Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/534“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Банкерски. <i>В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки, .., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр.? — В времето на монархиите.</i> Знан., 1875, бр. 18, 284. | Банкерски. <i>В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки, .., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр.? — В времето на монархиите.</i> Знан., 1875, бр. 18, 284. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКНО`ТА</b> <i>ж.</i> Книжен кредитен, паричен{{попр|Отпечатано: „паричин“.}} знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. <i>Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата.</i> Ем. Станев, ИК I и | + | <b>БАНКНО`ТА</b> <i>ж.</i> Книжен кредитен, паричен{{попр|Отпечатано: „паричин“.}} знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. <i>Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 27. <i>Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота.</i> П. Вежинов, НБК, 52. <i>— Ти игра ли? — Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти.</i> Д. Ангелов, ЖС, 263. <i>Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота.</i> Сп. Кралевски, ВО, 59. |
— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: <em>банконо`та</em>. | — Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: <em>банконо`та</em>. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БАНКНОТОБРОЯ`Ч</b> <i>м. Банк.</i> Устройство за автоматично броене на банкноти; банкнотоброячна машина. | <b>БАНКНОТОБРОЯ`Ч</b> <i>м. Банк.</i> Устройство за автоматично броене на банкноти; банкнотоброячна машина. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКНОТОБРОЯ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> В съчет. <b>Банкнотоброячна машина</b>. <i>Банк.</i> <i>Банкнотоброяч. „Рони“ предлага банкнотоброячни машини 9 модела. | + | <b>БАНКНОТОБРОЯ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> В съчет. <b>Банкнотоброячна машина</b>. <i>Банк.</i> <i>Банкнотоброяч. „Рони“ предлага банкнотоброячни машини 9 модела.</i> 24 часа, 1999, бр. 351, III. |
---- | ---- | ||
<b>БАНКНО`ТЕН</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> банкнота. <i>Банкнотна хартия.</i> | <b>БАНКНО`ТЕН</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> банкнота. <i>Банкнотна хартия.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`НКО</b><sup>1</sup>, -то, <i>род.</i> и <i>вин.</i> банка, <i>дат.</i> банке, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. <i>Борянка дума банке си: / „Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия.“</i> Нар. пес., СбВСт, 112. | + | <b>БА`НКО</b><sup>1</sup>, -то, <i>род.</i> -и{{попр|Добавяне на тире.}} <i>вин.</i> банка, <i>дат.</i> банке, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. <i>Борянка дума банке си: / „Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия.“</i> Нар. пес., СбВСт, 112. |
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. <i>Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едринополско мастило.</i> П. П. Славейков, КНП, 118. | 2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. <i>Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едринополско мастило.</i> П. П. Славейков, КНП, 118. | ||
| − | 3. Само в род. банка. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. <i>Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива/ вдовица ме жени.</i> Нар. пес., СбВСт, 336. | + | 3. Само в род. <em>банка</em>{{попр|Добавяне на разредка.}}. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. <i>Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива/ вдовица ме жени.</i> Нар. пес., СбВСт, 336. |
---- | ---- | ||
<b>БА`НКО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко.</i> Обущарска работна масичка. <i>Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косьо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед!</i> В. Чертовенски, ГО, 53-54. | <b>БА`НКО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко.</i> Обущарска работна масичка. <i>Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косьо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед!</i> В. Чертовенски, ГО, 53-54. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От ит. banco ’пейка’. | — От ит. banco ’пейка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`НКО</b><sup>3</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Финанс.</i> Цена или курс. по който банката изкупува или продава ценни книжа. | + | <b>БА`НКО</b><sup>3</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Финанс.</i> Цена или курс,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} по който банката изкупува или продава ценни книжа. |
— Ит. banco ’пейка’. | — Ит. banco ’пейка’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БА`НКОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до банка<sup>1</sup>. <i>— Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа.</i> В. Геновска, ПЮФ, 51. <i> | + | <b>БА`НКОВ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до банка<sup>1</sup>. <i>— Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа.</i> В. Геновска, ПЮФ, 51. <i>—{{попр|Добавяне на интервал и смяна на тирето.}} Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор.</i> Ст. Марков, ДБ, 144. <i>Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БА`НКОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на банко<sup>1</sup>, който се отнася до банко<sup>1</sup>; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов. | <b>БА`НКОВ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на банко<sup>1</sup>, който се отнася до банко<sup>1</sup>; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов. | ||
