Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/765“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. <i>Разг.</i> Топче за игра, с което се бие, удря. <i>Попето дръпна настрана Симо и му пъхна едно пъстроцветно лимонадено топче в ръката. — Вземи го! Чуден бияч е!</i> Ем. Коралов, ДП, 58. | 3. <i>Разг.</i> Топче за игра, с което се бие, удря. <i>Попето дръпна настрана Симо и му пъхна едно пъстроцветно лимонадено топче в ръката. — Вземи го! Чуден бияч е!</i> Ем. Коралов, ДП, 58. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЯ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Техн.</i> В който или с който се бие, разбърква нещо. <i>Биячен казан.</i> <i>Биячни перки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БИЯ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Автоматична бъркалка за разбиване на яйца. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отличава със спокоен нрав и има склонност към обич, състрадание, отстъпчивост и под.; добър, кротък. <i>Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата и най-много върху тихата, нежната, блага и мечтателна Елка.</i> Елин Пелин, Съч. III, 15-16. <i>Какъв благ, какъв мъдър човек беше едно време свекър й — мислеше си тя.</i> Й. Йовков, ЖС, 134. <i>Много съм благодарен, кога прощавам другите и кога съм благ и смирен.</i> П. Берон, БРП, 73. // Присъщ на добър, кротък човек. <i>За нея този момък беше кротък и добър, той й харесваше с умните си приказки, с благия си характер.</i> Г. Караславов, ОХ I, 425. <i>Ала наред с това какво милозливо сърце има леля ти Гена и каква чиста и блага душа!</i> Т. Влайков, Съч. II, 39. | <b>БЛАГ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отличава със спокоен нрав и има склонност към обич, състрадание, отстъпчивост и под.; добър, кротък. <i>Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата и най-много върху тихата, нежната, блага и мечтателна Елка.</i> Елин Пелин, Съч. III, 15-16. <i>Какъв благ, какъв мъдър човек беше едно време свекър й — мислеше си тя.</i> Й. Йовков, ЖС, 134. <i>Много съм благодарен, кога прощавам другите и кога съм благ и смирен.</i> П. Берон, БРП, 73. // Присъщ на добър, кротък човек. <i>За нея този момък беше кротък и добър, той й харесваше с умните си приказки, с благия си характер.</i> Г. Караславов, ОХ I, 425. <i>Ала наред с това какво милозливо сърце има леля ти Гена и каква чиста и блага душа!</i> Т. Влайков, Съч. II, 39. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
3. В който има нещо приятно, успокоително, добро; добър. <i>Ето край пътя множеството, излязло да посрещне хората, които му носеха благата вест на свободата.</i> Л. Стоянов, Б, 106. <i>Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен тие постигат своята цел.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 138. <i>Блага реч железни врата отваря.</i> Послов. // <i>Остар.</i> Миролюбив, благоразположен. <i>Пашата, за да покаже на дело своето благо намерение, изпратил войници между башибозушкия стан, на които строго забранил да не гърмят вече.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 300. <i>Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 116. | 3. В който има нещо приятно, успокоително, добро; добър. <i>Ето край пътя множеството, излязло да посрещне хората, които му носеха благата вест на свободата.</i> Л. Стоянов, Б, 106. <i>Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен тие постигат своята цел.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 138. <i>Блага реч железни врата отваря.</i> Послов. // <i>Остар.</i> Миролюбив, благоразположен. <i>Пашата, за да покаже на дело своето благо намерение, изпратил войници между башибозушкия стан, на които строго забранил да не гърмят вече.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 300. <i>Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 116. | ||
| − | 4. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> За въздух, слънце, време и др. — лек, топъл, приятен. <i>Небето е синьо и въздухът — благ.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 93. <i>Полето безшумно ще се попече на благото пролетно слънце.</i> Елин Пелин, Съч. I, 37. <i>— И там е времето тъй влажно, / но климатът все пак / е благ.</i> Д. Подвързачов, Б, 16. <i>Благ ветрец полъхна — и сянка широка / поле изгоряло покри.</i> К. Христов, Мис. 1899, кн. 4, 376. <i>Лете можеш го [детето] остави още съвсем голо .., за да го облее цяло благийт и чист въздух.</i> Хр. Данов, Лет, | + | 4. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> За въздух, слънце, време и др. — лек, топъл, приятен. <i>Небето е синьо и въздухът — благ.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 93. <i>Полето безшумно ще се попече на благото пролетно слънце.</i> Елин Пелин, Съч. I, 37. <i>— И там е времето тъй влажно, / но климатът все пак / е благ.</i> Д. Подвързачов, Б, 16. <i>Благ ветрец полъхна — и сянка широка / поле изгоряло покри.</i> К. Христов, Мис. 1899, кн. 4, 376. <i>Лете можеш го [детето] остави още съвсем голо .., за да го облее цяло благийт и чист въздух.</i> Хр. Данов, Лет., 1869, 99-100{{попр|Премахване на излишен интервал.}}. |
