Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/423“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Има за сверяване.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Изместване на точка извън маркерите <em> </em>.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>АРТИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена артист (в 1 знач.). <i>— А {{попр|Заменена малка буква с главна.}} ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси.</i> П. Незнакомов, МА, 80-81. | <b>АРТИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена артист (в 1 знач.). <i>— А {{попр|Заменена малка буква с главна.}} ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси.</i> П. Незнакомов, МА, 80-81. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРТИ`ША</b> Вж. <em>артисвам | + | <b>АРТИ`ША</b> Вж. <em>артисвам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>АРТИШО`К</b>, мн. -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Ангинар; ангинария.<i>Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати.</i> ДТ, 1999, бр. 353, 32. | <b>АРТИШО`К</b>, мн. -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Ангинар; ангинария.<i>Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати.</i> ДТ, 1999, бр. 353, 32. | ||
Версия от 17:39, 30 май 2013
Сред многобройните [естрадни] певци безспорно има талантливи хора — надарени с гласови и артистични качества. НК, 1958, бр. 39, 3. С голяма артистична вещина Стаматов представя своя герой в сложната броеница от препятствия, от крушенията на неговите надежди. НК, 1958, бр. 7, 2. Тя [поемата] прилича на голяма, още незавършена картина, в която са струпани много хрумвания — .., но в отделни образи, .. личи едно артистично виждане. . Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Тъмнорусата му коса, пусната да расте, се подаваше под шапката и му придаваше малко артистичен вид. Ем. Станев, ИК II, 157. — Моля, господин поручик! — И той посочи с широк, артистичен жест креслото. — Това място е ваше. Г. Караславов, ОХ IV, 213. Облечен скромно, но все пак, главно в яката и връзката — нещо оригинално*, артистично. Й. Йовков, М, 155. Артистичен талант. Артистичен темперамент. Артистична поза. Артистична дарба. Артистични способности.
3. Изкусен, майсторски, виртуозен. Следното изпълнение бе наистина артистично. След четвърт час почти целият ресторант пееше заедно с българите. П. Вежинов, НС, 151.
4. Който е с вроден усет, вродена склонност към изкуството. Той според мен е най-добрият ни режисьор в тоя момент, най-артистичен, с най-тънко сценично и театрално чувство, с чувство за стил и за мярка и с фантазия. Сп. Казанджиев, СбАСЕП, 523. Сърбите са, както е известно, артистичен народ, надарени са със силно въображение и с поетическа чувствителност. С. Радев, X, 1909, кн.4, 11. // За душа — който се отличава със своята чувствителност, изтънченост и усет към красивото, към изкуството. В тия занаятия той намираше душевно успокоение, почивка, заедно с насладата, която изпитваше неговата артистична душа в тоя град, разположен сред една вълшебна природа. Йв. Вазов, ВБ, XII. Ваклев не спираше с анекдоти и смешки да развеселява гостите .., да блести с находчивостта и игривостта на мисълта си, с острието на хумора и финеса на артистичната си душа. Ст. Даскалов, ЕС, 170. Но макар чертите на лицето му да бяха някак по-строги, .., от кротките му сини очи се излъчваше мекото сияние на една тихо страдаща, артистична душа. Ив. Петров, НЛ, 227.
АРТИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Артистичен (в 1 и 2 знач.). Артистически състав. Артистически талант. Артистическо дарование. Артистически вкус.
АРТИСТИ`ЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. артистически; артистично. Дрехата му [на склона] прилича на пъстра и яркоцветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, .. тъмно-морави шарки, артистически съчетани, та пленяват окото с поразителна красота. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. — Какво кафе ще правим, вода няма — обади се артистически престорен Иваницовия син. Ал. Константинов, БГ, 28.
АРТИСТИ`ЧНО Нареч. 1. Като артист, подобно на артист, както е свойствено на артист; артистически. И след като в залата настъпи гробна тишина, той се отдръпна артистично, .., пое дълбоко дъх и с мощен гръден глас, .., подхвана цикъла „Изповеди“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49. — Какво може да се говори с тия хора? — Той разтваря артистично ръце встрани. Л. Александрова, ИЕЩ, 337. — Мога ли да седна до вас? Пърл трепва изненадано. Момичето с русите коси, артистично прибрани във висока небрежна опашка, я гледа дружелюбно, присвило сините си очи. Бр. Йосифова, БЧМ, 157.
2. Майсторски, изкусно. Урежда се изложба на художествени бродерийни, керамични и други произведения, артистично изработени на ръка. △ Шарките и цветовете на килима са артистично съчетани.
АРТИСТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество на артист, актьор или творец в областта на изкуството. И започва тя да възпява своето дете, като имитира детски глас и детско държане с поразителна артистичност. Д. Немиров, Д, 12. Прави впечатление използуването на дървения материал — по него обикновено е играла изкусната ръка на резбар с много изобретателност и артистичност. Г. Белев, КР, 110.
2. Художествена, естетическа страна, художествени качества, голямо майсторство на произведение на изкуството или на изпълнение на произведение на изкуството. В изкуството на артиста на пръв план изпъкват духовното и емоционалното, .. И това е най-сигурният белег за голямата артистичност и одухотвореност на изпълнението. ВН, I960, бр. 2699, 1.
АРТИ`СТКА ж. Жена артист (в 1 знач.). — А * ти каква ще станеш, като пораснеш? Артистка ли? — Че аз и сега съм си артистка. Имам карта за сътрудник. Ще играя в детските пиеси. П. Незнакомов, МА, 80-81.
АРТИ`ША Вж. артисвам.
АРТИШО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Ангинар; ангинария.Приготвил салата с аспержи, артишок и печени домати. ДТ, 1999, бр. 353, 32.
— От араб. през фр. artichaut, нем. Artischoke или рус. артишок.
А`РТОС, мн. няма, м. Църк. Осветен при литургия хляб, който се поднася на трапезата на големи празници в манастирите.
— Гр. ἄρτος ’хляб’.
