Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/389“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Гръцки букви.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПЛИКАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> апликация. <i>Апликационна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПЛИКА`ЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. <i>Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон.</i> ЖД, 1967, кн. 7, 23. <i>Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 28. <i>Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела.</i> С. Севан, РР, 55. <i>Правя апликация.</i> △ <i>Рокля с апликации. // Изк.</i> Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг. |
2. Прибавка, притурка. | 2. Прибавка, притурка. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application. | — От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПЛИКИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Правя апликация; аплицирам. <b>апликирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АПЛИКИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апликирам <i>и от</i> апликирам се; аплициране. <i>Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране.</i> Г. Върбанов и др., НТ, 81. | <b>АПЛИКИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апликирам <i>и от</i> апликирам се; аплициране. <i>Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране.</i> Г. Върбанов и др., НТ, 81. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АПЛИЦИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплицирам <i>и от</i> аплицирам се; апликиране. | <b>АПЛИЦИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплицирам <i>и от</i> аплицирам се; апликиране. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АПЛОДИ`РАМ</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Книж.</i> Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Кратката, неловка целувка по бузите | + | <b>АПЛОДИ`РАМ</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Книж.</i> Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Кратката, неловка целувка по бузите между двамата мъже се стори на сътрапезниците толкова сърдечна и искрена, че те пак станаха и дълго аплодираха.</i> X. Русев, ПС, 107. <i>Публиката лудо аплодираше любимия артист, показал така широко и цялостно разноликия си талант.</i> Ст. Грудев, ББ, 102. <b>аплодирам се</b> <i>страд.</i> |
| − | |||
| − | |||
— От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir. | — От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir. | ||
| Ред 35: | Ред 33: | ||
<b>АПЛОДИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплодирам <i>и от</i> аплодирам се. | <b>АПЛОДИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплодирам <i>и от</i> аплодирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПЛОДИСМЕ`НТИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) аплодисмент, <i>м. Книж.</i> Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима.</i> Й. Йовков, Разк. 1, 181. <i>Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите.</i> Хр. Смирненски, Съч. III, 184. <i>Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис.</i> В. Петров, СбСт, 103. |
| − | |||
| − | 1, 181. <i>Диригентът с дълбок поклон | ||
— От фр. applaudissement. | — От фр. applaudissement. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПЛО`МБ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. <i>— Че госпожата е българка — .. — Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. <i>— Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине… Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята!</i> Г. Стоев, Зав., 148. <i>Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270. |
| − | |||
| − | |||
— Фр. aplomb. | — Фр. aplomb. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПОГА`МИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Безполово размножаване; апомиксис. |
2. <i>Биол.</i> Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. <i>Противоп.</i> партеногенезис. | 2. <i>Биол.</i> Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. <i>Противоп.</i> партеногенезис. | ||
| Ред 53: | Ред 47: | ||
— От гр. ἀπό ’отделно, далече от’ + γάμος ’брак’. | — От гр. ἀπό ’отделно, далече от’ + γάμος ’брак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АПОГЕ`Й</b>, -е`ят, -е`я, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Астрон.</i> Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. <i>Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на орбитата{{попр|Отпечатано „обритата“.}} възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно.</i> ВН, 1960, бр. 2881, 1. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Прен. Книж.</i> Най-високата точка в развоя | |
Версия от 17:30, 30 април 2013
АПЛИКАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от апликация. Апликационна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.
АПЛИКА`ЦИЯ ж. 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон. ЖД, 1967, кн. 7, 23. Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан. НТМ, 1962, кн. 1, 28. Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Правя апликация. △ Рокля с апликации. // Изк. Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг.
2. Прибавка, притурка.
3. Мед. Физиотерапевтични процедури, при които върху болно място се поставят някакви затоплени лечебни материали. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2.
— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application.
АПЛИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя апликация; аплицирам. апликирам се страд.
АПЛИКИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от апликирам и от апликирам се; аплициране. Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране. Г. Върбанов и др., НТ, 81.
АПЛИ`Т м. Геол. Дребнозърнеста жилна магмена скала с бял, възрозов или зеленикав цвят, съставена предимно от кварц и алкални фелдшпати, която се използува при производството на порцелан.
— От гр. ἀπλόος ’прост, еднороден’.
АПЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от аплит. Аплитна скала.
АПЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от аплит. Аплитов гранит.
АПЛИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Апликирам, аплицирам се страд.
АПЛИЦИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплицирам и от аплицирам се; апликиране.
АПЛОДИ`РАМ -аш, несв. и св., прех. и непрех. Книж. Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Кратката, неловка целувка по бузите между двамата мъже се стори на сътрапезниците толкова сърдечна и искрена, че те пак станаха и дълго аплодираха. X. Русев, ПС, 107. Публиката лудо аплодираше любимия артист, показал така широко и цялостно разноликия си талант. Ст. Грудев, ББ, 102. аплодирам се страд.
— От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir.
АПЛОДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплодирам и от аплодирам се.
АПЛОДИСМЕ`НТИ, мн., ед. (рядко) аплодисмент, м. Книж. Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима. Й. Йовков, Разк. 1, 181. Диригентът с дълбок поклон поблагодари за аплодисментите. Хр. Смирненски, Съч. III, 184. Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис. В. Петров, СбСт, 103.
— От фр. applaudissement.
АПЛО`МБ, мн. няма, м. Книж. Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. — Че госпожата е българка — .. — Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб. Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. — Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине… Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята! Г. Стоев, Зав., 148. Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270.
— Фр. aplomb.
АПОГА`МИЯ ж. 1. Биол. Безполово размножаване; апомиксис.
2. Биол. Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. Противоп. партеногенезис.
— От гр. ἀπό ’отделно, далече от’ + γάμος ’брак’.
АПОГЕ`Й, -е`ят, -е`я, мн. няма, м. 1. Астрон. Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на орбитата* възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно. ВН, 1960, бр. 2881, 1.
2. Прен. Книж. Най-високата точка в развоя
