Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/454“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцки думи.) |
(→Проблематична) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Гр. от собств. Άτλάς | — Гр. от собств. Άτλάς | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛА`СОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> атлас<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Лице, което се занимава с атлетика. <i>Всяка предолимпийска година се характеризира с великолепни постижения, резултат на усилената подготовка на атлетите от цял свят.</i> ОФ, 1955, бр. 3445, 4. |
| − | — От гр. ἀθλήτης ’борец’ през нем. Athlet и фр. | + | 2. <i>Разш.</i> Човек с развито, хубаво телосложение и с голяма физическа сила. <i>Боби погледна стройната фигура на лодкаря, хубавото му обветрено лице и се усмихна, като че искаше да каже: „Разправяй ми ги тия... Чакала си ме.. Докато тоя тук атлет е бил край тебе!“...</i> М. Грубешлиева, ПП, 54. |
| + | |||
| + | — От гр. ἀθλήτης ’борец’ през нем. Athlet и фр. athéte. | ||
— В-к Знание, 1875, бр. 1,10. | — В-к Знание, 1875, бр. 1,10. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛЕ`ТИКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Спорт.</i> Спортна дисциплина, която включва упражнения за развиване на мускулна сила, ловкост и други качества. |
| + | |||
| + | 2. Вид цирково изкуство, което включва упражнения, изискващи сила и ловкост. | ||
| + | {{?}} <b>Лека атлетика.</b> Спорт, който обхваща бягане, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др. <i>Състезания по лека атлетика.</i> | ||
| − | + | <b>Тежка атлетика.</b> Спорт за вдигане на тежести. | |
— От гр. ἀθλητικός ’атлетически’. | — От гр. ἀθλητικός ’атлетически’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛЕТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко.</i> Атлетически. <i>Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича.</i> Д. Димов, Т, 294. <i>Атлетична фигура.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛЕТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. <i>Спорт.</i> Който се отнася до атлетика; атлетичен. <i>Зрелището, за което бяха дошли на хиподрума сто хиляди души .. биваше винаги предхождано от атлетически игри и циркови атракции.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 114. <i>Атлетически състезания. Атлетическа среща. Атлетическа писта.</i> | 1. <i>Спорт.</i> Който се отнася до атлетика; атлетичен. <i>Зрелището, за което бяха дошли на хиподрума сто хиляди души .. биваше винаги предхождано от атлетически игри и циркови атракции.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 114. <i>Атлетически състезания. Атлетическа среща. Атлетическа писта.</i> | ||
| − | 2. Който е характерен за атлет (във 2 знач.); атлетичен. <i>Поручикът го изгледа изненадан. Този четиридесетгодишен мъж с | + | 2. Който е характерен за атлет (във 2 знач.); атлетичен. <i>Поручикът го изгледа изненадан. Този четиридесетгодишен мъж с атлетическо телосложение и с русо, широко, енергично лице го порази.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 395. <i>Какво ще й предложиш тогава, с какво ще я задържиш? С черните си очи? С атлетическата си фигура?</i> Ем. Манов, БГ, 234. <i>Михов бавно се обърна към жена си.. Тя беше се прилепила до атлетическите гърди на мургавия поручик.</i> X. Русев, ПС, 114. |
---- | ---- | ||
<b>АТЛЕТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> атлетически; като у атлет, атлетично. <i>Тялото му беше бяло, стегнато, атлетически развито. Никъде по него не личеше тлъстин-ка или отпуснатост.</i> П. Вежинов, ДБ, 178. | <b>АТЛЕТИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> атлетически; като у атлет, атлетично. <i>Тялото му беше бяло, стегнато, атлетически развито. Никъде по него не личеше тлъстин-ка или отпуснатост.</i> П. Вежинов, ДБ, 178. | ||
| Ред 29: | Ред 34: | ||
<b>АТЛЕТИЧНО</b> <i>нареч.</i> По начин, който е характерен за атлетиката, атлет (във 2 знач.). <i>Двамата с Неси си приличаха по фигури, дори по начина на обличане. И двамата бяха атлетично сухи и високи, скромно подстригани, в елегантни, но малко демодирани костюми.</i> П. Вежинов, БГ, 157. | <b>АТЛЕТИЧНО</b> <i>нареч.</i> По начин, който е характерен за атлетиката, атлет (във 2 знач.). <i>Двамата с Неси си приличаха по фигури, дори по начина на обличане. И двамата бяха атлетично сухи и високи, скромно подстригани, в елегантни, но малко демодирани костюми.</i> П. Вежинов, БГ, 157. | ||
