Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/502“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БАЙРАКТАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Знаменосец. <i>След него,.., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрак-таря Кара-Кольо.</i> Й. Йовков, | + | БАЙРАКТАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Знаменосец. <i>След него,.., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрак-таря Кара-Кольо.</i> Й. Йовков, СЛ, 148. <i>Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко,.. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 166. <i>Че си на Коля думаше: I Кольо^ лъо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. <i>Дружина вярна сговорна, / който бай-рако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // <i>Ирон.</i> Главатар, водач. <i>Где има листница запалена,.., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят.</i> Чудомир, Избр. пр, 14. — <i>Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави:</i> |
<i>— Брат ти е баш байрактарят на тия работи.</i> В. Геновска, СГ, 504. | <i>— Брат ти е баш байрактарят на тия работи.</i> В. Геновска, СГ, 504. | ||
— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байряктар. | — Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байряктар. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАКТАРИН, <i>мн.</i> байрактари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Байрактар. <i>Писа-ле, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 28. | БАЙРАКТАРИН, <i>мн.</i> байрактари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Байрактар. <i>Писа-ле, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 28. | ||
— Друга (диал) форма: байряктарин. | — Друга (диал) форма: байряктарин. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАКТАРКА ж. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Жена байрактар. <i>Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 60. | БАЙРАКТАРКА ж. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Жена байрактар. <i>Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 60. | ||
— Друга (диал.) форма: байряктарка. | — Друга (диал.) форма: байряктарка. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАКТАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който се отнася до байрактар. | БАЙРАКТАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Който се отнася до байрактар. | ||
— Друга (диал.)форма: байряктарски. | — Друга (диал.)форма: байряктарски. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАКТАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрактар; млад байрактар. <i>Проговори Боне байрактарче: I</i> | БАЙРАКТАРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрактар; млад байрактар. <i>Проговори Боне байрактарче: I</i> | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
— Друга (диал.) форма: байряктарче. | — Друга (диал.) форма: байряктарче. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАМ <i>м.</i> Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. <i>От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 32. <i>Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват.</i> Б. Несторов, АР, 125. | БАЙРАМ <i>м.</i> Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. <i>От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 32. <i>Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват.</i> Б. Несторов, АР, 125. | ||
О Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. <i>Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 333. | О Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. <i>Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 333. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАКТАР | БАЙРАКТАР | ||
— Тур. Ьаугаш. Друга (диал.) форма: б а й р я м. | — Тур. Ьаугаш. Друга (диал.) форма: б а й р я м. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> байрам; байрамски. | БАЙРАМЕН, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни. <i>Прил. от</i> байрам; байрамски. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАМСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> байрам; байрамен. <i>Сега аз различих ясно високо минаре на джамия/ Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила.</i> Г. Райчев, Избр. съч. И, 235. <i>Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията.</i> Н. Хайтов, ПП, 141. | БАЙРАМСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> байрам; байрамен. <i>Сега аз различих ясно високо минаре на джамия/ Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила.</i> Г. Райчев, Избр. съч. И, 235. <i>Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията.</i> Н. Хайтов, ПП, 141. | ||
— Друга (диал.) форма: байрямски. | — Друга (диал.) форма: байрямски. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрак; малък байрак, знаменце. <i>Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката.</i> К. Константинов, ПЗ, 117. <i>Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-го-лемите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше.</i> Г. Велев, ПЕМ, 64. <i>Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 213. | БАЙРАЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>простонар. Умал. от</i> байрак; малък байрак, знаменце. <i>Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката.</i> К. Константинов, ПЗ, 117. <i>Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-го-лемите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше.</i> Г. Велев, ПЕМ, 64. <i>Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 213. | ||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
— Друга (диал.) форма: байряче. | — Друга (диал.) форма: байряче. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙРАЧЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Простонар. Умал. от</i> байраче; малко байраче. | БАЙРАЧЕНЦЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Простонар. Умал. от</i> байраче; малко байраче. | ||
— Друга (диал.)форма: байряченце. | — Друга (диал.)форма: байряченце. | ||
| − | + | ---- | |
| − | БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i> | + | БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Литер.</i> Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие. 2. <i>Прен.</i> Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него. |
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙТ <i>м. Информ.</i> Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло. | БАЙТ <i>м. Информ.</i> Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло. | ||
— Англ. byte. | — Англ. byte. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙЦ, байцът, байца, <i>мн.</i> байцове, <i>м. Спец.</i> 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото. | БАЙЦ, байцът, байца, <i>мн.</i> байцове, <i>м. Спец.</i> 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото. | ||
| − | + | ---- | |
БАЙЦ | БАЙЦ | ||
Версия от 20:50, 27 ноември 2012
БАЙРАКТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар., сега простонар. Знаменосец. След него,.., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрак-таря Кара-Кольо. Й. Йовков, СЛ, 148. Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко,.. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Че си на Коля думаше: I Кольо^ лъо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. Дружина вярна сговорна, / който бай-рако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар. Нар. пес., СбНУ XXVI, 55. // Ирон. Главатар, водач. Где има листница запалена,.., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят. Чудомир, Избр. пр, 14. — Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави:
— Брат ти е баш байрактарят на тия работи. В. Геновска, СГ, 504.
— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байряктар.
БАЙРАКТАРИН, мн. байрактари, м. Остар., сега простонар. Байрактар. Писа-ле, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.
— Друга (диал) форма: байряктарин.
БАЙРАКТАРКА ж. Остар., сега простонар. Жена байрактар. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка. 3. Стоянов, ЗБВ II, 60.
— Друга (диал.) форма: байряктарка.
БАЙРАКТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до байрактар.
— Друга (диал.)форма: байряктарски.
БАЙРАКТАРЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от байрактар; млад байрактар. Проговори Боне байрактарче: I
— Белиградо, що се не белееш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 547.
— Друга (диал.) форма: байряктарче.
БАЙРАМ м. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества непосредствено след рамазана. От единия до другия край на пространния град тази вечер мюсюлманите празнуват завършека на рамазана и започването на тридневния празник байрам. Хр. Бръзицов, НЦ, 32. Как да се облече — за работа, или за празник? Беше първият ден на байрама. Всички българо-мохамедани щяха да празнуват. Б. Несторов, АР, 125.
О Курбан байрам. Голям религиозен мюсюлмански празник, който се чества 70 дена след байрама. Тоя месец рамазан; после байрам, след него курбан байрам и какво ли не още. Ст. Дичев, ЗС I, 333.
БАЙРАКТАР
— Тур. Ьаугаш. Друга (диал.) форма: б а й р я м.
БАЙРАМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от байрам; байрамски.
БАЙРАМСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от байрам; байрамен. Сега аз различих ясно високо минаре на джамия/ Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила. Г. Райчев, Избр. съч. И, 235. Но щом й потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.
— Друга (диал.) форма: байрямски.
БАЙРАЧЕ, мн. -та, ср. 1. Остар., сега простонар. Умал. от байрак; малък байрак, знаменце. Нанизани между стрехите пъстреят трицветните байрачета на Републиката. К. Константинов, ПЗ, 117. Малките ученици режеха къси пръчици, а ученичките поръбваха трикольорчета. По-го-лемите деца ковяха плата върху пръчиците и купът от байрачета растеше. Г. Велев, ПЕМ, 64. Боян стана и погледна разгънатата на бюрото карта на Русия, избодена с малки книжни байрачета. М. Грубешлиева, ПИУ, 213.
2. Разг. Опашчица на нотен знак (четвъртина, осмина и др.). — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2.
— Друга (диал.) форма: байряче.
БАЙРАЧЕНЦЕ, мн. -а, ср. Простонар. Умал. от байраче; малко байраче.
— Друга (диал.)форма: байряченце.
БАЙРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литер. Прогресивно романтично литературно течение от тридесетте години на XIX в., свързано с името на английския поет Джордж Гордън Байрон, което представлява художествена изява на протест срещу робството и подтисничеството и отразява дълбокото отчаяние и гордото страдание от безсилието на човек да постигне обществена свобода и лично щастие. 2. Прен. Разочарованост, която се изразява в презрение към света и несправедливостите в него.
— От англ. собств.
БАЙТ м. Информ. Единица за количество информация, състояща се от осем съседни бита, третирани като единно цяло.
— Англ. byte.
БАЙЦ, байцът, байца, мн. байцове, м. Спец. 1. Химическо вещество, разтвор на сол, основа или киселина, с което се оцветяват повърхностно дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото.
БАЙЦ
