Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/737“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 14:21, 13 ноември 2013
за едната пара, билем се напи и .. сто драм вино. Нар. прик., СбНУ XIX, 78.
БИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геогр. Който се отнася до било на планина. Удоволствие се изпитва, когато се наблюдава от билните части на Витоша нейният мъгляв пръстен. П. Делирадев, В, 260. Под влияние на външните земни сили планината се рушила и постепенно билните й части се заравнили. Геогр. VII, кл. 71.
БИЛЕ`РИН, мн. биле`ри, м. Диал. Билкар; билярин. По онова време имаше някой си дядо Начо, габровчанин, билерин, който идеше всяка събота в Търново да продава билките си на сергия пред Дряновския хан. П. Р. Славейков, БП I, VI. Във пътят викат билери, / пурдаат [продават] билки сякакви. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 7.
БИЛЕ`РКА ж. Диал. Билкарка; билярка. Сутрин рано станал, / че си цървулите стегнал / и през селото тръгнал / .. / да търси билки омразни, / омразни билки разделни, / че си намери билери, билери още билерки. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 130. Ще идем у мила майка, / тя ще ма, либе, излекува, / там има жени билерки, / та знаят билки сякакви. Нар. пес., СбНУ XIV, 10.
БИЛЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Билкарски; билярски. В дома на дядо Нойка имаше няколко царства. Едното беше царството на даскал Стефана, който не виждаше нищо повече от своето училище и от билерската си работа… Той работеше през целия ден, а вечер вареше билки и лековитата вода изливаше в стомнички и ибричета, които му носеха болните. Д. Немиров, Б, 160.
БИЛЕ`Т м. 1. Листче, картонче и под., което срещу заплащане дава право на вход, на пътуване или да се ползва, получи нещо. След обяд той отиде при касата на театъра, за да си купи билет. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Имахме билети за кино, а беше още рано. М. Грубешлиева, ПП, 112. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Две весели шаферки съобщиха, че ще въведат нов обряд, .. Едната носеше кочан билети от Държавната лотария, а другата широка медна табла. Ив. Остриков, СБ, 20. △ Бланков билет. Входен билет. Билет за мач. Трамваен билет. Обиколен билет. Пътнически билет. Перонен билет.
2. Документ, с който се удостоверява някакво право; удостоверение, разрешително. Нямах и не можах да получа билет за лов, понеже бях твърде малък. Ем. Станев, ЯГ, 5. — Хич може ли да продадеш добитъка без билет .. Казвам му: аз ти броих парите, защо ми не даде билет. А. Каменова, ХГ, 80. Виждаш ли е -е -ей там онова хлапе с въдицата? — А — а… — Що не идеш да му прибереш рибата, щом няма билет! Д. Калфов, КР, 16. Аз си взех позволителен билет от г. прокурора и се упътих към Черната джамия, да посетя господина, Петка Каравелова. Ал. Константинов, Съч. I, 20. Строителен билет. Ловен билет. Риболовен билет.
3. Документ, с който се удостоверява някакво социално положение на дадено лице или принадлежност към някаква обществена организация. Партиен билет. Комсомолски билет. Уволнителен билет.
4. Листче с въпроси, задачи, тема при изпит. Любомир Борисов изтегли билета с въпросите. Той трябва да говори за Русия през края на XIX век. РД, 1950, бр. 172. Устните зрелостни изпити ще се провеждат по билети, изработени от преподавателите въз основа на въпросници.
5. Остар. Записка, бележка, кратко известие за нещо, оформено по различен начин. Понеже момичето в тази минута беше в къщата на германския консул, той писа един билет, за да я доведат завчас в джамията. Хр. Ботев, Съч. 1929, 247. Па си спомних, че и билет известителен получих от г-н Ц. за повторния му брак. Ив. Вазов, Съч. IX, 174. Получих от нея печатан билет, с който ме уведомяваше, че в Мичиганския щат .. тя се венчала. Ал. Константинов, Бпр, кн. 5, 71.
6. Остар. Документ, който дава право на жителство или настаняване някъде. На последньото си идвание, заптието отишло при кмета или старейшината на селото и му поиска един билет за жилище при Пека. НБ, 1877, бр. 64, 251. При зачислението в студенти .. срещнах затруднение по причина, че изгубих по пътя билет на жителство. АНГ I, 604. // Открит лист, разрешително, което дава право на пребиваване в чужда страна. В оная събота, полицията улови, .. четворица души и запря ги, защото немаха билет за пребивание в Цариград. ЦВ, 1857, бр. 323, 117.
7. Остар. Бюлетина за гласуване. Според числото на избирателите в санджака, мютесарифа печата избирателни билети. НБ, 1877, бр. 60, 235. След гласоподаванието мютесарифа пречита гласовете .. Ако би в урната да се намерят билети с други имена, то такива не са смятат. НБ, 1877, бр. 60, 235.
8. Остар. Банков паричен документ за внесена сума срещу лихвен процент, който може да продава, осребрява; вид акция2. Моля Ви да турите при тоя пакет 180 руб. от парите от банковите билети, что Ви пратих на 9 април да ся продадат. АНГ I, 81. Като дойде шестдесетгодишният срок процентите на сичките билети тогава ще станат голема сума. ЗВЕ, 13. Процентите на капитала по билетат 1842 година .. получават ги сека година. ЗВЕ, 6.
◇ Жълт билет. Книж. Документ на жълт лист, издаван в някои страни като вид разрешително на проститутки.
— От фр. billet през рус. билет. — Заветът на Василия Евстатиева, сина Априлова, 1849.
