Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/278

и винаги готов да помогне човек. Той не можеше съзнателно да се разпорежда с парите. За него те имаха някакво друго значение.

Вече споменах, че много подозрителен ми изглеждаше начинът, по който се утешаваше за гибелта на сестра си, която през последните години бе станала негов най-добър приятел, а именно — с помощта на съображението, че сега той няма да дели с нея наследството на родителите си. Може би още по-странно беше онова спокойствие, с което той разказваше за това, сякаш изобщо не разбираше безчувствеността, която признаваше по този начин. Анализът го реабилитира, като показа, че болката за сестра му е била подложена на изместване, но тогава пък стана съвсем неясно защо в забогатяването той искаше да намери замяна на сестрата.

В друг случай неговото поведение му изглеждаше непонятно и на самия него. След смъртта на бащата останалото имущество било разделено между него и майката. Майката управлявала имуществото и както той сам призна, посрещала неговите парични нужди щедро и по най-безупречен начин. И въпреки това всяко обсъждане на паричните въпроси между тях завършвало с най-жестоки упреци от негова страна, че тя не го обича, че мисли само как да икономиса средства от него и че навярно би искала той да умре, за да може тя сама да разполага с парите. Потънала в сълзи, майката го убеждавала в своята безкористност, той се засрамвал и напълно искрено я уверявал, че изобщо не мисли така, но бил сигурен, че при следващия такъв случай тази сцена ще се повтори.

Че изпражненията дълго преди анализа са имали за него значението на пари, личи от много случаи, от които ще съобщя само два. По времето, когато стомахът му все още бил здрав, веднъж в един голям град той посетил свой беден братовчед. Когато си тръгнал, той се укорил, че не е помогнал на този роднина с пари и непосредствено след това «имал може би най-обилното ходене по голяма нужда в живота си». След две години той отпуснал рента на