| − | 2. Като <i>същ.</i> Обикн. членувано, <b>банковия<т></b> <i>м.</i> <b>банковата</b> <i>ж.</i>, <b>банковото</b> <i>ср., мн.</i> <b>банковите</b>. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. <i>Иван Раде дума: / „Сестрице ле, Радо, / .. , / попей банковата.“</i> Нар. пес., СбНУ | + | 2. Като <i>същ.</i> Обикн. членувано, <b>банковия<т></b> <i>м.</i> <b>банковата</b> <i>ж.</i>, <b>банковото</b> <i>ср., мн.</i> <b>банковите</b>. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. <i>Иван Раде дума: / „Сестрице ле, Радо, / .. , / попей банковата.“</i> Нар. пес., СбНУ ХХХVIII,{{попр|Смяна на точка със запетайка.}} 46. <i>Йенчо на Недка думаше: / „Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава.“</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 284. <b>банкови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на банко. |
---- | ---- | ||
<b>БАНКОМА`Т</b> <i>м. Банк.</i> Компютризирано устройство за теглене на пари в брой от банкови сметки с помощта на специални карти с магнитен запис на лични и банкови данни. <i>На Нова година ще работят нормално телефоните, мобифоните, банкоматите.</i> ДТ, 1999, бр. 313, 12. | <b>БАНКОМА`Т</b> <i>м. Банк.</i> Компютризирано устройство за теглене на пари в брой от банкови сметки с помощта на специални карти с магнитен запис на лични и банкови данни. <i>На Нова година ще работят нормално телефоните, мобифоните, банкоматите.</i> ДТ, 1999, бр. 313, 12. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>БАНКОМА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до банкомат. <i>Банкоматно обслужване. Банкоматна система.</i> | <b>БАНКОМА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до банкомат. <i>Банкоматно обслужване. Банкоматна система.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАНКОНО`ТА</b> <i>ж. Остар.</i> Банкнота. <i>Парите можете да дадете г. Стояну Божковичу или да ни ги изпроводите право по пощата. Изпроводете австрийски или пруски банконоти.</i> С, 1872. бр. 32, 256. | + | <b>БАНКОНО`ТА</b> <i>ж. Остар.</i> Банкнота. <i>Парите можете да дадете г. Стояну Божковичу или да ни ги изпроводите право по пощата. Изпроводете австрийски или пруски банконоти.</i> С, 1872,{{попр|Заменена точка със запетайка.}} бр. 32, 256. |
— Ит. banconota. | — Ит. banconota. | ||
Текуща версия към 14:39, 7 октомври 2013
Банкерски. В кое време са са появиле азартните игри, безпаричните банки, .., фалшивите бюджети, банкирските чудеса и пр.? — В времето на монархиите. Знан., 1875, бр. 18, 284.
БАНКНО`ТА ж. Книжен кредитен, паричен* знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота. П. Вежинов, НБК, 52. — Ти игра ли? — Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти. Д. Ангелов, ЖС, 263. Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота. Сп. Кралевски, ВО, 59.
— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконо`та.
БАНКНОТОБРОЯ`Ч м. Банк. Устройство за автоматично броене на банкноти; банкнотоброячна машина.
БАНКНОТОБРОЯ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. В съчет. Банкнотоброячна машина. Банк. Банкнотоброяч. „Рони“ предлага банкнотоброячни машини 9 модела. 24 часа, 1999, бр. 351, III.
БАНКНО`ТЕН -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от банкнота. Банкнотна хартия.
БА`НКО1, -то, род. -и* вин. банка, дат. банке, мн. -вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. Борянка дума банке си: / „Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия.“ Нар. пес., СбВСт, 112.
2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едринополско мастило. П. П. Славейков, КНП, 118.
3. Само в род. банка*. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива/ вдовица ме жени. Нар. пес., СбВСт, 336.
БА`НКО2, мн. -а, ср. Рядко. Обущарска работна масичка. Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косьо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед! В. Чертовенски, ГО, 53-54.
— От ит. banco ’пейка’.
БА`НКО3, мн. няма, ср. Остар. Финанс. Цена или курс,* по който банката изкупува или продава ценни книжа.
— Ит. banco ’пейка’.
БА`НКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до банка1. — Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа. В. Геновска, ПЮФ, 51. —* Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор. Ст. Марков, ДБ, 144. Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.
БА`НКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на банко1, който се отнася до банко1; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов.
2. Като същ. Обикн. членувано, банковия<т> м. банковата ж., банковото ср., мн. банковите. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Иван Раде дума: / „Сестрице ле, Радо, / .. , / попей банковата.“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII,* 46. Йенчо на Недка думаше: / „Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 284. банкови мн. Домът и семейството на банко.
БАНКОМА`Т м. Банк. Компютризирано устройство за теглене на пари в брой от банкови сметки с помощта на специални карти с магнитен запис на лични и банкови данни. На Нова година ще работят нормално телефоните, мобифоните, банкоматите. ДТ, 1999, бр. 313, 12.
БАНКОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Банк. Който се отнася до банкомат. Банкоматно обслужване. Банкоматна система.
БАНКОНО`ТА ж. Остар. Банкнота. Парите можете да дадете г. Стояну Божковичу или да ни ги изпроводите право по пощата. Изпроводете австрийски или пруски банконоти. С, 1872,* бр. 32, 256.
— Ит. banconota.
БАНКРО`Т м. Остар. Книж. Банкрут. Из литературата, из науката, идеологията, из армията и човещината той излезе банкрот. Животът му оставяше една врата отворена: политиката. Ив. Вазов, Съч. XI, 184.
— Нем. Bankrott през рус. банкрот.
БАНКРО`ТИН, мн. банкро`ти, м. Остар. Книж. Банкрутин, банкрут. В революции .. такива явления са естествени. .. Те изваждат
