Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/15“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
<i>бездруго</i>, <i>вдясно</i>, <i>вляво</i>, <i>догоре</i>, <i>докога</i>, <i>докъде</i>, <i>донякъде</i>, <i>досега</i>, <i>доскоро</i>, <i>дотук</i>, <i>завинаги</i>, <i>занапред</i>, <i>засега</i>, <i>извън</i>, <i>извътре</i>, <i>издалече</i>, <i>изниско</i>, <i>изотзад</i>, <i>изтежко</i>, <i>набързо</i>, <i>наведнъж</i>, <i>нависоко</i>, <i>навред</i>, <i>навсякъде</i>, <i>навън</i>, <i>навътре</i>, <i>нагоре</i>, <i>наготово</i>, <i>надалеч</i>, <i>надолу</i>, <i>надълго</i>, <i>надясно</i>, <i>накратко</i>, <i>накриво</i>, <i>накъде</i>, <i>накъсо</i>, <i>наляво</i>, <i>наоколо</i>, <i>наопаки</i>, <i>направо</i>, <i>наскоро</i>, <i>натясно</i>, <i>нататък</i>, <i>наяве</i>, <i>наясно</i>, <i>отвсякъде</i>, <i>отвън</i>, <i>отгоре</i>, <i>отдавна</i>, <i>отдалеч</i>, <i>отдолу</i>, <i>отдясно</i>, <i>откакто</i>, <i>откъде</i>, <i>отляво</i>, <i>отнейде</i>, <i>отникъде</i>, <i>отново</i>, <i>отпосле</i>, <i>отпред</i>, <i>отпреди</i>, <i>отпърво</i>, <i>отрано</i>, <i>отсега</i>, <i>отскоро</i>, <i>оттам</i>, <i>оттатък</i>, <i>оттогава</i>, <i>понякога</i>, <i>поотделно</i>. | <i>бездруго</i>, <i>вдясно</i>, <i>вляво</i>, <i>догоре</i>, <i>докога</i>, <i>докъде</i>, <i>донякъде</i>, <i>досега</i>, <i>доскоро</i>, <i>дотук</i>, <i>завинаги</i>, <i>занапред</i>, <i>засега</i>, <i>извън</i>, <i>извътре</i>, <i>издалече</i>, <i>изниско</i>, <i>изотзад</i>, <i>изтежко</i>, <i>набързо</i>, <i>наведнъж</i>, <i>нависоко</i>, <i>навред</i>, <i>навсякъде</i>, <i>навън</i>, <i>навътре</i>, <i>нагоре</i>, <i>наготово</i>, <i>надалеч</i>, <i>надолу</i>, <i>надълго</i>, <i>надясно</i>, <i>накратко</i>, <i>накриво</i>, <i>накъде</i>, <i>накъсо</i>, <i>наляво</i>, <i>наоколо</i>, <i>наопаки</i>, <i>направо</i>, <i>наскоро</i>, <i>натясно</i>, <i>нататък</i>, <i>наяве</i>, <i>наясно</i>, <i>отвсякъде</i>, <i>отвън</i>, <i>отгоре</i>, <i>отдавна</i>, <i>отдалеч</i>, <i>отдолу</i>, <i>отдясно</i>, <i>откакто</i>, <i>откъде</i>, <i>отляво</i>, <i>отнейде</i>, <i>отникъде</i>, <i>отново</i>, <i>отпосле</i>, <i>отпред</i>, <i>отпреди</i>, <i>отпърво</i>, <i>отрано</i>, <i>отсега</i>, <i>отскоро</i>, <i>оттам</i>, <i>оттатък</i>, <i>оттогава</i>, <i>понякога</i>, <i>поотделно</i>. | ||
| − | <b>Забележка | + | <b>Забележка</b>: Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв. |
| − | <i>Отгоре лежеше новата й чанта</i> (т.е. върху всичко друго) и <i>Тя свали чантата си от горе</i> (т. е. взе я от определено място). <i>Той изведнъж се почувства натясно</i> (т.е. в неудобно положение да се защищава) и <i>Те все се оплакват, че живеели на тясно</i> (т.е. на малко пространство). | + | <i>Отгоре лежеше новата й чанта</i> (т.е. върху всичко друго) и <i>Тя свали чантата си от горе</i> (т.е. взе я от определено място). <i>Той изведнъж се почувства натясно</i> (т.е. в неудобно положение да се защищава) и <i>Те все се оплакват, че живеели на тясно</i> (т.е. на малко пространство). |
Разделното писане се пази и в изрази като <i>от горе до долу</i>, <i>от долу до горе</i>, <i>от къде на къде</i>, <i>от тук насетне</i>, <i>от тук натам</i>. | Разделното писане се пази и в изрази като <i>от горе до долу</i>, <i>от долу до горе</i>, <i>от къде на къде</i>, <i>от тук насетне</i>, <i>от тук натам</i>. | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
2.1. Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма собствено ударение: | 2.1. Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма собствено ударение: | ||
