Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/696“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БЕЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бели-чък; белинки. <i>Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа</i> [махна], / <i>сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра.</i> Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. <i>Некак йе [Ио-синка] белка черночка, / с нарошенине золу-фе.</i> Нар. пес., СбВСт, 200. | <b>БЕЛКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бели-чък; белинки. <i>Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа</i> [махна], / <i>сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра.</i> Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. <i>Некак йе [Ио-синка] белка черночка, / с нарошенине золу-фе.</i> Нар. пес., СбВСт, 200. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛКИ</b> и (разш.) БЕЛКИМ <i>частица. Простонар.</i> 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. | + | <b>БЕЛКИ</b> и (разш.) БЕЛКИМ <i>частица. Простонар.</i> 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. <i>— Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят.</i> АНГ I, 15. <i>Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътъовият синове ще се потулят, а другите. ..</i> Д. Марчевски, ДВ, 204. <i>Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким.</i> Т. Влайков, Пр I, 325. |
| − | 2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. | + | 2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. <i>— Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет!</i> П. Вежинов, BP, 109. <i>Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство!</i> Д.Марчевски, ДВ, <i>81 .Ив края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 89. |
| − | 3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. | + | 3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. <i>— Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Кънъо.</i> А. Гуляшки, СВ, 322. <i>Тя — моята свърши. .. / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен?</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Д е ч к а: <i>Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини.</i> .. Еленка: <i>Хъ! Защо? Белки не знаеш.</i> У, 1871, бр. 5,73. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЛКА</b><sup>2</sup> | <b>БЕЛКА</b><sup>2</sup> | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
— Тур. belleme. | — Тур. belleme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. | + | <b>БЕЛЛИ`</b> <i>нареч. Диал.</i> Явно, очевидно, известно. <i>— Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото. .. — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 275. <i>„Вати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“</i> М. Кънчев, В, 39. |
— Тур. belli. Друга форма: б е л л й я. | — Тур. belli. Друга форма: б е л л й я. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЛМО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; кагаракта. | + | <b>БЕЛМО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Перде на окото; кагаракта. <i>— Хей, Твърдко, Деля-не, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 83. |
— От рус. бельмо. | — От рус. бельмо. | ||
Версия от 20:11, 17 юни 2013
нец, напъстрен по полите с червеножълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъсков, ИС, 78.
БЕЛКА2 и БЯЛКА, мн. белки, ж. Малко горско хищно животно от семейство златки с ценна кафява кожа. Sciurus vulgaris. Той [Андон] се източи висок и слаб, с втренчен поглед на белка. Често суровото, рано възмъжало лице се обливаше с пот. Д. Вълев, Ж, 62. Той ходеше на лов с брадва и търнокоп. На зайци не налиташе, но за язовци, за лисици и за белки умираше. Елин Пелин, Съч. II, 101.
БЕЛКАНТО, мн. няма, ср. Муз. Традиционен италиански стил на пеене, който се отличава с лекота и красота на звученето, с плавност на мелодическата линия и с изискана фразировка. Вестникът изтъква, че неговото пеене действа еднакво силно и в сърдечното лирично белканто, и в драматичните преживявания. ВН, 1963, бр. 3680, 4.
— От ит. bel canto ’хубаво пеене’.
БЕЛКАНТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Муз. Присъщ, свойствен на белканто. Белканто-во изпълнение.
БЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бели-чък; белинки. Салихо, любе Салихо, / какво ми найде механа [махна], / сакава [такава] тенка височка, / със лице белка черночра. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 41. Некак йе [Ио-синка] белка черночка, / с нарошенине золу-фе. Нар. пес., СбВСт, 200.
БЕЛКИ и (разш.) БЕЛКИМ частица. Простонар. 1. За изразяване на предположение, допускане; вероятно, може би, като че ли, негли. — Зимас много ся мачиха да направят и мене зло и белким и в темница да ма хварлят. АНГ I, 15. Какво ще стане със скритите из село момчета? От тях белки само Тошовият и Кътъовият синове ще се потулят, а другите. .. Д. Марчевски, ДВ, 204. Ама чакай, коя ли ще да е тяхната порта? .. Спирам се при първата отдясно. Тя е, белким. Т. Влайков, Пр I, 325.
2. За изразяване на пожелание за осъществяване на нещо; дано. — Ха дано всичко свърши добре — въздъхна Чудото. — Белки имаме късмет! П. Вежинов, BP, 109. Повика ме в Галац и ми рече: „Стига ти толкоз учение, Сава. Ха сега върни се в наше Дряново да учиш децата. Научи ги да обичат родната земя и отечеството си. Белки пък те доживеят да го видят свободно от турско тиранство! Д.Марчевски, ДВ, 81 .Ив края на краищата реши — да иде до канцеларията на кооператива, белким пък случи там някого. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
3. Във въпр. изреч. За изразяване на учудване, изненада, съмнение, недоверие; нима, мигар. — Време е да почнем — каза тя. — Камъните ще сваляме в дола. — Ама белким ще работим? — учуди се Кънъо. А. Гуляшки, СВ, 322. Тя — моята свърши. .. / Ще висна обесен. / Но белким се свършва / със мен? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39. Д е ч к а: Моя дружке Еленке! Защо са са събрали тука нашите бащи, майки, роднини. .. Еленка: Хъ! Защо? Белки не знаеш. У, 1871, бр. 5,73.
БЕЛКА2
— От тур. belki, belkide. Други форми: беки, брким, болаки`, болаки`м.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕРОВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Педаг. Бел-ланкастерски. Фотиново-то училище. .. е било уредено по бел-лан-кастеровата метода. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633.
БЕЛ-ЛАНКАСТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бел-ланкастерски метод. Педаг. Форма на обучение в началното училище, създадена от шотландеца А. Бел и англичанина Д. Ланкастер, прилагана у нас преди Освобождението, при която по-силните ученици подготвят по-слабите и новите под ръководството на учителя; взаимоучи-телен, алилодидактически.
БЕЛЛЕМЕ, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. 3. Сребров, Избр. разк., 29.
— Тур. belleme.
БЕЛЛИ` нареч. Диал. Явно, очевидно, известно. — Как ти се види раната? Мене ми се уплаши окото. .. — Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли. .. Ц. Гинчев, ГК, 275. „Вати Недялко — казал Тодор войвода, — не ще много разговор, белли я, гладни сме, ще ни гостиш.“ М. Кънчев, В, 39.
— Тур. belli. Друга форма: б е л л й я.
БЕЛМО, мн. -а, ср. Рядко. Книж. Перде на окото; кагаракта. — Хей, Твърдко, Деля-не, елате тука! — обърна се към двамата хусари. — Вие бяхте ли, когато хванахме оня болярин, Севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов, ДП, 83.
— От рус. бельмо.
БЕЛО- 1. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който има бял цвят, напр.: белобрад, белокос, белоглав, белоног, белопенен, белобуз. 2. Който принадлежи към военно или политическо обединение, враждебно на съветската власт, напр.: белогвардеец, бело-емигрант, белополяк.
БЕЛОБОК, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За домашно животно — който има бели слабини; белобочък. Кравици се изтелили / се кравици белобоки. Нар. пес., СбНУ III, 23. Баща му го гони / по белобоките овци, / по дълбоките долини. Нар. пес., СбНУ XLIV, 433.
БЕЛОБОК