5. <i>Остар.</i> За заразна болест — който не се проявява в остра форма; лек. <i>От голяма сипаница много души умират .. Другите сипаници: червенката, кожужката и лещеницата са по-благи.</i> Лет., 1974, 83. | 5. <i>Остар.</i> За заразна болест — който не се проявява в остра форма; лек. <i>От голяма сипаница много души умират .. Другите сипаници: червенката, кожужката и лещеницата са по-благи.</i> Лет., 1974, 83. | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>БЛАГ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Сладък на вкус. <i>Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, .., и как пчелата дохожда и кацва върху най-пресния и най-добрия цвят, за да смучи благия нектаров сок!</i> (превод) Ч, 1875, бр. 11, 501. <i>Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо / .. знаиш, моме, знаиш, паметуваш, / кога ми ти носех дребното овоще, / лещи и миндали и благи яболки.</i> Нар. пес., СбБрМ, 409. // Приятен на вкус, вкусен. <i>Ти си остани, Милицо господжо, та уготви сладки, благи манджи.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 102. | <b>БЛАГ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Сладък на вкус. <i>Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, .., и как пчелата дохожда и кацва върху най-пресния и най-добрия цвят, за да смучи благия нектаров сок!</i> (превод) Ч, 1875, бр. 11, 501. <i>Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо / .. знаиш, моме, знаиш, паметуваш, / кога ми ти носех дребното овоще, / лещи и миндали и благи яболки.</i> Нар. пес., СбБрМ, 409. // Приятен на вкус, вкусен. <i>Ти си остани, Милицо господжо, та уготви сладки, благи манджи.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 102. | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> благо, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> а) Нещо блажно за ядене; благина. <i>На Великден, овчарите говеят на първият ден, .., защото, който ядял благо тоя ден, много червеи щяло да има по овцете.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 24. <i>Сговорна дружина и в петък благо яде.</i> Погов. б) Времето, през което се яде блажно. <i>А за някой много голям празник, като е благо, разбира се, тато ще купи и малко месо.</i> Т. Влайков. Пр I, 66. <i>Че дойдете, кога щете, / догде й още благо.</i> Ц. Гинчев, ДТ, 36. <i>В петък яде леща, в благо мерджемек.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 44. в) Нещо сладко; <i>Нетърпелив момък избърза, обади се: — Ядат ми се варени царевици! Яна изсипа пълна престилка кочани в полите на момите и продума: — Запалете огъня, големият казан е тук, пък и бате Димитър донесе захар от града. — На тоя и солта му е много. От благо ще го заболи коремът! — подхвърли черноока девойка.</i> К. Петканов, X, | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>благо</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> а) Нещо блажно за ядене; благина. <i>На Великден, овчарите говеят на първият ден, .., защото, който ядял благо тоя ден, много червеи щяло да има по овцете.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 24. <i>Сговорна дружина и в петък благо яде.</i> Погов. б) Времето, през което се яде блажно. <i>А за някой много голям празник, като е благо, разбира се, тато ще купи и малко месо.</i> Т. Влайков,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} Пр I, 66. <i>Че дойдете, кога щете, / догде й още благо.</i> Ц. Гинчев, ДТ, 36. <i>В петък яде леща, в благо мерджемек.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 44. в) Нещо сладко; <i>Нетърпелив момък избърза, обади се: — Ядат ми се варени царевици! Яна изсипа пълна престилка кочани в полите на момите и продума: — Запалете огъня, големият казан е тук, пък и бате Димитър донесе захар от града. — На тоя и солта му е много. От благо ще го заболи коремът! — подхвърли черноока девойка.</i> К. Петканов, X, |
Текуща версия към 09:07, 25 ноември 2013
Един пияница, зъл, бияч… Взе да трепе народа… За всяко нещо — бой! П. Велков, СДН, 363.
2. Яко, силно животно (бик, овен, козел и под.), което при борба надвива другите. Саве Кокарешков пък, .., се наежи спрямо присмехулника заради по-малкия си братовчед, а също и поради закачката на Борко за коча — виторогия овен, който беше добър водач на стадото и още по-добър бияч с други овни, та малките му стопани се гордееха с него. М. Марчевски, ГБ, 11.
3. Разг. Топче за игра, с което се бие, удря. Попето дръпна настрана Симо и му пъхна едно пъстроцветно лимонадено топче в ръката. — Вземи го! Чуден бияч е! Ем. Коралов, ДП, 58.
БИЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. В който или с който се бие, разбърква нещо. Биячен казан. Биячни перки.
БИЯ`ЧКА ж. Автоматична бъркалка за разбиване на яйца.
