Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/696“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Туй-онуй)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>нец, напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки.</i> Ил. Блъсков, ИС, 78.
+
<i>напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки.</i> Ил. Блъсков, ИС, 78.
 
----
 
----
<b>БЕЛКА</b><sup>2</sup> и БЯЛКА, <i>мн.</i> белки, <i>ж.</i> Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. <i>Той [Андон] се източи висок и слаб,</i> с <i>втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот.</i> Д. Вълев, Ж, 62. <i>Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 101.
+
<b>БЕ`ЛКА</b><sup>2</sup> и <b>БЯ`ЛКА</b>, <i>мн.</i> белки, <i>ж.</i> Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. <i>Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот.</i> Д. Вълев, Ж, 62. <i>Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше.</i> Елин Пелин, Съч. II, 101.
 
----
 
----
<b>БЕЛКАНТО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Муз.</i> Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. <i>Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания.</i> ВН, 1963, бр. 3680, 4.
+
<b>БЕЛКА`НТО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Муз.</i> Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. <i>Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания.</i> ВН, 1963, бр. 3680, 4.
  
 
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.
 
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.
 
----
 
----
<b>БЕЛКАНТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Муз.</i> Присъщ, свойствен на белканто. <i>Белканто-во изпълнение.</i>
+
<b>БЕЛКА`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Муз.</i> Присъщ, свойствен на белканто. <i>Белкантово изпълнение.</i>
 
----
 
----
<b>БЕЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бели-чък; белинки. <i>Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа</i> [махна], / <i>сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра.</i> Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. <i>Некак йе [Ио-синка] белка черночка, / с нарошенине золу-фе.</i> Нар. пес., СбВСт, 200.
+
<b>БЕ`ЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Беличък; белинки. <i>Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра.</i> Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. <i>Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе.</i> Нар. пес., СбВСт, 200.
 
----
 
----
<b>БЕЛКИ</b> и (разш.) БЕЛКИМ <i>частица. Простонар.</i> 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. <i>— Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят.</i> АНГ I, 15. <i>Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътъовият синове ще се потулят, а другите. ..</i> Д. Марчевски, ДВ, 204. <i>Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким.</i> Т. Влайков, Пр I, 325.
+
<b>БЕ`ЛКИ</b> и (разш.) <b>БЕ`ЛКИМ</b> <i>частица. Простонар.</i> 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. <i>— Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят.</i> АНГ I, 15. <i>Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите…</i> Д. Марчевски, ДВ, 204. <i>Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким.</i> Т. Влайков, Пр I, 325.
  
2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. <i>— Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет!</i> П. Вежинов, BP, 109. <i>Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство!</i> Д.Марчевски, ДВ, <i>81 .Ив края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
+
2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. <i>— Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет!</i> П. Вежинов, BP, 109. <i>Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство!</i> Д. Марчевски, ДВ, 81. <i>И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
  
3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. <i>— Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Кънъо.</i> А. Гуляшки, СВ, 322. <i>Тя — моята свърши. .. / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Д е ч к а: <i>Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини.</i> .. Еленка: <i>Хъ! Защо? Белки не знаеш.</i> У, 1871, бр. 5,73.
+
3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. <i>— Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо.</i> А. Гуляшки, СВ, 322. <i>Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. <em>Дечка</em>: <i>Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини.</i> .. <em>Еленка</em>: <i>Хъ! Защо? Белки не знаеш.</i> У, 1871, бр. 5, 73.
----
 
<b>БЕЛКА</b><sup>2</sup>
 
  
— От тур. belki, belkide. Други форми: беки, брким, болаки`, болаки`м.
+
— От тур. belki, belkide. Други форми: <em>бе`ки</em>, <em>бе`ким</em>, <em>болаки`</em>, <em>болаки`м</em>.
 
----
 
----
<b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Педаг.</i> Бел-ланкастерски. <i>Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.
 
 
<i>прил. Педаг.</i> Бел-ланкастерски. <i>Фотиново-то училище. .. е било уредено по бел-лан-кастеровата метода.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.
 
 
----
 
----
<b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. <i>Педаг.</i> Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучи-телен, алилодидактически.
+
<b>БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Бел-ланкастерски метод</b>. <i>Педаг.</i> Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически.
 