| − | + | атла`сов | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛЕ`ТКА</b> <i>ж.</i> Жена атлет. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар. Диал.</i> Ездачка. (Н. Геров, РБЯ). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТЛИ`Я</b>, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар. Диал.</i> |
1. Ездач, конник. <i>Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат.</i> П. Р. Славейков, БП II, 160. <i>До триста турци атлии, до двеста були с кочии.</i> Ст. Младенов, БТР I, 89. | 1. Ездач, конник. <i>Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат.</i> П. Р. Славейков, БП II, 160. <i>До триста турци атлии, до двеста були с кочии.</i> Ст. Младенов, БТР I, 89. | ||
| Ред 41: | Ред 46: | ||
2. Като <i>неизм. прил.</i> За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ). | 2. Като <i>неизм. прил.</i> За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. atlı. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АТМАДЖА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Ястреб. | + | <b>АТМАДЖА`</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Ястреб. |
2. Сокол, който е обучен за лов. <i>Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци.. и водеха четири бели хрътки,.., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им.</i> Ц. Гинчев, ГК, 142. | 2. Сокол, който е обучен за лов. <i>Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци.. и водеха четири бели хрътки,.., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им.</i> Ц. Гинчев, ГК, 142. | ||
| Ред 51: | Ред 56: | ||
<b>АТМОВИТАМИ`НИ</b> обикн. <i>мн., ед.</i> ат-мовитами`н, <i>м. Бот.</i> Вещества, които растенията излъчват във въздуха, стимулиращи развитието на растителните клетки; атмосферни витамини. | <b>АТМОВИТАМИ`НИ</b> обикн. <i>мн., ед.</i> ат-мовитами`н, <i>м. Бот.</i> Вещества, които растенията излъчват във въздуха, стимулиращи развитието на растителните клетки; атмосферни витамини. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АТМОСФЕ`РА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Газообразната обвивка на Земята. <i>Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята, и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 146. // Газообразната обвивка около Слънцето, планетите и другите небесни тела. „<i>Венера е голяма колкото Земята, обикаля Слънцето за 225 дни и нейната атмосфера се състои вероятно от въглероден двуокис, малко кислород и водни пари, затова е винаги в мъгла... „</i> Г. Белев, KB А, 308-310. <i>Слънчева атмосфера.</i> |
| − | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Въздух. <i>Господин Фратъо беше грабнал един голям нож и страшно сечеше атмосферата с него.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. <i>По пътя за бабини Сусини | + | 2. Само <i>ед. Разг.</i> Въздух. <i>Господин Фратъо беше грабнал един голям нож и страшно сечеше атмосферата с него.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. <i>По пътя за бабини Сусини Свиленка усети една задуха, атмосферата беше тежка, дишането се затрудняваше.</i> Кр. Григоров, И, 51. <i>— Поща — отговори раздавача, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 301. |
| − | 3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. или | + | 3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда`, обкръжаващи условия, обстановка. <i>В тая враждебна атмосфера.. Сара още повече се прилепяше до Александра.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. <i>Тук, в този дом, вашите убеждения няма да намерят подходяща атмосфера за развитие.</i> В. Геновска, СГ, 282. <i>— Вашата тревога ще се отрази най-зле на дъщеря ви. В къщи</i> |
454 | 454 | ||
| − | + | атмосфе`ра | |
Версия от 21:33, 19 юни 2013
форма. Ал. Гюровски, АЧ, 111.
— Гр. от собств. Άτλάς
АТЛА`СОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от атлас2.
АТЛЕ`Т м. 1. Лице, което се занимава с атлетика. Всяка предолимпийска година се характеризира с великолепни постижения, резултат на усилената подготовка на атлетите от цял свят. ОФ, 1955, бр. 3445, 4.
2. Разш. Човек с развито, хубаво телосложение и с голяма физическа сила. Боби погледна стройната фигура на лодкаря, хубавото му обветрено лице и се усмихна, като че искаше да каже: „Разправяй ми ги тия... Чакала си ме.. Докато тоя тук атлет е бил край тебе!“... М. Грубешлиева, ПП, 54.