БЛАГ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отличава със спокоен нрав и има склонност към обич, състрадание, отстъпчивост и под.; добър, кротък. Тяхната злоба се изливаше върху главите на децата и най-много върху тихата, нежната, блага и мечтателна Елка. Елин Пелин, Съч. III, 15-16. Какъв благ, какъв мъдър човек беше едно време свекър й — мислеше си тя. Й. Йовков, ЖС, 134. Много съм благодарен, кога прощавам другите и кога съм благ и смирен. П. Берон, БРП, 73. // Присъщ на добър, кротък човек. За нея този момък беше кротък и добър, той й харесваше с умните си приказки, с благия си характер. Г. Караславов, ОХ I, 425. Ала наред с това какво милозливо сърце има леля ти Гена и каква чиста и блага душа! Т. Влайков, Съч. II, 39.
2. Който изразява доброта; мил, добродушен. По неговото кръгло и благо лице тия житейски несгоди изписаха дълбоки бръчки. Елин Пелин, Съч. III, 25. Не издържа Митко този поглед, така твърд и същевременно така благ, и наведе глава. X. Русев, ПС, 58. Да те пресрещне старата на прага / и, сложил чело на безсилно рамо, / да чезнеш в нейната усмивка блага / и дълго да повтаряш „мамо, мамо“. Д. Дебелянов, С,* 1936, 68. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец. Елин Пелин, Съч. I, 204.
3. В който има нещо приятно, успокоително, добро; добър. Ето край пътя множеството, излязло да посрещне хората, които му носеха благата вест на свободата. Л. Стоянов, Б, 106. Благи надежди и похвални намерения! Но да видиме до каква степен тие постигат своята цел. Хр. Ботев, Съч. 1929, 138. Блага реч железни врата отваря. Послов. // Остар. Миролюбив, благоразположен. Пашата, за да покаже на дело своето благо намерение, изпратил войници между башибозушкия стан, на които строго забранил да не гърмят вече. З. Стоянов, ЗБВ III, 300. Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство. Ив. Вазов, Съч. X, 116.
4. Остар. и диал. За въздух, слънце, време и др. — лек, топъл, приятен. Небето е синьо и въздухът — благ. Ив. Вазов, Съч. I, 93. Полето безшумно ще се попече на благото пролетно слънце. Елин Пелин, Съч. I, 37. — И там е времето тъй влажно, / но климатът все пак / е благ. Д. Подвързачов, Б, 16. Благ ветрец полъхна — и сянка широка / поле изгоряло покри. К. Христов, Мис. 1899, кн. 4, 376. Лете можеш го [детето] остави още съвсем голо .., за да го облее цяло благийт и чист въздух. Хр. Данов, Лет., 1869, 99-100*.
5. Остар. За заразна болест — който не се проявява в остра форма; лек. От голяма сипаница много души умират .. Другите сипаници: червенката, кожужката и лещеницата са по-благи. Лет., 1974, 83.
6. Остар. За сапун и под. — който не е лют, остър, не люти. Сапунът при къпание [на детето] е вредителен; дори и най-благийт е лют за оная нежна кожица. Хр. Данов, Лет., 1869, 97.
БЛАГ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Сладък на вкус. Сега е минутата, в която можем да видим как портокалевото дърво отваря пъпките и листата си, .., и как пчелата дохожда и кацва върху най-пресния и най-добрия цвят, за да смучи благия нектаров сок! (превод) Ч, 1875, бр. 11, 501. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо / .. знаиш, моме, знаиш, паметуваш, / кога ми ти носех дребното овоще, / лещи и миндали и благи яболки. Нар. пес., СбБрМ, 409. // Приятен на вкус, вкусен. Ти си остани, Милицо господжо, та уготви сладки, благи манджи. Нар. пес., СбНУ XLIV, 102.
2. Като същ. благо, мн. няма, ср. а) Нещо блажно за ядене; благина. На Великден, овчарите говеят на първият ден, .., защото, който ядял благо тоя ден, много червеи щяло да има по овцете. З. Стоянов, ЗБВ I, 24. Сговорна дружина и в петък благо яде. Погов. б) Времето, през което се яде блажно. А за някой много голям празник, като е благо, разбира се, тато ще купи и малко месо. Т. Влайков,* Пр I, 66. Че дойдете, кога щете, / догде й още благо. Ц. Гинчев, ДТ, 36. В петък яде леща, в благо мерджемек. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 44. в) Нещо сладко; Нетърпелив момък избърза, обади се: — Ядат ми се варени царевици! Яна изсипа пълна престилка кочани в полите на момите и продума: — Запалете огъня, големият казан е тук, пък и бате Димитър донесе захар от града. — На тоя и солта му е много. От благо ще го заболи коремът! — подхвърли черноока девойка. К. Петканов, X,
