Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/302“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(поправка на гръцки думи)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 +
{{+}}
 +
----
 +
<b>А`ЛВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>а`лна се</b>, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св. непрех.</i> 1. Изведнъж ставам ален. <i>Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури.</i> Н. Каралиева, Н, 178.
  
 +
2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
 
----
 
----
<b>АЛВАМ</b> СЕ, -аш се, <i>несв.\</i> ална се, -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св. непрех.</i> 1. Изведнъж ставам ален. <i>Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури.</i> Н. Каралиева, Н, 178. 2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
+
<b>А`ЛВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> алвам се.
 
----
 
----
<b>АЛВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> алвам се. АЛВЕОЛАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Анат.</i> 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. <i>Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.</i>
+
<b>АЛВЕОЛА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Анат.</i> 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. <i>Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.</i>
  
 
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i>
 
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. <i>Алвеоларна част на челюстта.</i>
Ред 13: Ред 17:
 
<b>АЛВЕОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен.
 
<b>АЛВЕОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Алвеоларен.
 
----
 
----
<b>АЛВЕОЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алвеола, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (брон-хиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i> 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i>
+
<b>АЛВЕОЛИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алвеола, <i>ж. Анат.</i> 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. <i>Белодробни алвеоли.</i> 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. <i>Зъбни алвеоли.</i>
  
 
— От лат. alveolus ’коритце’.
 
— От лат. alveolus ’коритце’.
 
----
 
----
<b>АЛГА</b> <i>ж. Бот.</i> Водорасло изобщо. <i>И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали.</i> Д. Бояджиев, С, 21.
+
<b>А`ЛГА</b> <i>ж. Бот.</i> Водорасло изобщо. <i>И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали.</i> Д. Бояджиев, С, 21.
  
 
— Лат. alga.
 
— Лат. alga.
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. <i>Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.</i>
+
<b>А`ЛГЕБРА</b> <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. <i>Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.</i>
  
 
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i>
 
2. <i>Разг.</i> Учебник по този предмет. <i>Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.</i>
Ред 27: Ред 31:
 
— От араб. през лат. Algebra.
 
— От араб. през лат. Algebra.
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Лице, вещо в математическата специалност алгебра. <i>В съседната улица се подготвяха две последни коли — за араби-те-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза.</i> И. Вълчев, СКН, 239.
+
<b>АЛГЕБРИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Лице, вещо в математическата специалност алгебра. <i>В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза.</i> И. Вълчев, СКН, 239.
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. <i>Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.</i>
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. <i>Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.</i>
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алгебричен. <i>Алгебрическа формула.</i>
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алгебричен. <i>Алгебрическа формула.</i>
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i>
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i>
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена алгеб-рик.
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена алгебрик.
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алгебричен; алгебрически.
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧНО</b>. <i>Нареч. от</i> алгебричен; алгебрически.
 
----
 
----
<b>АЛГЕБРИЧНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на алгебричен.
+
<b>АЛГЕБРИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество на алгебричен.
 
----
 
----
 
<b>АЛГИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.
 
<b>АЛГИ`Н</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.
  
 
— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.
 
— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.
 
+
----
<b>-АЛГИЯ</b>. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др-
+
<b>-АЛГИЯ</b>. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др.
  
 
— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.
 
— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.
 
----
 
----
<b>АЛГОЛ</b> <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.
+
<b>АЛГО`Л</b> <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.
  
 
— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.
 
— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.
 
----
 
----
<b>АЛГОЛОГИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от ботаниката, който изучава водораслите.
+
<b>АЛГОЛО`ГИЯ</b> <i>ж.</i> Дял от ботаниката, който изучава водораслите.
 
----
 
----
<b>АЛГОНК</b> <i>м. Геол.</i> Алгонкска ера; про-терозойска ера, протерозой. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.
+
<b>АЛГО`НК</b> <i>м. Геол.</i> Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. <i>Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.
  
 
— От собств.
 
— От собств.
 
----
 
----
<b>АЛГОНКСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. <i>Геол.</i> Про-терозойска ера. <i>За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозой-ска, Мезозойска и Неозойска ери.</i> Геол. IX кл, 139.
+
<b>АЛГО`НКСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. <i>Геол.</i> Протерозойска ера. <i>За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери.</i> Геол. IX кл, 139.
  
 
— От собств.
 
— От собств.
 
----
 
----
<b>АЛГОРИТМИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> алгоритъм.
+
<b>АЛГОРИТМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> алгоритъм.
  
О Алгоритмичен език. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
+
Алгоритмичен език. <i>Мат.</i> Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
 
----
 
----
<b>АЛГОРИТЪМ</b>, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъ-ма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми,.., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, <i>4. Алгоритъм на Евклид.</i>
+
<b>АЛГОРИ`ТЪМ</b>, <i>мн.</i> -тми, след <i>числ.</i> -тъма, <i>м. Мат.</i> Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. <i>Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека.</i> ВН, 1963, бр. 3687, <i>4. Алгоритъм на Евклид.</i>
  
 
— От лат. собств. през фр. algorithme.
 
— От лат. собств. през фр. algorithme.
Ред 73: Ред 77:
 
<b>АЛДЕХИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алдехиди. <i>Алдехидна група.</i>
 
<b>АЛДЕХИ`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алдехиди. <i>Алдехидна група.</i>
 
----
 
----
<b>АЛДЕХИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алдехи`д, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и
+
<b>АЛДЕХИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>алдехи`д</b>, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и

Версия от 15:43, 22 февруари 2013

Страницата е проверена



А`ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; а`лна се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178.

2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.


А`ЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се.


АЛВЕОЛА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.

2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.

3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.

— От лат. alveolaris.


АЛВЕОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.


АЛВЕОЛИ мн., ед. (рядко) алвеола, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (бронхиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли. 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.

— От лат. alveolus ’коритце’.


А`ЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.

— Лат. alga.


А`ЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.

2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.

— От араб. през лат. Algebra.


АЛГЕБРИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за арабите-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. И. Вълчев, СКН, 239.


АЛГЕБРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.


АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.


АЛГЕБРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.


АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгебрик.


АЛГЕБРИ`ЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.


АЛГЕБРИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.


АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.

— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.


-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др.

— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.


АЛГО`Л м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.

— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.


АЛГОЛО`ГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.


АЛГО`НК м. Геол. Алгонкска ера; протерозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.

— От собств.


АЛГО`НКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Протерозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозойска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.

— От собств.


АЛГОРИТМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.

◇ Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.


АЛГОРИ`ТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми, .., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.

— От лат. собств. през фр. algorithme.


АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.


АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и