Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/249“
м (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Непроверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>АГРОНО`МСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> агрономствам. | <b>АГРОНО`МСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> агрономствам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРОНО`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. | + | <b>АГРОНО`МСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Професия на агроном. <i>Занимава се с{{попр|Корекция на „със“ с „с“.}} агрономство.</i> |
| − | 2. Само <i>ед. | + | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Агрономия. <i>Следва задочно агрономство.</i> |
3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. <i>В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия.</i> А. Гуляшки, МТС, 277-278. | 3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. <i>В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия.</i> А. Гуляшки, МТС, 277-278. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
<b>АГРОНО`МСТВУВАМ</b>. Вж. аргономствам. | <b>АГРОНО`МСТВУВАМ</b>. Вж. аргономствам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРОНО`МЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. | + | <b>АГРОНО`МЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> агроном; млад агроном. <i>Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова.</i> С. Северняк, П, 49. |
---- | ---- | ||
<b>АГРОПЛАНИ`РАНЕ</b> <i>ср.</i> Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието. | <b>АГРОПЛАНИ`РАНЕ</b> <i>ср.</i> Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието. | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Който се отнася до агрофизика. <i>Агрофизически изследвания.</i> | <b>АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Който се отнася до агрофизика. <i>Агрофизически изследвания.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРОФО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. | + | <b>АГРОФО`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Сел.-стоп.</i> Съвкупност от агротехнически условия и дейности. <i>При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 26. |
---- | ---- | ||
<b>АГРОХИМИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агрохимия. | <b>АГРОХИМИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агрохимия. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>АГРОХИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Агрохимически. <i>Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.</i> | <b>АГРОХИМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Агрохимически. <i>Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГРОХИМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и <i> | + | <b>АГРОХИМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и <i>Прил от</i> агрохимия <i>и от</i> агрохимик; агрохимичен. <i>Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АГРОХИ`МИЯ</b> <i>ж.</i> Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство. | <b>АГРОХИ`МИЯ</b> <i>ж.</i> Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. | + | <b>АГУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. <i>Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо.</i> Т. Влайков, Съч. I, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГУ`Ч</b> <i>м. | + | <b>АГУ`Ч</b> <i>м. Диал.</i> Овен. <i>Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори: / — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната.</i> Нар. пес. СбВСтТ, 40. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЪ`Л</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м. | + | <b>АГЪ`Л</b>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Заградено място, кошара за презимуване на овце. <i>Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и другите кучета оставаха отвън агъла.</i> Й. Йовков, АМГ, 26-27. <i>— Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292. |
— Тур. agıl. | — Тур. agıl. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АГЪ`М</b>. <i> | + | <b>АГЪ`М</b>. <i>Диал.</i> Почтително обръщение към турчин. <i>Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава.</i> Д. Талев, ЖС, 462. |
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ГЪНЦЕ</b>, <i>мн. -а, ср. 1. | + | <b>А`ГЪНЦЕ</b>, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от</i> агне; малко агне. <i>През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно</i> |
Версия от 12:41, 6 юли 2013
ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.“ А. Гуляшки, Л, 504.
АГРОНО`МСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от агрономствам.
АГРОНО`МСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разг. Професия на агроном. Занимава се с* агрономство.
2. Само ед. Разг. Агрономия. Следва задочно агрономство.
3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия. А. Гуляшки, МТС, 277-278.
4. Здание, в което се помещава такова учреждение. Наложи се Нонка да ходи сама чак .. в агрономството. И. Петров, НЛ, 52.
АГРОНО`МСТВУВАМ. Вж. аргономствам.
АГРОНО`МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от агроном; млад агроном. Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова. С. Северняк, П, 49.
АГРОПЛАНИ`РАНЕ ср. Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието.
АГРОПОЛИТИ`КА ж. Политика в областта на селското стопанство.
АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до политическите движения на земеделците. Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база. НВ, 1997, бр. 102, 25.
АГРОСЕЛЕ`КЦИЯ ж. Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им.
АГРОСТО`КА ж. Нов. Селскостопанска стока. ЕС [Европейският съюз] се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки. НВ, 1997, бр. 102, 4.
АГРОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аграрното стопанство. Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството. М. Мичев и др., 3, 52.
АГРОТЕХНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агротехника.
АГРОТЕ`ХНИКА ж. Система от мерки, дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство.
АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.
АГРОТЕХНИ`ЧКА ж. Жена агротехник.
АГРОФИ`ЗИКА ж. Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията.
АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който се отнася до агрофизика. Агрофизически изследвания.
АГРОФО`Н, мн. няма, м. Сел.-стоп. Съвкупност от агротехнически условия и дейности. При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си. ПЗ, 1981, кн. 10, 26.
АГРОХИМИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агрохимия.
АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрохимически. Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.
АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и Прил от агрохимия и от агрохимик; агрохимичен. Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.
АГРОХИ`МИЯ ж. Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство.
АГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 3.
АГУ`Ч м. Диал. Овен. Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори: / — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната. Нар. пес. СбВСтТ, 40.
АГЪ`Л, мн. -и, м. Диал. Заградено място, кошара за презимуване на овце. Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и другите кучета оставаха отвън агъла. Й. Йовков, АМГ, 26-27. — Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292.
— Тур. agıl.
АГЪ`М. Диал. Почтително обръщение към турчин. Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава. Д. Талев, ЖС, 462.
А`ГЪНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от агне; малко агне. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно
