Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/53“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент. | IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент. | ||
| − | 1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: | + | 1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната. |
| − | Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: | + | Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето <i>някому</i> или <i>на някого</i>. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума <i>на някого.</i> Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца <i>някого</i>. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности. |
| − | 2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: | + | 2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек. |
| − | 3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: | + | 3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. <i>Разг. Неодобр.</i> Прост, груб, див. |
| − | 4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: | + | 4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата <i>на някого</i> — само в мин.вр. |
| − | 5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: | + | 5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с <i>някого</i> и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая. |
| − | 6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: | + | 6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля <на главата> ; свалям / сваля звезди<те> от небето. |
V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна, | V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна, | ||
| + | |||
Версия от 08:55, 25 ноември 2012
IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.
1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.
Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето някому или на някого. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума на някого. Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца някого. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.
2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек.
3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. Разг. Неодобр. Прост, груб, див.
4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата на някого — само в мин.вр.
5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с някого и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.
6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъг-лести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля <на главата> ; свалям / сваля звезди<те> от небето.
V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна,
