Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/693“
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian 4a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>украсен духовен образ.</i> Е. Огнянова, НШ, 6. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛЕТРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Литер. Отгл. същ. от</i> белетризирам <i>и от</i> белетризирам се; белетризация. | <b>БЕЛЕТРИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Литер. Отгл. същ. от</i> белетризирам <i>и от</i> белетризирам се; белетризация. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИ`СТИКА</b> <i>ж.</i> Художествена литература, написана в проза: разкази, новели, повести, романи и др. <i>Каравелов постави ония здрави, широки, богати основи на художествената ни проза, върху които буйно израсна и се разви белетристиката ни още в първите следосвобожденски години | + | <b>БЕЛЕТРИ`СТИКА</b> <i>ж.</i> Художествена литература, написана в проза: разкази, новели, повести, романи и др. <i>Каравелов постави ония здрави, широки, богати основи на художествената ни проза, върху които буйно израсна и се разви белетристиката ни още в първите следосвобожденски години.{{попр|Заменена запетая с точка.}}</i> Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 125. <i>Знайно е, че сръбската белетристика е твърде богата, и в реферата на г. П. Поповича, .. вие сте видели, че сръбските разказвачи и новелисти са безброй.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 137. |
— От фр. belles-lettres през рус. беллетристика. | — От фр. belles-lettres през рус. беллетристика. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до белетристика и до белетрист; белетристически. <i>Моят приятел започна да обмисля сюжета — първото необходимо условие за всяка белетристична творба.</i> Св. Минков, Избр. пр, 33. <i>Той не се е учил на белетристично майсторство, но щом мисълта му затрогне сърдечните струни на народната душа, под перото му се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце.</i> | + | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до белетристика и до белетрист; белетристически. <i>Моят приятел започна да обмисля сюжета — първото необходимо условие за всяка белетристична творба.</i> Св. Минков, Избр. пр, 33. <i>Той не се е учил на белетристично майсторство, но щом мисълта му затрогне сърдечните струни на народната душа, под перото му се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце.</i> Ив. Богданов, СП, 110. <i>Подир белетристичния отдел на „Мисъл“ идат статиите на г. Кръстева за Светослав Миларова и за Великите хора.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. <i>В древните времена [гърци и римляни] додоха до една висока степен в образованието си и оставиха богата за онова време литература: философска, исторична и белетристична.</i> Н. Бончев, Съч. I, 72. <i>Белетристична зрелост.</i> <i>Белетристични форми.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Белетристичен. <i>Той ми поиска мнението и за неговите белетристически и поетически работи.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 169. <i>Повестите и разказите на Любена | + | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Белетристичен. <i>Той ми поиска мнението и за неговите белетристически и поетически работи.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 169. <i>Повестите и разказите на Любена Каравелова съставляват най-важната и ценната част от наследството, което ни е оставил. Те имат, .., историческо значение, като първи по рода си белетристически произведения на български.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 44-45. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. В белетристична форма, в проза. <i>Моята книга не е биография .. Тя е само един скромен опит да изобрази белетристично ония блестящи черти от неговия характер — .. , — които направиха от малкия печатарски работник голям човек и му донесоха световна слава | + | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧНО</b> <i>нареч.</i> 1. В белетристична форма, в проза. <i>Моята книга не е биография .. Тя е само един скромен опит да изобрази белетристично ония блестящи черти от неговия характер — .., — които направиха от малкия печатарски работник голям човек и му донесоха световна слава.</i> А. Каралийчев, НЧ, 5. |