----
 
----
<b>БЕЛЛЕМЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. <i>Селянинът измъкна беллемето изпод седлото.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 29.
+
<b>БЕЛЛЕМЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. <i>Селянинът измъкна беллемето изпод седлото.</i> З. Сребров, Избр. разк., 29.
  
 
— Тур. belleme.
 
— Тур. belleme.
 
----
 
----
<b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. <i>— Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото. .. — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 275. <i>„Вати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“</i> М. Кънчев, В, 39.
+
<b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. <i>— Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли…</i> Ц. Гинчев, ГК, 275. <i>„Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“</i> М. Кънчев, В, 39.
  
— Тур. belli. Друга форма: б е л л й я.
+
— Тур. belli. Друга форма: <em>белли`я</em>.
 
----
 
----
<b>БЕЛМО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; кагаракта. <i>— Хей, Твърдко, Деля-не, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83.
+
<b>БЕЛМО`</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; катаракта. <i>— Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83.
  
 
— От рус. бельмо.
 
— От рус. бельмо.
 
----
 
----
<b>БЕЛО-</b> 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз. 2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, бело-емигрант, белополяк.
+
<b>БЕ`ЛО-</b> 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: <em>белобрад</em>, <em>белокос</em>, <em>белоглав</em>, <em>белоног</em>, <em>белопенен</em>, <em>белобуз</em>.
 +
 
 +
2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: <em>белогвардеец</em>, <em>белоемигрант</em>, <em>белополяк</em>.
 
----
 
----
<b>БЕЛОБОК</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоки.</i> Нар. пес., СбНУ III, 23. <i>Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.
+
<b>БЕЛОБО`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. <i>Кравици се изтелили / се кравици белобоки.</i> Нар. пес., СбНУ III, 23. <i>Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.
----
 
<b>БЕЛОБОК</b>
 
 
 

Версия от 22:54, 19 октомври 2013

Страницата е проверена


напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъсков, ИС, 78.


БЕ`ЛКА2 и БЯ`ЛКА, мн. белки, ж. Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот. Д. Вълев, Ж, 62. Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше. Елин Пелин, Съч. II, 101.


БЕЛКА`НТО, мн. няма, ср. Муз. Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания. ВН, 1963, бр. 3680, 4.

— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.


БЕЛКА`НТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Присъщ, свойствен на белканто. Белкантово изпълнение.


БЕ`ЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Беличък; белинки. Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна`], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. Некак йе [Йосинка] белка черночка, / с нарошенине золуфе. Нар. пес., СбВСт, 200.


БЕ`ЛКИ и (разш.) БЕ`ЛКИМ частица. Простонар. 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. — Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят. АНГ I, 15. Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътьовият синове ще се потулят, а другите… Д. Марчевски, ДВ, 204. Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким. Т. Влайков, Пр I, 325.

2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. — Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет! П. Вежинов, BP, 109. Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство! Д. Марчевски, ДВ, 81. И в края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.

3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. — Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Къньо. А. Гуляшки, СВ, 322. Тя — моята свърши… / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Дечка: Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини. .. Еленка: Хъ! Защо? Белки не знаеш. У, 1871, бр. 5, 73.

— От тур. belki, belkide. Други форми: бе`ки, бе`ким, болаки`, болаки`м.


БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Педаг. Бел-ланкастерски. Фотиновото училище… е било уредено по бел-ланкастеровата метода. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.


БЕЛ-ЛАНКАСТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. Педаг. Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучителен, алилодидактически.


БЕЛЛЕМЕ`, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. З. Сребров, Избр. разк., 29.

— Тур. belleme.


БЕЛЛИ` нареч. Диал. Явно, очевидно, известно. — Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото… — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли… Ц. Гинчев, ГК, 275. „Бати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“ М. Кънчев, В, 39.

— Тур. belli. Друга форма: белли`я.


БЕЛМО`, мн. -а, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; катаракта. — Хей, Твърдко, Деляне, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.

— От рус. бельмо.


БЕ`ЛО- 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз.

2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, белоемигрант, белополяк.


БЕЛОБО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. Кравици се изтелили / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23. Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини. Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.