Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/425“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Изместване на точка извън маркерите <b> </b>.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
с пръсти. <i>Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие</i> Д. Талев, С II, 265. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. | с пръсти. <i>Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие</i> Д. Талев, С II, 265. <i>Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. | ||
| − | ◇ <b>Еолова арфа | + | ◇ <b>Еолова арфа</b>. <i>Муз.</i> Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол). |
— От нем. Harfe. | — От нем. Harfe. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
А`РФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува.</i> Ем. Попдимитров, СР, 86. | А`РФОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> арфа. <i>Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува.</i> Ем. Попдимитров, СР, 86. | ||
| − | ◇ <b>Арфови инструменти | + | ◇ <b>Арфови инструменти</b>. <i>Муз.</i> Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце. |
---- | ---- | ||
<b>А`РХ</b>, а`рхът, а`рха, <i>мн.</i> а`рхове, след <i>числ.</i> а`рха, <i>м. Остар.</i> Печатна ко`ла. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн. 6, 267-268. | <b>А`РХ</b>, а`рхът, а`рха, <i>мн.</i> а`рхове, след <i>числ.</i> а`рха, <i>м. Остар.</i> Печатна ко`ла. <i>Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта.</i> Ч, 1875, кн. 6, 267-268. | ||
Версия от 17:44, 30 май 2013
с пръсти. Понякога се залавяше със старата арфа на майка си. Тя се бе учила да свири с най-голямо усърдие Д. Талев, С II, 265. Веднъж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци, / на кон, в ръката с арфа, бе старца белобради, / а бодър подир него вървеше момка млади. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37.
◇ Еолова арфа. Муз. Музикален инструмент, на мода в Германия през Романтизма — дървена рамка с обтегнати на нея струни, които се привеждат в трептене чрез въздушна струя и произвеждат нежни, хармонични звуци (по названието на арфата на древногръцкия бог на ветровете Еол).
— От нем. Harfe.
АРФАНИ`СТ, м. Остар. Арфист.
АРФАНИ`СТКА ж. Остар. Арфистка.
А`РФЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа.
АРФИ`СТ м. Музикант, който свири на арфа.
АРФИ`СТКА ж. Жена арфист.
А`РФОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арфа. Под арфов звън се тя [красавицата] понася плавно, / из въздуха, като че леко плува. Ем. Попдимитров, СР, 86.
◇ Арфови инструменти. Муз. Група струнни инструменти, към които спадат арфата, китарата, мандолината, цитрата и под., на които се свири с дърпане на струните с пръсти или с перце.
А`РХ, а`рхът, а`рха, мн. а`рхове, след числ. а`рха, м. Остар. Печатна ко`ла. Историята на българския народ вече свършувам; .. Ще съдържа повече от 20 арха, с една карта. Ч, 1875, кн. 6, 267-268.
— От лат. arcus ’арка, свод’.
АРХАИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Архаизиране. Архаизация на обичаите. Архаизация на езика.
АРХАИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам старинни черти на нещо. Някои писатели съзнателно архаизират езика си, за да му придадат старинен колорит. архаизирам се страд.
АРХАИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Загубвам съвременния си характер, като придобивам архаични, старинни черти. Така е и с киното, формите и изразните средства с течение на времето ще се архаизират, но правдата — никога! РД, 1961, бр. 57, 2.
АРХАИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от архаизирам и от архаизирам се.
АРХАИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма, м. 1. Книж. Нещо отживяло, неприсъщо на съвременната действителност; отживелица. Кочияшът е облечен във фрак и с цилиндър на главата — архаизъм. Г. Велев, KBА, 293.
2. Езикозн. Старинна дума, граматическа форма или старинен обрат на речта в съвременен език.
— От фр. archaisme през рус. архаизм.
АРХА`ИКА ж. Книж. 1. Старинни, древни особености.
2. Предмети от древността; старини.
АРХА`ИКУМ, мн. няма, м. Геол. Архайска ера, азойска ера.
АРХАИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Рядко. Архаичен.
АРХАИСТИ`ЧНО. Нареч. от архаистичен.
АРХАИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с ранния период от културното развитие на човечеството; архаически, старинен, древен. Архаичните танци, под звуковете на първобитни „музикални“ мотиви .., са първият творчески изблик на чувството за показ. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Помпейската статуя не може да се припише на аргоската школа. Нейната глава, с елегантно фризирани коси, в които личи още архаичната склонност към силно стилизиране, .., има чисто антически характер. Р, 1927, бр. 236, 2.
2. Който притежава белези, характерни за твърде отдалечена от съвременността епоха; старинен. Обстоятелството, че Любословието е писано на един език, който със своите своеобразни архаични форми се хвърля днес толкова силно в очите на читателя, .., е една от главните причини, защо толкова малцина са се интересували у нас за него. Ив. Шишманов, СБНУ XI, 685. Архаичен език. Архаичен стил. Архаична дума. Архаичен израз. // Който е излязъл от употреба; остарял, отживял, старомоден.
3. Геол. Който е свързан с архайската ера. На югозапад се издига архаичният рид на низката планина Верила. П. Делирадев, В, 20. Рила е съставена от първобитни камъни (архаична група). Ив. Вазов, Съч. XV, 58.
— От гр. ὰρχαῖος ’първоначален, старинен, древен’.
АРХАИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Архаичен.
АРХАИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на архаичен.
АРХА`Й, мн. няма, м. Геол. Архайска ера. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 164.
АРХА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. в съчет. Архайска ера. Геол. Най-старата ера в историята на земята, през която няма следи от живи организми; азойска ера, архаикум.
2. Който е свързан с тази ера. Първоначално към архайската група са се отнасяли скали, дебелината на които достигала до
