Page:RBE Tom1.djvu/676

се забави един миг!. .. Всичкият народ ще въстане в един ден, и Турция взе-даде / — каза бай Мичо разпалено. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 76. Но срещат са и такива натури, които са хвъргат в обятията на другиго и великодушните мъже биват принудени да носят воловски рогове и да скриват своето безчестие. Л. Каравелов, Съч. VIII, 50. // Стесн. Поругание на моминска или женска чест. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръве или във безчесте! Ив. Вазов, Съч. I, 181.

БЕЗЧЕ`СТНИК, мн. -ци, м. Нечестен, непочтен човек. — Тодор ме обиди! Нарече ме безчестник, а аз безчестник не съм! Може да имам хиляди други грехове, но чак до безчестие не съм стигнал. Ст. Марков, ДБ, 307. — Нас [карикатуристите] са ни убеждавали, че политиката е лъжа, безчестие, корист и измама. Такава са я направили лъжците, безчестниците, .., за да я имат само те в ръцете си. Ал. Гетман и др., СБ, 160. — Господине Министре, ако бе ви Бог дал дъщеря, и тази ви дъщеря, когато би стигнала в цветът на възрастът си, да дойдеше безчестник някой да я излъсти и след това да я остави, що бихте направили? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 154.

БЕЗЧЕ`СТНИЦА ж. Нечестна, безнравствена жена.

БЕЗЧЕ`СТНО нареч. 1. По нечестен, непочтен начин; нечестно. — С Ана ли искал да се раздели? — .. „Възможно ли е Боян да е постъпил така безчестно и с това момиче!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 93. По-добре честно да умреш, а не безчестно да живееш. П. Р. Славейков, БП II, 60.

2. С гл. съм, вижда ми се, изглежда и др. в 3 л. ед. Означава, че нещо става по безчестен начин, че има безчестна същност. — Нима е безчестно да искам да ми станеш законна жена? Д. Димов, ЖСМ, 85.

БЕЗЧЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безчестен; нечестност, непочтеност. Той можеше да го счита способен на всяка друга слабост, но не и за безчестност. Ив. Вазов, Съч. XXTV, 102. Обвиняваше едни в безхарактерност, а други в безчестност, сипяше хули върху всичко честно. С, 1888, бр. 210, 2.

БЕЗЧЕСТЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. несв. деят. безчестя`л, -а, -о, мн. безчесте`ли, несв., прех. 1. Лишавам от чест; позоря. — Нека Бог да убие секи един българин, който би дозволил на турските поганци да безчестят христовият храм и да са подиграват с народността ни! — рекъл Цено. Л. Каравелов, Съч. IV, 161. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. Недей безчести святото имя на приятеля, не давай го човеку, който или никак няма, или има твърде малки добродетели. У, 1871, бр. 14, 218.

2. Отнемам честта на мома, жена; изнасилвам. Раята робуваше, а спахиите събираха плода на* земята, безчестяха жените, отнемаха мъжките им рожби. М. Марчевски, П, 21. Но от едно време насам тие захванаха не само да убиват хора, но и да безчестят булки и жени и да убиват девствената невинност на младите моми. Хр. Ботев, Съч. 1929, 235. безчестя се страд. Българският хайдутин знае, че неговото занятие е честно; а ако е така, то това занятие не тряба да са безчести с никакви безчестни дела. П. Хитов, МП, 28. Къщите ни, дюкянете ни, имането ни и добитъкът ни са палят и отнимат; жените ни и дъщерите ни са безчестят. Л. Каравелов, Съч. IV, 67.

БЕЗЧЕ`Т нареч. Книж. В съчет. със същ. за нещо, което може да се брои, измерва по количество. Много голямо количество от нещо, извънредно много на брой; безброй. Безчет звезди се стичат в небесата. Д. Дебелянов, С, 1936, 43. Милионите й са безчет. Собственичка е на няколко фабрики, заводи и на шест от най-големите вестници в Щатите. Ал. Бабек, МЕ, 59. По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва „саз“. Св. Миларов, СЦТ, 125. Саксии до саксии — по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136.

БЕЗЧЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който не може да се изброи; безброен, безчислен, неизброим. Ето в общи чърти как прекарахме един ден в града на най-крайните противоположности: в града на хладния егоизъм и модния алтруизъм, на безчетните богатства и на отчаяната бедност. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 79. Мъкотия, разочарования люти, угризения на съвестта, болеж за безчетните жертви нахалост, .. — всичко беше в тия сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 180. И конниците вървяха — и безчетните пълчища на* Аспаруха покриваха дългата прашна лента на задушния друм. Н. Райнов, ВДБ, 18. Самси и Никифор, синките му големци и безчетната му войска погинаха там от ножа на българите. М, 1857, 79.

БЕЗЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. 1. Който има лошо, осъдително държание и морал; безпътен, неморален, непочтен. Безчинни жени да не стъпят в къщата ти, защо тия са самий дявол. П. Радов, КТБР, 85. Султан Махмуд II / .. / като строши силата на независимите паши и като изтреби безчинните орди яничари, захвана да съсредоточава и да преустроява държавата си. Г. Бенев, БК (превод), 17. // Който нарушава реда; палав, немирен, безреден. Понякога както надзирателят, така и някой от прегледниците, като извикват имената на един или друг провинен ученик, ще добавят: — Два пъти!, или: