Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1003“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Тур. bunak. | — Тур. bunak. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Кладенец; геран. <i>Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце.</i> Д. Талев, ПК, 78. <i>През пет-шест къщи, на кръстопътя, имаше бунар — всяка заран момите от махалата се събираха при гърбавата му кобилица, за да си вадят вода.</i> А. Гуляшки, ЗР, 239. <i>Тръгнала я гиздава девойка, / та ютива на бунар за йода.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 45. <i>С чуждо въже не мой влиза в бунар.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 143. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Къде види бунар, зажми с очи</b>. <i>Шег.</i> Казва се за човек, който обича да пие алкохол, който пие предимно само вино, ракия. | ||
| + | |||
| + | <b>С игла бунар копая</b>. <i>Разг.</i> Полагам неимоверни усилия да извърша някаква работа, да направя нещо, без да имам необходимите възможности, условия, средства. | ||
— Тур. bunar. | — Тур. bunar. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНАРДЖИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Диал.</i> 1. Човек, който копае бунари, кладенци. <i>— Едно време майка ми, бог да я прости, все ме учеше: стани бунарджия, бе синко, хем кладенци ще копаеш, хем жълтички ще къташ!</i> А. Гуляшки, СВ, 325. |
| − | |||
| − | 1. Човек, който копае бунари, кладенци. | ||
| − | + | 2. Човек, който разнася и продава вода в безводни населени места; водоносец, водар. <i>Специални водоносци (бунарджии, сакаджии) продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра.</i> ОФ, 1956, бр. 3558, 3. | |
| − | |||
| − | 2. Човек, който разнася и продава вода в безводни населени места; водоносец, водар. <i>Специални водоносци (бунарджии, | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е свързан с бунар. <i>Бунарска кофа.</i> <i>Бунарско въже.</i> <i>Бунарска вода.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бунар. <i>Тебе те гледам, Яно, на бунарчето / къде ми пърпиш студена вода.</i> СбБрМ, 406-407. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`ЧКА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Недодялана, глупава, тъпа жена; глупачка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Пренебр.</i> Който е свойствен, характерен за бунак. <i>Бунашка постъпка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`ШКИ</b>. <i>Разг. Пренебр. Нареч. от прил.</i> бунашки. <i>Постъпва бунашки.</i> <i>Разсъждава бунашки.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНА`ЩИНА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Качество или проява на бунак; глупост. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНГА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Малка едноетажна, обикн. дървена, постройка за летуване. <i>Скоро той пренесъл скромните си вещи в бунгалото, разположено в Софийското поле.</i> Й. Попов, БНО, 136. |
| − | — От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: | + | — От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: <em>бъ`нгало</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`НДЕСВЕР</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Въоръжените сили на Федерална република Германия. |
— Нем. Bundeswehr. | — Нем. Bundeswehr. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`НДЕСРАТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Федерален съвет във Федерална република Германия и Австрия. |
| − | 2. В Германската империя (през 1871-1918) | + | 2. В Германската империя (през 1871-1918) — горната камара в Парламента. |
| − | |||
| − | — горната камара в Парламента. | ||
3. В Швейцария — орган на изпълнителната власт, който се състои от седем души. | 3. В Швейцария — орган на изпълнителната власт, който се състои от седем души. | ||
| Ред 45: | Ред 43: | ||
— Нем. Bundesrat. | — Нем. Bundesrat. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`НДЕСТАГ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Парламентът на Федерална република Германия. <i>Избори за западногерманския бундестаг.</i> |
— Нем. Bundestag. | — Нем. Bundestag. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`НЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буня <i>и от</i> буня се; бунтуване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`НЗЕНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Бунзенова горелка</b>. <i>Спец.</i> Горелка, изработена от химика Бунзен, която гори със светилен газ под налягане и се използува за нагряване при лабораторни опити. <b>Бунзенова лампа</b>. <i>Спец.</i> Лабораторна лампа за нагряване, която гори със светилен газ, изобретена от химика Бунзен. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНИ`КА</b> <i>ж. Диал.</i> Бленика, блян<sup>2</sup>. <i>Той виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 157. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУНИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Място, гдето се изхвърля сметта, торът; купище, боклук, сметище. <i>И друг път беше й се случвало да идва насам, да дири някоя коричка хляб, изхвърлена от Гюрга на малкото бунище зад дома.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 102. <i>Кинев бутна старата, грохнала, посивяла пътна врата и влезе в широкия двор, претъпкан със сгради, с градинки, с бунища, с плевници, и кочини.</i> Г. Караславов, ОХ III, 334-335. <i>Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища.</i> Д. Ангелов, ЖС, 15. <i>Бяла Стана, .. / дор [двор] измела, .., / смет фърлила, …, /на бунище.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. <i>Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бунище.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. <i>Всеки петел на бунището си пее.</i> Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Смет, тор, натрупани обикн. в стопански двор; торище. <i>Огледа се — нямаше никой, само кокошките ровеха миризливото бунище край каменния зид.</i> П. Стъпов, ЖСН, 114. <i>Старецът се поогледа и си тръгна. Широкият двор беше като напуснат — на едно сухо бунище риеха десетина кокошки, в локва до кладенеца грухтеше и се обръщаше свиня.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. <i>По-добре е на синово бунище, та не на зетьово огнище.</i> Погов., Ст. Младенов, БТР I, 228. <i>Старо бунище кога се запали, повече пуши.</i> Послов. | |
| + | 3. <i>Остар.</i> Куп от нещо, натрупано на едно място. <i>На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинак — тоалетът на цяла куда изщавени гъски…</i> Ив. | ||
Версия от 02:12, 16 март 2014
само декламира и песнопойки чете! Чудомир, Избр. пр, 62-63.
