Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/634“
Mister sou (беседа | приноси) м |
Mister sou (беседа | приноси) м (михаил колев) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>ЖС</b>, 487. <i>Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот.</i> В. Геновска, СГ, 472-473. 2. Без участие на ум, разум; безумно. <i>Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 76. <i>Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи.</i> Н. Лилиев, Ст, 82. | <b>ЖС</b>, 487. <i>Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот.</i> В. Геновска, СГ, 472-473. 2. Без участие на ум, разум; безумно. <i>Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш.</i> Ел. Багряна, ЗМ, 76. <i>Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи.</i> Н. Лилиев, Ст, 82. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗПА`МЕТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Състояние на безпаметен; | + | <b>БЕЗПА`МЕТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Състояние на безпаметен; безпаметство`. <i>Прехласната в миналото, в някаква безпаметност Джупката шепнеше: „Коста, сине, мили сине, моли бога за греха на баща си, който ти изкупи. Моли се и за мене, грешната.“</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 513. <i>Едва се задържам върху дъските. И щом коленичих върху тях, паднах без да мисля. Сетне тази безпаметност почна да се разсейва и пропълзях от другата страна на витела, върху твърдата земя.</i> И. Радичков, ПЦ,31. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗПА`МЕТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Безпаметност. <i>— Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те!</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. <i>Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 192. | <b>БЕЗПА`МЕТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Безпаметност. <i>— Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те!</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. <i>Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 192. | ||
Версия от 13:14, 1 октомври 2013
ЖС, 487. Той продължаваше да притиска лицето си към гърдите й и безпаметно да шепне: — Само ти си ми останала в тоя живот. В. Геновска, СГ, 472-473. 2. Без участие на ум, разум; безумно. Дни и месеци без вести ще се губиш / и ще се върнеш пак в студена люта зима / да се кълнеш, че все така безпаметно ме любиш. Ел. Багряна, ЗМ, 76. Но пак безпаметно зова / и в шеметна забрава гасна / по две замислени очи. Н. Лилиев, Ст, 82.
БЕЗПА`МЕТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Състояние на безпаметен; безпаметство`. Прехласната в миналото, в някаква безпаметност Джупката шепнеше: „Коста, сине, мили сине, моли бога за греха на баща си, който ти изкупи. Моли се и за мене, грешната.“ Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Едва се задържам върху дъските. И щом коленичих върху тях, паднах без да мисля. Сетне тази безпаметност почна да се разсейва и пропълзях от другата страна на витела, върху твърдата земя. И. Радичков, ПЦ,31.
БЕЗПА`МЕТСТВО, мн. няма, ср. Книж. Безпаметност. — Уу, и тебе познавам! — махна старецът с ръка, като че ли искаше да пропъди своето безпаметство. — Знам те, знам те! Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. Аз снемах от стената заложен от някого кожен бич и биях до безпаметство кучето: по гърба, по очите, по мръсното лице. Г. Райчев, Избр. съч. II, 192.
БЕЗПАРДО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Груб, безочлив, арогантен, безцеремонен. Сега е трудно да се повярва, че той [Богориди] би приел някаква по-решителна линия в събора .. Но безспорно е, че в негово присъствие Каратеодори не би бил толкова безпардонен в речта си. Т. Жечев, БВ, 45. Възпитанието му беше твърде крехка обвивка, за да се скрие зад него, еона тънка коприна, която лесно се пробождаше и раздираше от безпардонни изрази. И. Велчев, КЕЛ I, 67. В Бургас започват ща-фетна гладна стачка в знак на протест срещу безпардонното отношение на депутата. ДТ, 1998, бр. 51, 2.
БЕЗПАРДО`ННО нареч. Книж. Грубо, безочливо, арогантно, безцеремонно. • Обр. Те .. се държаха за суеверията, защото смятаха, че посредством това ще задържат по-дълго време старите времена при себе си и ще отдалечат идването на новото време, което безпардонно нахлуваше в котловината. И. Радичков, ВН, 73.
БЕЗПАРДО`ННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на безпардонен; грубост, безочливост, арогантност, оезцере-монност. с.
БЕЗПАРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма пари, който е без пари. — Пиле, дай някой лев назаем! — казваха вечно безпаричните тенори и Пилее бръкваше с готовност в задния джоб на панталона, където винаги носеше някоя скътана именно за такива цели стотарка. Л. Дилов, ПБД, 7.
безпаметност
БЕЗПАРИ`ЧИЕ, мн. няма, ср. Нямане, липса, недостиг на пари. Тя признаваше, че нямаше пари, но оставаше арогантна, горда, неуязвима в безпаричието и в падението на порока си. Д. Димов, ОД, 37.
БЕЗПАРИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Безпаричие.
БЕЗПАРТИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. 1. Който не принадлежи към никаква политическа партия. „Не членувам в никаква политическа партия. Безпартиен съм.“ К. Калчев, ЖП, 20о. Безпартийни маси. 2. Като същ. безпартиен (безпартийният) м.у безпартийна<та> ж., безпартийни<те> мн. Лице, което не принадлежи към никаква политическа партия. Противоп. партиец, партийка. От всичко 2075 бригадирци в Хаинбоаз, девойки са 191. От тях 183 са ремсистки, две земсистки, две социалистки, четири — безпартийни. Г. Караславов, ПМ, 40. Бай Драган бил готов на всякакви жертви само да запази Ванюша. Нему, безпартийния, била поверена важна партийна задача. Ж. Колев и др., ЧБП, 19.
БЕЗПЕ`ПЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. За горивен материал — при чието горене не остава пепел. Безпепелно топливо. Безпепелен кокс.
БЕЗПЕ`Р, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. За птица — който е без пера. И колкато за пчелите, те ся надеяха за мед, безперите орлета ся надеяха за слънце, .. , нивята очакваха лятото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 100.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който няма изгледи за по-добро бъдеще, за благоприятен развой, в който няма перспектива. Противоп. перспективен. Много преди Нютон Кавалиери правел рефлектори, но считал, че те са безперспективни. М. Калинков, ГГ, 116. — Ако искаш да ти кажа още — че не ми се живее и в моята безперспективна страна. Д. Кисьов, Щ, 58. Христофоров делеше хората около jiac на перспективни и безперспективни. Й. Попов, ИЖП, 42.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от безперспективен. Но как безперспективно авторът е разпилял хубавите качества на този комунист? Той дори не се е замислял върху съдбата на своя герой. С, 1955, кн. 2, 179.
БЕЗПЕРСПЕКТИ`ВНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безперспективен. Противоп. перспективност. Пустотата на нашия живот, неговата безсмисленост и безперспективност водеше до мрачни мисли. М. Гръбчева, ВИН, 31.
безпер спекти`вно ст
