Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/370“
м (Премахване на редакции на Vodenduh (беседа); възвръщане към последната версия на Zelenkroki) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана: Сравнена думата „пърстен“ на хартия от първото издание.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АНТИ`КА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). <i>Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец.</i> А. Каралийчев, TP, 150. <i>— Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. | <b>АНТИ`КА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). <i>Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец.</i> А. Каралийчев, TP, 150. <i>— Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха.</i> М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1. | ||
| − | 2. Ценна вещ, ценност, рядкост. <i>Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 32. <i>Антика е това, казваше, с пари се не купува.</i> Ст. Младенов, БТР I, 78. // <i>Стесн. Остар.</i> Скъпоценен камък. <i>На китката бил везан златен пърстен | + | 2. Ценна вещ, ценност, рядкост. <i>Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 32. <i>Антика е това, казваше, с пари се не купува.</i> Ст. Младенов, БТР I, 78. // <i>Стесн. Остар.</i> Скъпоценен камък. <i>На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 99. <i>Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 103. |
3. <i>Разг. Ирон.</i> Нещо, излязло от мода, остаряло. <i>— Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“ — Отде избрахте тая антика?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 88. | 3. <i>Разг. Ирон.</i> Нещо, излязло от мода, остаряло. <i>— Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“ — Отде избрахте тая антика?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 88. | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858. | — От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИКВА`РЕН{{попр|Промяна на ударението.}}</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> антиквар; антикварски. <i>Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИКВАРИА`Т</b> <i>м.</i> 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи. |
Версия от 08:46, 4 юли 2013
-зма, мн. няма, м. 1. Книж. Отхвърляне на интелектуализма, на интелектуалното начало в художественото творчество. По въпроса за природата на художественото творчество Рейдер разграничава следните основни направления: интелектуализъм, .., антиинтелектуализъм. Ал. Лилов, К, 19.
2. Филос. В идеалистическата философия — отричане на възможността за опознаване на истината чрез разума.
АНТИИНФЕКЦИО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който действа против инфекции. Антиинфекциозно средство.
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. За метод, за начин на постъпване — който противоречи на принципите на историзма. Антиисторически метод.
АНТИИСТОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. антиисторически. Проблемите са представени без естествената им логика и антиисторически.
АНТИ`КА1 ж. 1. Старинен, обикн. ценен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец. А. Каралийчев, TP, 150. — Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.
2. Ценна вещ, ценност, рядкост. Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика. Й. Йовков, Ж, 1920, 32. Антика е това, казваше, с пари се не купува. Ст. Младенов, БТР I, 78. // Стесн. Остар. Скъпоценен камък. На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети. Л. Каравелов, Съч. II, 99. Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша. М. Георгиев, Избр. разк., 103.
3. Разг. Ирон. Нещо, излязло от мода, остаряло. — Какво представление ще давате? — .. — „Геновева“ — Отде избрахте тая антика? Ив. Вазов, Съч. XXII, 88.
— От лат. antiquus ’стар, древен’, ит. antica през гр. ἀντίκα или тур. antica — Цариградски вестник, 22. X. 1849 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
АНТИ`КА2 ж. Обигран, хитър човек. — Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник .. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият. А. Каралийчев, НЗ, 182. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек! .. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов… Ти все Жоржу му викаше… Как е същото име на тая антика чиновник. Ив. Вазов, Съч. XI, 204.
— В-к „Гайда“, 5. X. 1863 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).
АНТИ`КАДЖИЯ, -та, мн. -ии, м. Диал. Лице, което събира и продава старинни вещи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.
АНТИКАНЦЕРОГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който притежава способността да унищожава канцерогените.
АНТИКАНЦЕРОГЕ`ННО. Нареч. от антиканцерогенен. Той [интерферонът] се синтезира в човешката клетка като защитна реакция срещу действието на някои вируси. При това действува и антиканцерогенно. УД, 1983, бр. 48, 8.
АНТИКАПИТАЛИСТИ`ЧЕСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който е насочен против икономическата и политическата система на капитализма. Антикапиталистически движения.
АНТИКАТО`Д м. Физ. Масивен къс от тежък метал в края на разположения срещу катода електрод в рентгенова тръба, в който се удрят катодните лъчи и излизат във вид на рентгенови лъчи.
АНТИКАТОЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Обществено движение, насочено против католицизма.
АНТИ`КВА, мн. няма, ж. Печат. Един от най-старите печатарски видове латински шрифт, при който очертанията на буквите са уплътнени и надебелени, вертикалните им черти в края заострени, а кръглите букви елипсовидно заоблени.
— От лат. antiqua ’старо писмо’.
АНТИКВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на старинни предмети (картини, книги, оръжия, мебели и др.). — Аз съм антиквар. Стари неща купувам и ги продавам. А. Каралийчев, TP, 127. — Преди месец Евлоги ми подари една книжка. Намерил я при някакъв антиквар. Пушкин, избрани стихове в оригинал! А. Гуляшки, Л, 225.
2. Рядко. Любител-събирач на старинни предмети на изкуството или на стари книги.
— От ит. antiquario (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, 1762-1860, 223.). — Български книжици, 1858.
АНТИКВА`РЕН*, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от антиквар; антикварски. Антикварна книжарница. Антикварен магазин. Антикварна рядкост.
АНТИКВАРИА`Т м. 1. Магазин за стари и редки книги; антикварна книжарница. //Антикварен магазин за различни стари ценни вещи.