— Тур. bunak.
БУНА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Кладенец; геран. Вардарски дълго се ми на бунара в двора, плискаше се обилно със студената кладенчова вода и се прибра в стаята си освежен, с весело сърце. Д. Талев, ПК, 78. През пет-шест къщи, на кръстопътя, имаше бунар — всяка заран момите от махалата се събираха при гърбавата му кобилица, за да си вадят вода. А. Гуляшки, ЗР, 239. Тръгнала я гиздава девойка, / та ютива на бунар за йода. Нар. пес., СбНУ XLVII, 45. С чуждо въже не мой влиза в бунар. Послов., П. Р. Славейков, БП, II, 143.
◇ Къде види бунар, зажми с очи. Шег. Казва се за човек, който обича да пие алкохол, който пие предимно само вино, ракия.
С игла бунар копая. Разг. Полагам неимоверни усилия да извърша някаква работа, да направя нещо, без да имам необходимите възможности, условия, средства.
— Тур. bunar.
БУНАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Диал. 1. Човек, който копае бунари, кладенци. — Едно време майка ми, бог да я прости, все ме учеше: стани бунарджия, бе синко, хем кладенци ще копаеш, хем жълтички ще къташ! А. Гуляшки, СВ, 325.
2. Човек, който разнася и продава вода в безводни населени места; водоносец, водар. Специални водоносци (бунарджии, сакаджии) продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра. ОФ, 1956, бр. 3558, 3.
БУНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бунар. Бунарска кофа. Бунарско въже. Бунарска вода.
БУНА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бунар. Тебе те гледам, Яно, на бунарчето / къде ми пърпиш студена вода. СбБрМ, 406-407.
БУНА`ЧКА ж. Разг. Пренебр. Недодялана, глупава, тъпа жена; глупачка.
БУНА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който е свойствен, характерен за бунак. Бунашка постъпка.
БУНА`ШКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. бунашки. Постъпва бунашки. Разсъждава бунашки.
БУНА`ЩИНА ж. Разг. Пренебр. Качество или проява на бунак; глупост.
БУНГА`ЛО, мн. -а, ср. Малка едноетажна, обикн. дървена, постройка за летуване. Скоро той пренесъл скромните си вещи в бунгалото, разположено в Софийското поле. Й. Попов, БНО, 136.
— От инд. през англ. bungalow. — Друга форма: бъ`нгало.
БУ`НДЕСВЕР, мн. няма, м. Въоръжените сили на Федерална република Германия.
— Нем. Bundeswehr.
БУ`НДЕСРАТ, мн. няма, м. 1. Федерален съвет във Федерална република Германия и Австрия.
2. В Германската империя (през 1871-1918) — горната камара в Парламента.
3. В Швейцария — орган на изпълнителната власт, който се състои от седем души.
— Нем. Bundesrat.
БУ`НДЕСТАГ, мн. няма, м. Парламентът на Федерална република Германия. Избори за западногерманския бундестаг.
— Нем. Bundestag.
БУ`НЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от буня и от буня се; бунтуване.
БУ`НЗЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Бунзенова горелка. Спец. Горелка, изработена от химика Бунзен, която гори със светилен газ под налягане и се използува за нагряване при лабораторни опити. Бунзенова лампа. Спец. Лабораторна лампа за нагряване, която гори със светилен газ, изобретена от химика Бунзен.
— От нем. собств.
БУНИ`КА ж. Диал. Бленика, блян2. Той виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника. М. Георгиев, Избр. разк., 157.
БУНИ`ЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място, гдето се изхвърля сметта, торът; купище, боклук, сметище. И друг път беше й се случвало да идва насам, да дири някоя коричка хляб, изхвърлена от Гюрга на малкото бунище зад дома. Ем. Станев, ПЕГ, 102. Кинев бутна старата, грохнала, посивяла пътна врата и влезе в широкия двор, претъпкан със сгради, с градинки, с бунища, с плевници, и кочини. Г. Караславов, ОХ III, 334-335. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Бяла Стана, .. / дор [двор] измела, .., / смет фърлила, …, /на бунище. Нар. пес., СбНУ XLVII, 126. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бунище. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85. Всеки петел на бунището си пее. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 85.
2. Смет, тор, натрупани обикн. в стопански двор; торище. Огледа се — нямаше никой, само кокошките ровеха миризливото бунище край каменния зид. П. Стъпов, ЖСН, 114. Старецът се поогледа и си тръгна. Широкият двор беше като напуснат — на едно сухо бунище риеха десетина кокошки, в локва до кладенеца грухтеше и се обръщаше свиня. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165. По-добре е на синово бунище, та не на зетьово огнище. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 228. Старо бунище кога се запали, повече пуши. Послов.
3. Остар. Куп от нещо, натрупано на едно място. На едно място той се спъна в едно голямо бунище от пера и перушинак — тоалетът на цяла куда изщавени гъски… Ив.
