДЖИЙЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Разг. Умал. от</i> ваксаджия; момче ваксаджия. <i>На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му.</i> Вн, 1960, бр. 2857, 4. <i>Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови.</i> М. Яворски, ХСП, 317. | + | <b>ВАКСАМ</b>. Вж. ваксвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг.</i> Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. <i>Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъче-та.</i> Ст. Дичев, ЗС И, 396. <i>Ваксаджиите цигани се караха пред кафене | + | <b>ВАКСВАМ</b>, -аш, <i>несв.\</i> ваксам, -аш, <i>се., прех. Разг.</i> Лъскам обувки с вакса. <i>Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. <i>Едно циганче ваксва обущата на артиста.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСАМ. Вж. ваксвам. | + | <b>ВАКСВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ваксвам <i>и от</i> ваксвам се. <i>Четка за ваксване.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСВАМ, -аш, <i>несв.\</i> ваксам, -аш, <i>се., прех. Разг.</i> Лъскам обувки с вакса. <i>Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. <i>Едно циганче ваксва обущата на артиста.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се <i>страд.</i> | + | <b>ВАКСЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до вакса. <i>Ваксена кутийка.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСВАНЕ <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> ваксвам <i>и от</i> ваксвам се. <i>Четка за ваксване.</i> | + | <b>ВАКСЙНА</b> <i>ж. Мед.</i> Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. <i>Имаше и три клетки с морски свинчета .. — върху тия животни той правеше своите биологични опити, изследваше ваксини и серуми...</i> Ст. Волев, МС, 22-23. <i>Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, бяс, жълта треска.</i> Хр. Одисеев, ТН, 154. <i>Предпазна ваксина. Лечебна ваксина. Противотуберкулозна ваксина.</i> |
| − | |||
| − | ВАКСЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до вакса. <i>Ваксена кутийка.</i> | ||
| − | |||
| − | ВАКСЙНА <i>ж. Мед.</i> Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. <i>Имаше и три клетки с морски свинчета .. | ||
— От фр. уассте. — Друга (остар.) форма: в а к ц й н а. | — От фр. уассте. — Друга (остар.) форма: в а к ц й н а. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВАКСИНАЦИЯ <i>ж. Мед.</i> Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. <i>Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се сре</i> | + | <b>ВАКСИНАЦИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. <i>Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се сре</i> |
Версия от 15:45, 15 декември 2013
лазяхме по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. Вакарел-ски селянки.
ВАКЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вакъл. Обзаложи ся Дойна, Дойне ле, / обзаложи ся с брата си Юванча: /Ако отиде нощя в полунощ/през планина, Дойна в полугар, / да й подари брат й Юванчо / до девет ювна с превити рога, / десяти овен, ваклест овен. Г. С. Раковски, П I, 20. Ваклесто девойче.
ВАКЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. галъов. от вакъл. Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки очен-ца бе неизразимо хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала,.. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вак-личка. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 120.
ВАКЛООК, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Черноок. Хубавичката му ваклоока жена хвана ръката му, но не успя да го задържи
— мъжът й рипна всред стаята, за да може свободно да размаха ръцете си. О. Василев, ЖБ, 111. Ваклоока хубавица.
ВАКЛОШАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Галъов. Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати /..,/разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се. Нар. пес., СбВСт., 44. Ваклошати агнета.
ВАКЛОШАТКА ж. Диал. Галъов. Вак-луша.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВАКЛОШАТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Галъов. Умал. от ваклошат. Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици,/ ем Люля-нини другарки — белким Люляна ще дойде. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,139-140.
ВАКЛУША ж. Диал. Галъов. 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР).
2. Жена с черни очи и вежди. Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш? Нар. пес., СбНУХЬУП, 49.
ВАКЛУШКА ж. Диал. Умал. галъов. от ваклуша. Той ще ходи често, ще носи то-кички и тасми, обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лу-дите ваклушки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Кога ме мама родила,.. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка. Нар. пес., СбНУ XIV, 28.
ВАКСА ж. Разг. Боя за лъскане на обувки. Вътре бе топло,., миришеше при-ятно на войнишки ботуши, на прясна вакса. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Обущата му са тези, с които работеше, но сега са поиз-чистени и намазани с вакса, та изглеждат празнични и нови. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38. Предложи ми боя да лъсна черните си обувки. Аз ги лъснах и наоколо ми замириса на вакса. К. Калчев, ДНГ, 140. Кутии от вакса.
— От нем. АУасЬз ’восък’ през рус. вакса.
ВАКСАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до ваксаджия. Ваксад-жийско сандъче.
ВАКСАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на ваксаджия.
ВАКСАДЖИЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ваксаджия; момче ваксаджия. На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му. Вн, 1960, бр. 2857, 4. Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови. М. Яворски, ХСП, 317.
ВАКСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъче-та. Ст. Дичев, ЗС И, 396. Ваксаджиите цигани се караха пред кафене "Роял ". Ем. Станев, ТЦ, 118.
ВАКСАМ. Вж. ваксвам.
ВАКСВАМ, -аш, несв.\ ваксам, -аш, се., прех. Разг. Лъскам обувки с вакса. Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Едно циганче ваксва обущата на артиста. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се страд.
ВАКСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ваксвам и от ваксвам се. Четка за ваксване.
ВАКСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вакса. Ваксена кутийка.
ВАКСЙНА ж. Мед. Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. Имаше и три клетки с морски свинчета .. — върху тия животни той правеше своите биологични опити, изследваше ваксини и серуми... Ст. Волев, МС, 22-23. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, бяс, жълта треска. Хр. Одисеев, ТН, 154. Предпазна ваксина. Лечебна ваксина. Противотуберкулозна ваксина.
— От фр. уассте. — Друга (остар.) форма: в а к ц й н а.
ВАКСИНАЦИЯ ж. Мед. Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се сре