| − | 2. Както е присъщо на белетристиката. | + | 2. Както е присъщо на белетристиката. <i>В своите срещи с писателите, за които говори, той [Христо Миндов] е събрал интересни наблюдения, запомнил е реплики, уловил е положения, които правят разказа му автентичен и в същото време жив, белетристично обагрен.</i> Н. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, | + | <b>БЕЛЕТРИСТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Черти, особености, свойствени на белетристиката; повествувателност. <i>В сценария на „Хайдушка клетва“ белетристичността, повествователността не е заменена с разнообразните изобразително-изразни средства на киното.</i> Ст. Стоименов, ЛФ, 1958, бр. 4, 3. |
| − | |||
| − | <i>ж. Книж.</i> Черти, особености, свойствени на белетристиката; повествувателност. <i>В сценария на „Хайдушка клетва“ | ||
---- | ---- | ||
<b>БЕЛЕТРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена белетрист; романистка, прозаичка. | <b>БЕЛЕТРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена белетрист; романистка, прозаичка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> белци`, <i>м. Остар.</i> 1. Светско лице; мирянин. <i>Едно време, .. , ний са учахме да четем на пинакиди, .. Наставниците ни са биле някой стар поп или някой нужен | + | <b>БЕЛЕ`Ц</b>, <i>мн.</i> белци`, <i>м. Остар.</i> 1. Светско лице; мирянин. <i>Едно време, .., ний са учахме да четем на пинакиди, .. Наставниците ни са биле някой стар поп или някой нужен белец.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. <i>В това настоятелство князът ще бъде председател .., а членове щат са троица владики и четворица белци.</i> АНГ I, 227. |
| + | |||
| + | 2. Православен духовник, който се числи не към калугерите, а към бялото духовенство; свещеник. <i>Тук са един белец и един мирянин.</i> Ст. Младенов, БТР I, 136. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) | + | <b>БЕЛЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) беля`х, <i>прич. мин. св. деят.</i> (рядко) беля`л, -а, -о, <i>мн.</i> беле`ли, <i>несв., непрех.</i> 1. За коса — постепенно ставам бял, побелявам. <i>От горестни мисли и душевни тревоги косата му взе да капе и белее, което не остана незабелязано от приятелите му.</i> М. Топалов, РД, 1960, бр. 126, 2. |
| − | 2. Ставам с бяла коса; побелявам. <i>Колкото повече минуват годините, .. толкова повече са подновяват и подмладяват в мене сладките впечатления, .. на тоя ми селски драг и до гроба мил живот. Уви! Те са подновяват, .. , но аз старея и белея!</i> МС, 1883, кн. 4, 21. | + | 2. Ставам с бяла коса; побелявам. <i>Колкото повече минуват годините, .. толкова повече са подновяват и подмладяват в мене сладките впечатления, .. на тоя ми селски драг и до гроба мил живот. Уви! Те са подновяват, .., но аз старея и белея!</i> МС, 1883, кн. 4, 21. |
| − | + | 3. Ставам постепенно все по-светъл, с по-светъл основен цвят; избледнявам, избелявам. <i>Минаваше нощта, белееше небето.</i> М. Петканова, ЦТ, 10. <i>Вехне стълбеца, / вехне, белее, — / зрее класеца, / зрее, жълтее.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 34. | |
| − | 4. <i>Поет.</i> Белея се. <i>Тук-там из планинските пазви белеят преспи сняг.</i> К. Константинов, ПЗ, 30. <i>От високото, дето шосето се огъваше върху баира, се спускаше каруца, и забрадките на жените белееха върху синьото небе | + | 4. <i>Поет.</i> Белея се. <i>Тук-там из планинските пазви белеят преспи сняг.</i> К. Константинов, ПЗ, 30. <i>От високото, дето шосето се огъваше върху баира, се спускаше каруца, и забрадките на жените белееха върху синьото небе.</i> А. Наковски, МПП, 95. <i>И градът не е черен. Градът с нови сгради белее.</i> Л. Даскалова, СТ, 32. <i>Сърцето ми отрудено сега болей, / докрай разбрало нявгашната си вина. / И в моята коса белей / на ранна есен първата слана.</i> П. Пенев, Худ. С I, 332. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЕ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят; белея. <i>Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като | + | <b>БЕЛЕ`Я СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят; белея. <i>Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките.</i> И. Йовков, СЛ, 144. <i>Короните</i> |
| − | |||
| − | |||
Версия от 17:58, 18 октомври 2013
украсен духовен образ. Е. Огнянова, НШ, 6.
БЕЛЕТРИЗИ`РАНЕ ср. Литер. Отгл. същ. от белетризирам и от белетризирам се; белетризация.
БЕЛЕТРИ`СТИКА ж. Художествена литература, написана в проза: разкази, новели, повести, романи и др. Каравелов постави ония здрави, широки, богати основи на художествената ни проза, върху които буйно израсна и се разви белетристиката ни още в първите следосвобожденски години.* Г. Караславов, С, 1954, кн. 3, 125. Знайно е, че сръбската белетристика е твърде богата, и в реферата на г. П. Поповича, .. вие сте видели, че сръбските разказвачи и новелисти са безброй. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 137.
— От фр. belles-lettres през рус. беллетристика.
БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до белетристика и до белетрист; белетристически. Моят приятел започна да обмисля сюжета — първото необходимо условие за всяка белетристична творба. Св. Минков, Избр. пр, 33. Той не се е учил на белетристично майсторство, но щом мисълта му затрогне сърдечните струни на народната душа, под перото му се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Подир белетристичния отдел на „Мисъл“ идат статиите на г. Кръстева за Светослав Миларова и за Великите хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. В древните времена [гърци и римляни] додоха до една висока степен в образованието си и оставиха богата за онова време литература: философска, исторична и белетристична. Н. Бончев, Съч. I, 72. Белетристична зрелост. Белетристични форми.
БЕЛЕТРИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Белетристичен. Той ми поиска мнението и за неговите белетристически и поетически работи. Ив. Вазов, Съч. VII, 169. Повестите и разказите на Любена Каравелова съставляват най-важната и ценната част от наследството, което ни е оставил. Те имат, .., историческо значение, като първи по рода си белетристически произведения на български. К. Величков, ПССъч. VIII, 44-45.
БЕЛЕТРИСТИ`ЧНО нареч. 1. В белетристична форма, в проза. Моята книга не е биография .. Тя е само един скромен опит да изобрази белетристично ония блестящи черти от неговия характер — .., — които направиха от малкия печатарски работник голям човек и му донесоха световна слава. А. Каралийчев, НЧ, 5.
2. Както е присъщо на белетристиката. В своите срещи с писателите, за които говори, той [Христо Миндов] е събрал интересни наблюдения, запомнил е реплики, уловил е положения, които правят разказа му автентичен и в същото време жив, белетристично обагрен. Н. Дончев, ВН, 1953, бр. 292, 4.
БЕЛЕТРИСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Черти, особености, свойствени на белетристиката; повествувателност. В сценария на „Хайдушка клетва“ белетристичността, повествователността не е заменена с разнообразните изобразително-изразни средства на киното. Ст. Стоименов, ЛФ, 1958, бр. 4, 3.
БЕЛЕТРИ`СТКА ж. Жена белетрист; романистка, прозаичка.
БЕЛЕ`Ц, мн. белци`, м. Остар. 1. Светско лице; мирянин. Едно време, .., ний са учахме да четем на пинакиди, .. Наставниците ни са биле някой стар поп или някой нужен белец. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. В това настоятелство князът ще бъде председател .., а членове щат са троица владики и четворица белци. АНГ I, 227.
2. Православен духовник, който се числи не към калугерите, а към бялото духовенство; свещеник. Тук са един белец и един мирянин. Ст. Младенов, БТР I, 136.
БЕЛЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) беля`х, прич. мин. св. деят. (рядко) беля`л, -а, -о, мн. беле`ли, несв., непрех. 1. За коса — постепенно ставам бял, побелявам. От горестни мисли и душевни тревоги косата му взе да капе и белее, което не остана незабелязано от приятелите му. М. Топалов, РД, 1960, бр. 126, 2.
2. Ставам с бяла коса; побелявам. Колкото повече минуват годините, .. толкова повече са подновяват и подмладяват в мене сладките впечатления, .. на тоя ми селски драг и до гроба мил живот. Уви! Те са подновяват, .., но аз старея и белея! МС, 1883, кн. 4, 21.
3. Ставам постепенно все по-светъл, с по-светъл основен цвят; избледнявам, избелявам. Минаваше нощта, белееше небето. М. Петканова, ЦТ, 10. Вехне стълбеца, / вехне, белее, — / зрее класеца, / зрее, жълтее. Ц. Церковски, Съч. II, 34.
4. Поет. Белея се. Тук-там из планинските пазви белеят преспи сняг. К. Константинов, ПЗ, 30. От високото, дето шосето се огъваше върху баира, се спускаше каруца, и забрадките на жените белееха върху синьото небе. А. Наковски, МПП, 95. И градът не е черен. Градът с нови сгради белее. Л. Даскалова, СТ, 32. Сърцето ми отрудено сега болей, / докрай разбрало нявгашната си вина. / И в моята коса белей / на ранна есен първата слана. П. Пенев, Худ. С I, 332.
БЕЛЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белия си цвят; белея. Люлее се морето на зрелите жита, трепти въздухът, белеят се като бели птици забрадките на жетварките. И. Йовков, СЛ, 144. Короните
