Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/616“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>БЕЗКО`РИСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. <i>Тоя безкористен и идеално честен деятел, .., беше останал сетен сиромах.</i> Ив. Вазов, ВБ, XVIII. <i>Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208. | <b>БЕЗКО`РИСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. <i>Тоя безкористен и идеално честен деятел, .., беше останал сетен сиромах.</i> Ив. Вазов, ВБ, XVIII. <i>Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208. | ||
| − | 2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. <i>На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 212. <i>Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна.</i> X. Русев. ЛЗ, 83. <i>Безкористна помощ.</i> | + | 2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. <i>На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 212. <i>Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна.</i> X. Русев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} ЛЗ, 83. <i>Безкористна помощ.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗКОРИ`СТИЕ</b>, <i>мн,</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на корист, на лична облага. <i>Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 49. <i>Никой го [ | + | <b>БЕЗКОРИ`СТИЕ</b>, <i>мн,</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Отсъствие на корист, на лична облага. <i>Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 49. <i>Никой го [Каблешков] не надминува по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело.</i> К. Величков, ПССъч. I, 94. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗКО`РИСТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безкористен; без корист, без изгода. <i>Обществена задача — това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Да, безкористно, тоест да жертвуваш от себе си в името на един по-висш обществен идеал.</i> Д. Немиров, Д № 9, 75. <i>Данните изпратих в дирекцията. — Служат ли си с тях? — Не зная. За мене беше важно личното удовлетворение — това, че безкористно, без да желая слава или възнаграждение, ги принасям в полза на родината.</i> Н. Стефанова, ОС, 148. | <b>БЕЗКО`РИСТНО</b>. <i>Нареч. от</i> безкористен; без корист, без изгода. <i>Обществена задача — това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Да, безкористно, тоест да жертвуваш от себе си в името на един по-висш обществен идеал.</i> Д. Немиров, Д № 9, 75. <i>Данните изпратих в дирекцията. — Служат ли си с тях? — Не зная. За мене беше важно личното удовлетворение — това, че безкористно, без да желая слава или възнаграждение, ги принасям в полза на родината.</i> Н. Стефанова, ОС, 148. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БЕЗКО`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без коса; плешив, безвлас. | <b>БЕЗКО`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без коса; плешив, безвлас. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗКО`СМЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без косми; неокосмен, безкосмест. <i>А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа.</i> Д | + | <b>БЕЗКО`СМЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без косми; неокосмен, безкосмест. <i>А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа.</i> Д.{{попр|Заменена запетайка с точка.}} Димов, Т, 499. <i>Младежът протегна съвсем гола, безкосмена ръка.</i> П. Вежинов{{попр|Отпечатано „Зежинов“.}}, BP, 246. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗКО`СМЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Безкосмен. <i>Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си.</i> Ем. Станев, ИК I, 219. | <b>БЕЗКО`СМЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Безкосмен. <i>Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си.</i> Ем. Станев, ИК I, 219. | ||
Текуща версия към 10:20, 19 октомври 2013
Д. Димов, Т, 575. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка,… И на всички е радостно, че живеят в тая минута, и на всички се иска щастието да се продължи до безконечност. М. Кремен, СС, 80.
БЕЗКОНТА`КТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. Спец. Който работи или който се извършва без помощта на контакт. Безконтактни телефонни централи. Безконтактно включване.
БЕЗКОНТРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без контрол, без ограничения и стига до крайни вредни прояви, размери. Филип посочи нататък и каза: — Ето демагогията, която наелектризирва масите и ги хвърля към безконтролни деяния. В. Геновска, СГ, 35. Безконтролна постъпка. Безконтролни действия.
2. Който действа без контрол, върху когото не се упражнява контрол. Освен чл. 17 Великото народно събрание изменило още няколко други члена на Търновската конституция, с което още повече засилило властта на Фердинанд. Така той станал безконтролен разпоредител със съдбата на българския народ. Ист. X и XI кл, 245.
БЕЗКОНТРО`ЛНО. Нареч. от безконтролен; без надзор. В миналото горите са се изсичали безконтролно. Бтн. VI кл, 124. Децата не трябва да играят безконтролно по улиците.
БЕЗКОНТРО`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на контрол, на надзор.
БЕЗКОНФЛИ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Обикн. в художествената литература — който не съдържа конфликт, в който няма конфликти. Безконфликтна пиеса. Безконфликтно изображение на действителността. Безконфликтен роман.
2. Който не влиза в конфликт с никого. Безконфликтна личност.
БЕЗКОНФЛИ`КТНО. Книж. Нареч. от безконфликтен.
БЕЗКОНФЛИ`КТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконфликтен. Елин Пелин изказваше мисли, които ясно говореха, че той беше против схематизма, беше чужд на безконфликтността в изкуството. А. Босев, АСЕП, 268. Безконфликтност в литературата.
БЕЗКО`РЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. За растение — който няма корен.
БЕЗКО`РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. Тоя безкористен и идеално честен деятел, .., беше останал сетен сиромах. Ив. Вазов, ВБ, XVIII. Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208.
2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Й. Йовков, Ж, 1945, 212. Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна. X. Русев,* ЛЗ, 83. Безкористна помощ.
БЕЗКОРИ`СТИЕ, мн, няма, ср. Книж. Отсъствие на корист, на лична облага. Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа. Хр. Ботев, КК (превод), 49. Никой го [Каблешков] не надминува по силата и безкористието на чувствата, които внесе в революционното дело. К. Величков, ПССъч. I, 94.
БЕЗКО`РИСТНО. Нареч. от безкористен; без корист, без изгода. Обществена задача — това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Да, безкористно, тоест да жертвуваш от себе си в името на един по-висш обществен идеал. Д. Немиров, Д № 9, 75. Данните изпратих в дирекцията. — Служат ли си с тях? — Не зная. За мене беше важно личното удовлетворение — това, че безкористно, без да желая слава или възнаграждение, ги принасям в полза на родината. Н. Стефанова, ОС, 148.
БЕЗКО`РИСТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или проява на безкористен. — Всичките ония гладници, които крещят и се споменуват: — „народът“ на ума си казват: — „джобът“ .. — Вие отричате всяка безкористност у нас! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140-141. Все по-рядко бях склонен да вярвам в чистотата и безкористността на хората, дори когато не ги познавах лично. Л. Станев, ПХ, 27.
БЕЗКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без коса; плешив, безвлас.
БЕЗКО`СМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без косми; неокосмен, безкосмест. А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа. Д.* Димов, Т, 499. Младежът протегна съвсем гола, безкосмена ръка. П. Вежинов*, BP, 246.
БЕЗКО`СМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безкосмен. Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си. Ем. Станев, ИК I, 219.
БЕЗКО`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Безкостен.
2. Като същ. Диал. безкостото ср. Език2. Безкостото кости троши. Послов.
БЕЗКО`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без кости, който няма кости; безкост.
