Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/472“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>панци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници.</i> Д. Талев, ПК, 305. | <i>панци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници.</i> Д. Талев, ПК, 305. | ||
| − | + | ---- | |
АХЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахчия. <i>Ах-чийски оджаци.</i> | АХЧИ`ЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахчия. <i>Ах-чийски оджаци.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АХЧИЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на готвач. | АХЧИЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Занятие на готвач. | ||
— От перс. през тур. ahgilik. | — От перс. през тур. ahgilik. | ||
| − | + | ---- | |
АХЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвач. <i>Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия.</i> П. Хитов, МП, 63. <i>А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 21. 2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. <i>Батлиан очел</i> [отишъл] <i>у оня град при ах-чията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири.</i> Нар. прик., СбНУ XLIV, 494. | АХЧИЯ, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Готвач. <i>Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия.</i> П. Хитов, МП, 63. <i>А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 21. 2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. <i>Батлиан очел</i> [отишъл] <i>у оня град при ах-чията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири.</i> Нар. прик., СбНУ XLIV, 494. | ||
— От перс. през тур. ah<?i. | — От перс. през тур. ah<?i. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТАЗА <i>ж. Хим.</i> Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина. | АЦЕТАЗА <i>ж. Хим.</i> Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина. | ||
— От лат. | — От лат. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТАЛ <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор. | АЦЕТАЛ <i>м. Хим.</i> Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор. | ||
— От лат. | — От лат. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетат. <i>Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.</i> | АЦЕТАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетат. <i>Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.</i> | ||
О Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза. | О Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТАТИ обикн. <i>мн., ед.</i> ацетат <i>м.</i> | АЦЕТАТИ обикн. <i>мн., ед.</i> ацетат <i>м.</i> | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
— От лат. | — От лат. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТИЗАЛ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Аспирин. | АЦЕТИЗАЛ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Аспирин. | ||
— От лат. | — От лат. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органичен едновалентен радикал СН2СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина. | АЦЕТИ`Л, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Органичен едновалентен радикал СН2СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТИЛЕН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. <i>В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др.</i> Хим. VIII кл, 1965, 74. | АЦЕТИЛЕН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. <i>В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др.</i> Хим. VIII кл, 1965, 74. | ||
| − | + | ---- | |
АХЧИ`ЙСКИ | АХЧИ`ЙСКИ | ||
| − | — От лат. acetum | + | — От лат. acetum ’оцет’ + фр. ethyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen. |
| − | + | ---- | |
АЦЕТИЛЕНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> 1. Който е свързан с горене на ацетилен. <i>Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста.</i> К. Константинов, НЗХ, 70. <i>Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.</i> 2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. <i>Ацетиленов генератор.</i> | АЦЕТИЛЕНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> 1. Който е свързан с горене на ацетилен. <i>Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста.</i> К. Константинов, НЗХ, 70. <i>Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.</i> 2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. <i>Ацетиленов генератор.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗА, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Хим.</i> Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др. | АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗА, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Хим.</i> Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗЕН, -зна, зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетилцелулоза. <i>Аце-тилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.</i> | АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗЕН, -зна, зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Хим. Прил. от</i> ацетилцелулоза. <i>Аце-тилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТОЛ <i>м. Хим.</i> Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии. | АЦЕТОЛ <i>м. Хим.</i> Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии. | ||
— От лат. | — От лат. | ||
| − | + | ---- | |
АЦЕТОН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения. | АЦЕТОН, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения. | ||
| − | — От лат. acetum | + | — От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton. |
| − | + | ---- | |
АЦЕТОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който съдържа ацетон. <i>Ацетоново лепило.</i> 2. Който е характерен за ацетона. <i>Ацетоно-ва миризма.</i> | АЦЕТОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който съдържа ацетон. <i>Ацетоново лепило.</i> 2. Който е характерен за ацетона. <i>Ацетоно-ва миризма.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АЦИДОЗА <i>ж. Мед.</i> Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. <i>Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза.</i> М. Василев и др., ВБ, 558. <i>В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97. | АЦИДОЗА <i>ж. Мед.</i> Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. <i>Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза.</i> М. Василев и др., ВБ, 558. <i>В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза.</i> Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97. | ||
— От лат. acidosis. | — От лат. acidosis. | ||
| − | + | ---- | |
АЦИКЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който протича или се развива нециклично. <i>При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора.</i> Е. Жечев, Б, 175. О Ациклични съединения. <i>Хим.</i> Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги. | АЦИКЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който протича или се развива нециклично. <i>При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора.</i> Е. Жечев, Б, 175. О Ациклични съединения. <i>Хим.</i> Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги. | ||
| − | + | ---- | |
АЦТЕКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ацтек <i>м.</i> Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от | АЦТЕКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ацтек <i>м.</i> Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от | ||
472 | 472 | ||
| − | + | ---- | |
АЦТЕКИ | АЦТЕКИ | ||
Версия от 23:43, 27 ноември 2012
панци да отварят странноприемници по къщите си, други отваряха набързо по улиците, по дворищата ахчийници и мекичарници. Д. Талев, ПК, 305.
АХЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахчия. Ах-чийски оджаци.
АХЧИЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Занятие на готвач.
— От перс. през тур. ahgilik.
АХЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. 1. Остар. и диал. Готвач. Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия. П. Хитов, МП, 63. А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка. Л. Каравелов, Съч. II, 21. 2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. Батлиан очел [отишъл] у оня град при ах-чията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири. Нар. прик., СбНУ XLIV, 494.
— От перс. през тур. ah<?i.
АЦЕТАЗА ж. Хим. Ензим, изработен от оцетно-киселинни бактерии, който ускорява превръщането на етиловия алкохол в оцетна киселина.
— От лат.
АЦЕТАЛ м. Хим. Органично съединение, получено при взаимодействие на алдехид със спирт в присъствието на киселина като катализатор.
— От лат.
АЦЕТАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от ацетат. Ацетатни влакна. Ацетатна целулоза.
О Ацетатна коприна. Вид изкуствено влакно от ацетилцелулоза.
АЦЕТАТИ обикн. мн., ед. ацетат м.
Хим. 1. Соли на оцетната киселина, представляващи кристални вещества, обикновено добре разтворими във вода, които се използуват в промишлеността. 2. Естери на алкохоли и феноли с оцетната киселина, представляващи безцветни течности с характерна миризма, които се използват като разтворители и за приготвяне на есенции. Калциев ацетат. Алуминиев ацетат. Натриев ацетат.
— От лат.
АЦЕТИЗАЛ, мн. няма, м. Аспирин.
— От лат.
АЦЕТИ`Л, мн. няма, м. Хим. Органичен едновалентен радикал СН2СО, който се получава при обезводняване на оцетна киселина.
АЦЕТИЛЕН, мн. няма, м. Хим. Безцветен, леснозапалим отровен газ, съставен от въглерод и водород, който се употребява за осветление, в металургията, в химическата промишленост и при заваряване на метали. В химическата промишленост ацетиленът е важна суровина за получаване на оцетна киселина, спирт, каучук и др. Хим. VIII кл, 1965, 74.
АХЧИ`ЙСКИ
— От лат. acetum ’оцет’ + фр. ethyle ’гора; дърво’ през нем. Azetylen.
АЦЕТИЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който е свързан с горене на ацетилен. Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста. К. Константинов, НЗХ, 70. Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка. 2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. Ацетиленов генератор.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗА, мн. няма, ж. Хим. Естер на целулозата с оцетната киселина, който се използва в производството на ацетатна коприна, лакове, пластмаси и др.
АЦЕТИЛЦЕЛУЛОЗЕН, -зна, зно, мн. -зни. Хим. Прил. от ацетилцелулоза. Аце-тилцелулозни влакна. Ацетилцелулозни лакове.
АЦЕТОЛ м. Хим. Безцветна течност с приятна миризма, която има кисела реакция и се получава чрез дестилация или под действието на някои бактерии.
— От лат.
АЦЕТОН, мн. няма, м. Органично съединение — безцветна, лесноподвижна течност със специфична миризма, която се използва като разтворител на смоли, лакове и други органични съединения.
— От лат. acetum ’оцет’ през нем. Azeton.
АЦЕТОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа ацетон. Ацетоново лепило. 2. Който е характерен за ацетона. Ацетоно-ва миризма.
АЦИДОЗА ж. Мед. Нарушение на киселинно-основното равновесие на организма, повишена киселинност, причинена от недостатъчното окисление на органичните киселини и тяхното забавено отделяне при диабет, гладуване и др. Тежкият диабет .. се съпровожда обикновено с ацидоза. М. Василев и др., ВБ, 558. В организма се натрупват кисели продукти на обмяната .. и детето лесно изпада в ацидоза. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 96-97.
— От лат. acidosis.
АЦИКЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който протича или се развива нециклично. При подбора на средствата за физическа подготовка е необходимо да се съобразяваме с ацикличния характер на действията на боксьора. Е. Жечев, Б, 175. О Ациклични съединения. Хим. Органични съединения, в молекулите на които отсъстват цикли и всички въглеродни атоми са свързани помежду си в отворени вериги.
АЦТЕКИ мн., ед. (рядко) ацтек м. Най-голямата народност в Мексико, клон от монголоидната раса, със свое пиктографско писмо и висока цивилизация (унищожена от
472
АЦТЕКИ