| − | <i>вследствие</i>, <i>всъщност</i>, <i>догодина</i>, <i>докрай</i>, <i>завчас</i>, <i>издъно</i>, <i>навреме</i>, <i>навръх</i>, <i>наглед</i>, <i>наздраве</i>, <i>наистина</i>, <i>накуп</i>, <i>налице</i>, <i>наместо</i>, <i>наполовина</i>, <i>например</i>, <i>напук</i>, <i>наред</i>, <i>насила</i>, <i>насреща</i>, <i>настрани</i>, <i>насън</i>, <i>наум</i>, <i>начело</i>, <i>нащрек</i>, <i>околовръст</i>, <i>отсреща</i>, <i>отстрани</i>, <i>подред</i>, <i>подръка</i>, <i>поначало</i>, <i>предвид</i>, <i>следобед</i>; <i>надвечер</i>, <i>презглава</i>, <i>привечер</i>, <i>присърце</i>, <i>призори | + | <i>вследствие</i>, <i>всъщност</i>, <i>догодина</i>, <i>докрай</i>, <i>завчас</i>, <i>издъно</i>, <i>навреме</i>, <i>навръх</i>, <i>наглед</i>, <i>наздраве</i>, <i>наистина</i>, <i>накуп</i>, <i>налице</i>, <i>наместо</i>, <i>наполовина</i>, <i>например</i>, <i>напук</i>, <i>наред</i>, <i>насила</i>, <i>насреща</i>, <i>настрани</i>, <i>насън</i>, <i>наум</i>, <i>начело</i>, <i>нащрек</i>, <i>околовръст</i>, <i>отсреща</i>, <i>отстрани</i>, <i>подред</i>, <i>подръка</i>, <i>поначало</i>, <i>предвид</i>, <i>следобед</i>; <i>надвечер</i>, <i>презглава</i>, <i>привечер</i>, <i>присърце</i>, <i>призори</i>. |
| − | <b>Забележка | + | <b>Забележка</b>: Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв. |
<i>Той иде отсреща</i> (т.е. срещу нас) и <i>Той иде от среща</i> (т.е. след като се е срещнал с някого). <i>Тогава само тази книга ми беше подръка</i> (т.е. само нея можех да използвам) и <i>Той водеше под ръка старата жена</i> (т.е. беше я хванал по определен начин). | <i>Той иде отсреща</i> (т.е. срещу нас) и <i>Той иде от среща</i> (т.е. след като се е срещнал с някого). <i>Тогава само тази книга ми беше подръка</i> (т.е. само нея можех да използвам) и <i>Той водеше под ръка старата жена</i> (т.е. беше я хванал по определен начин). | ||
2.2. Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява самостоятелно: | 2.2. Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява самостоятелно: | ||
Текуща версия към 18:55, 22 юни 2013
Наречия
1. Наречия, образувани от предлог и наречие:
бездруго, вдясно, вляво, догоре, докога, докъде, донякъде, досега, доскоро, дотук, завинаги, занапред, засега, извън, извътре, издалече, изниско, изотзад, изтежко, набързо, наведнъж, нависоко, навред, навсякъде, навън, навътре, нагоре, наготово, надалеч, надолу, надълго, надясно, накратко, накриво, накъде, накъсо, наляво, наоколо, наопаки, направо, наскоро, натясно, нататък, наяве, наясно, отвсякъде, отвън, отгоре, отдавна, отдалеч, отдолу, отдясно, откакто, откъде, отляво, отнейде, отникъде, отново, отпосле, отпред, отпреди, отпърво, отрано, отсега, отскоро, оттам, оттатък, оттогава, понякога, поотделно.
Забележка: Когато съчетанието от предлог и наречие не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.
Отгоре лежеше новата й чанта (т.е. върху всичко друго) и Тя свали чантата си от горе (т.е. взе я от определено място). Той изведнъж се почувства натясно (т.е. в неудобно положение да се защищава) и Те все се оплакват, че живеели на тясно (т.е. на малко пространство).
Разделното писане се пази и в изрази като от горе до долу, от долу до горе, от къде на къде, от тук насетне, от тук натам.
2. Наречия, образувани от предлог и съществително име, когато:
2.1. Използваното съществително име не може да се променя граматически или няма собствено ударение:
вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навреме, навръх, наглед, наздраве, наистина, накуп, налице, наместо, наполовина, например, напук, наред, насила, насреща, настрани, насън, наум, начело, нащрек, околовръст, отсреща, отстрани, подред, подръка, поначало, предвид, следобед; надвечер, презглава, привечер, присърце, призори.
Забележка: Когато съчетанието от предлог и съществително име не образува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат разделно. Срв.
Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след като се е срещнал с някого). Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех да използвам) и Той водеше под ръка старата жена (т.е. беше я хванал по определен начин).
2.2. Използваното съществително име е в стара падежна форма, която не се употребява самостоятелно:
