Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/423“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
4. Който е с вроден усет, вродена склонност към изкуството. <i>Той според мен е най-доб-рият ни режисьор в тоя момент, най-артистичен, с най-тънко сценично и театрално чувство, с чувство за стил и за мярка и с фантазия.</i> Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 523. <i>Сърбите са, както е известно, артистичен народ, надарени са със силно въображение и с поетическа чувствителност. С.</i> Радев, X, 1909, кн.4, 11. // За душа — който се отличава със своята чувствителност, изтънченост и усет към красивото, към изкуството. <i>В тия занаятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа в тоя град, разположен сред една вълшебна природа.</i> Йв. Вазов, ВБ, XII. <i>Ваклев не спираше с анекдоти и смешки да развеселява гостите .., да блести с находчивостта и игривостта на мисълта си, с острието на хумора и финеса на артистичната си душа.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 170. <i>Но макар чертите на лицето му да бяха някак по-строги, .. , от кротките му сини очи се излъчваше мекото сияние на една тихо страдаща, артистична душа.</i> Ив. Петров, НЛ, | 4. Който е с вроден усет, вродена склонност към изкуството. <i>Той според мен е най-доб-рият ни режисьор в тоя момент, най-артистичен, с най-тънко сценично и театрално чувство, с чувство за стил и за мярка и с фантазия.</i> Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 523. <i>Сърбите са, както е известно, артистичен народ, надарени са със силно въображение и с поетическа чувствителност. С.</i> Радев, X, 1909, кн.4, 11. // За душа — който се отличава със своята чувствителност, изтънченост и усет към красивото, към изкуството. <i>В тия занаятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа в тоя град, разположен сред една вълшебна природа.</i> Йв. Вазов, ВБ, XII. <i>Ваклев не спираше с анекдоти и смешки да развеселява гостите .., да блести с находчивостта и игривостта на мисълта си, с острието на хумора и финеса на артистичната си душа.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 170. <i>Но макар чертите на лицето му да бяха някак по-строги, .. , от кротките му сини очи се излъчваше мекото сияние на една тихо страдаща, артистична душа.</i> Ив. Петров, НЛ, | ||
| − | + | ---- | |
АРТИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Артистичен (в 1 и 2 знач.). <i>Артистически състав. Артистически талант. Артистическо дарование. Артистически вкус.</i> | АРТИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Артистичен (в 1 и 2 знач.). <i>Артистически състав. Артистически талант. Артистическо дарование. Артистически вкус.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРТИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> артистически; артистично. <i>Дрехата му</i> [на склона] <i>прилича на пъстра и яркоц-ветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, .. тъмно-морави шарки, артистически съчетани, та пленяват окото с поразителна красота.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. — <i>Какво кафе ще правим, вода няма — обади се артистически престорен Иваницовия син.</i> Ал. Константинов, БГ, 28. | АРТИСТИ`ЧЕСКИ. <i>Остар. Нареч. от прил.</i> артистически; артистично. <i>Дрехата му</i> [на склона] <i>прилича на пъстра и яркоц-ветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, .. тъмно-морави шарки, артистически съчетани, та пленяват окото с поразителна красота.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. — <i>Какво кафе ще правим, вода няма — обади се артистически престорен Иваницовия син.</i> Ал. Константинов, БГ, 28. | ||
артистически | артистически | ||
| − | + | ---- | |
АРТИСТИ`ЧНО <i>Нареч.</i> 1. Като артист, подобно на артист, както е свойствено на артист; артистически. <i>И след като в залата настъпи гробна тишина, той се отдръпна артистично, .. , пое дълбоко дъх и с мощен гръден глас, .. , подхвана цикъла „Изповеди</i>“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. — <i>Какво може да се говори с тия хора? — Той разтваря артистично ръце встрани.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 337. — <i>Мога ли да седна до вас? Пърл трепва изненадано. Момичето с русите коси, артистично прибрани във висока небрежна опашка, я гледа дружелюбно, присвило сините си очи.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 157. | АРТИСТИ`ЧНО <i>Нареч.</i> 1. Като артист, подобно на артист, както е свойствено на артист; артистически. <i>И след като в залата настъпи гробна тишина, той се отдръпна артистично, .. , пое дълбоко дъх и с мощен гръден глас, .. , подхвана цикъла „Изповеди</i>“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. — <i>Какво може да се говори с тия хора? — Той разтваря артистично ръце встрани.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 337. — <i>Мога ли да седна до вас? Пърл трепва изненадано. Момичето с русите коси, артистично прибрани във висока небрежна опашка, я гледа дружелюбно, присвило сините си очи.</i> Бр. Йосифова, БЧМ, 157. | ||
2. Майсторски, изкусно. <i>Урежда се изложба на художествени бродерийни, керамични и други произведения, артистично изработени на ръка. А Шарките и цветовете на килима са артистично съчетани.</i> | 2. Майсторски, изкусно. <i>Урежда се изложба на художествени бродерийни, керамични и други произведения, артистично изработени на ръка. А Шарките и цветовете на килима са артистично съчетани.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРТИСТИ`ЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | АРТИСТИ`ЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
2. Художествена, естетическа страна, художествени качества, голямо майсторство на произведение на изкуството или на изпълнение на произведение на изкуството. <i>В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното, .. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението.</i> ВН, I960, бр. 2699, 1. | 2. Художествена, естетическа страна, художествени качества, голямо майсторство на произведение на изкуството или на изпълнение на произведение на изкуството. <i>В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното, .. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението.</i> ВН, I960, бр. 2699, 1. | ||
| − | + | ---- | |
АРТИ`СТКА <i>ж.</i> Жена артист (в 1 знач.). | АРТИ`СТКА <i>ж.</i> Жена артист (в 1 знач.). | ||
<i>— а ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси.</i> П. Незнакомов, МА, 80-81. | <i>— а ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси.</i> П. Незнакомов, МА, 80-81. | ||
| − | + | ---- | |
АРТИ`ШАВж. артисвам. | АРТИ`ШАВж. артисвам. | ||
| − | + | ---- | |
АРТИШОК, мн. -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Ангинар; ангинария.<i>Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати</i>. ДТ, 1999, бр. 353, 32. | АРТИШОК, мн. -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Ангинар; ангинария.<i>Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати</i>. ДТ, 1999, бр. 353, 32. | ||
— От араб. през фр. artichaut, нем. Artischoke или рус. артишок. | — От араб. през фр. artichaut, нем. Artischoke или рус. артишок. | ||
| − | + | ---- | |
АРТОС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Църк.</i> Осветен при литургия хляб, който се поднася на трапезата на големи празници в манастирите. | АРТОС, <i>мн.</i> няма, <i>м. Църк.</i> Осветен при литургия хляб, който се поднася на трапезата на големи празници в манастирите. | ||
| − | — Гр. apxoq | + | — Гр. apxoq ’хляб’. |
423 | 423 | ||
| − | + | ---- | |
АРТОС | АРТОС | ||
Версия от 20:33, 27 ноември 2012
тистически. Сред многобройните [естрадни] певци безспорно има талантливи хора — надарени с гласови и артистични качества. НК, 1958, бр. 39, 3. С голяма артистична вещина Стаматов представя своя герой в сложната броеница от препятствия, от крушенията на неговите надежди. НК, 1958, бр. 7, 2. Тя [поемата] прилича на голяма, още незавършена картина, в която са струпани много хрумвания — .. , но в отделни образи,.. личи едно артистично виждане. . Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Тъмнорусата му коса, пусната да расте, се подаваше под шапката и му придаваше малко артистичен вид. Ем. Станев, ИК II, 157. — Моля, господин поручик! — И той посочи с широк, артистичен жест креслото. — Това място е ваше. Г. Караславов, ОХ IV, 213. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката — нещо ориг-нално, артистично. И. Йовков, М, 155. Артистичен талант. Артистичен темперамент. Артистична поза. Артистична дарба. Артистични способности.
3. Изкусен, майсторски, виртуозен. Следното изпълнение бе наистина артистично. След четвърт час почти целият ресторант пееше заедно с българите. П. Вежинов, НС, 151.
4. Който е с вроден усет, вродена склонност към изкуството. Той според мен е най-доб-рият ни режисьор в тоя момент, най-артистичен, с най-тънко сценично и театрално чувство, с чувство за стил и за мярка и с фантазия. Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 523. Сърбите са, както е известно, артистичен народ, надарени са със силно въображение и с поетическа чувствителност. С. Радев, X, 1909, кн.4, 11. // За душа — който се отличава със своята чувствителност, изтънченост и усет към красивото, към изкуството. В тия занаятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа в тоя град, разположен сред една вълшебна природа. Йв. Вазов, ВБ, XII. Ваклев не спираше с анекдоти и смешки да развеселява гостите .., да блести с находчивостта и игривостта на мисълта си, с острието на хумора и финеса на артистичната си душа. Ст. Даскалов, ЕС, 170. Но макар чертите на лицето му да бяха някак по-строги, .. , от кротките му сини очи се излъчваше мекото сияние на една тихо страдаща, артистична душа. Ив. Петров, НЛ,
АРТИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Артистичен (в 1 и 2 знач.). Артистически състав. Артистически талант. Артистическо дарование. Артистически вкус.
АРТИСТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. артистически; артистично. Дрехата му [на склона] прилича на пъстра и яркоц-ветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, .. тъмно-морави шарки, артистически съчетани, та пленяват окото с поразителна красота. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. — Какво кафе ще правим, вода няма — обади се артистически престорен Иваницовия син. Ал. Константинов, БГ, 28.
артистически
АРТИСТИ`ЧНО Нареч. 1. Като артист, подобно на артист, както е свойствено на артист; артистически. И след като в залата настъпи гробна тишина, той се отдръпна артистично, .. , пое дълбоко дъх и с мощен гръден глас, .. , подхвана цикъла „Изповеди“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. — Какво може да се говори с тия хора? — Той разтваря артистично ръце встрани. Л. Александрова, ИЕЩ, 337. — Мога ли да седна до вас? Пърл трепва изненадано. Момичето с русите коси, артистично прибрани във висока небрежна опашка, я гледа дружелюбно, присвило сините си очи. Бр. Йосифова, БЧМ, 157.
2. Майсторски, изкусно. Урежда се изложба на художествени бродерийни, керамични и други произведения, артистично изработени на ръка. А Шарките и цветовете на килима са артистично съчетани.
АРТИСТИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж.
1. Качество на артист, актьор или творец в областта на изкуството. И започва тя да възпява своето дете, като имитира детски глас и детско държане с поразителна артистичност. Д. Немиров, Д, 12. Прави впечатление използуването на дървения материал — по него обикновено е играла изкусната ръка на резбар с много изобретателност и артистичност. Г. Белев, КР, 110.
2. Художествена, естетическа страна, художествени качества, голямо майсторство на произведение на изкуството или на изпълнение на произведение на изкуството. В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното, .. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението. ВН, I960, бр. 2699, 1.
АРТИ`СТКА ж. Жена артист (в 1 знач.).
— а ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси. П. Незнакомов, МА, 80-81.
АРТИ`ШАВж. артисвам.
АРТИШОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ангинар; ангинария.Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати. ДТ, 1999, бр. 353, 32.
— От араб. през фр. artichaut, нем. Artischoke или рус. артишок.
АРТОС, мн. няма, м. Църк. Осветен при литургия хляб, който се поднася на трапезата на големи празници в манастирите.
— Гр. apxoq ’хляб’.
423
АРТОС