— От гр. ἀθλήτης ’борец’ през нем. Athlet и фр. athéte.
— В-к Знание, 1875, бр. 1,10.
АТЛЕ`ТИКА ж. 1. Спорт. Спортна дисциплина, която включва упражнения за развиване на мускулна сила, ловкост и други качества.
2. Вид цирково изкуство, което включва упражнения, изискващи сила и ловкост. ??? Лека атлетика. Спорт, който обхваща бягане, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др. Състезания по лека атлетика.
Тежка атлетика. Спорт за вдигане на тежести.
— От гр. ἀθλητικός ’атлетически’.
АТЛЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Атлетически. Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича. Д. Димов, Т, 294. Атлетична фигура.
АТЛЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Спорт. Който се отнася до атлетика; атлетичен. Зрелището, за което бяха дошли на хиподрума сто хиляди души .. биваше винаги предхождано от атлетически игри и циркови атракции. А. Гуляшки, ЗВ, 114. Атлетически състезания. Атлетическа среща. Атлетическа писта.
2. Който е характерен за атлет (във 2 знач.); атлетичен. Поручикът го изгледа изненадан. Този четиридесетгодишен мъж с атлетическо телосложение и с русо, широко, енергично лице го порази. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395. Какво ще й предложиш тогава, с какво ще я задържиш? С черните си очи? С атлетическата си фигура? Ем. Манов, БГ, 234. Михов бавно се обърна към жена си.. Тя беше се прилепила до атлетическите гърди на мургавия поручик. X. Русев, ПС, 114.
АТЛЕТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. атлетически; като у атлет, атлетично. Тялото му беше бяло, стегнато, атлетически развито. Никъде по него не личеше тлъстин-ка или отпуснатост. П. Вежинов, ДБ, 178.
АТЛЕТИЧНО нареч. По начин, който е характерен за атлетиката, атлет (във 2 знач.). Двамата с Неси си приличаха по фигури, дори по начина на обличане. И двамата бяха атлетично сухи и високи, скромно подстригани, в елегантни, но малко демодирани костюми. П. Вежинов, БГ, 157.
атла`сов
АТЛЕ`ТКА ж. Жена атлет.
АТЛИ`ЙКА ж. Остар. Диал. Ездачка. (Н. Геров, РБЯ).
АТЛИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Диал.
1. Ездач, конник. Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат. П. Р. Славейков, БП II, 160. До триста турци атлии, до двеста були с кочии. Ст. Младенов, БТР I, 89.
2. Като неизм. прил. За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ).
— Тур. atlı.
АТМАДЖА` ж. Остар. и диал. 1. Ястреб.
2. Сокол, който е обучен за лов. Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци.. и водеха четири бели хрътки,.., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им. Ц. Гинчев, ГК, 142.
— Тур. atmaca.
АТМОВИТАМИ`НИ обикн. мн., ед. ат-мовитами`н, м. Бот. Вещества, които растенията излъчват във въздуха, стимулиращи развитието на растителните клетки; атмосферни витамини.
АТМОСФЕ`РА ж. 1. Само ед. Газообразната обвивка на Земята. Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята, и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера. Елин Пелин, ЯБЛ, 146. // Газообразната обвивка около Слънцето, планетите и другите небесни тела. „Венера е голяма колкото Земята, обикаля Слънцето за 225 дни и нейната атмосфера се състои вероятно от въглероден двуокис, малко кислород и водни пари, затова е винаги в мъгла... „ Г. Белев, KB А, 308-310. Слънчева атмосфера.
2. Само ед. Разг. Въздух. Господин Фратъо беше грабнал един голям нож и страшно сечеше атмосферата с него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. По пътя за бабини Сусини Свиленка усети една задуха, атмосферата беше тежка, дишането се затрудняваше. Кр. Григоров, И, 51. — Поща — отговори раздавача, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня. Ал. Константинов, Съч. I, 301.
3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда`, обкръжаващи условия, обстановка. В тая враждебна атмосфера.. Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Тук, в този дом, вашите убеждения няма да намерят подходяща атмосфера за развитие. В. Геновска, СГ, 282. — Вашата тревога ще се отрази най-зле на дъщеря ви. В къщи
454
атмосфе`ра
