Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/616“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | Д. Димов, Т, 575. <i>Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка, ... И на всички е радостно, че живеят в тая минута, и на всички се иска щастието да се продължи до безконечност.</i> М. Кремен, СС, 80. | |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗКОНТАКТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн,</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който работи или който се извършва без помощта на контакт. <i>Безконтактни телефонни централи. Безконтактно включване.</i> | <b>БЕЗКОНТАКТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн,</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който работи или който се извършва без помощта на контакт. <i>Безконтактни телефонни централи. Безконтактно включване.</i> | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
616 | 616 | ||
| − | |||
Версия от 03:47, 24 септември 2013
Д. Димов, Т, 575. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка, ... И на всички е радостно, че живеят в тая минута, и на всички се иска щастието да се продължи до безконечност. М. Кремен, СС, 80.
БЕЗКОНТАКТЕН, -тна, -тно, мн, -тни, прил. Спец. Който работи или който се извършва без помощта на контакт. Безконтактни телефонни централи. Безконтактно включване.
БЕЗКОНТРОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е без контрол, без ограничения и стига до крайни вредни прояви, разме-и. Филип посочи нататък и каза: — Ето емагогията, която наелектризирва масите и ги хвърля към безконтролни деяния. В. Геновска, СГ, 35. Безконтролна постъпка. Безконтролни действия. 2. Който действа без контрол, върху когото не се упражнява контрол. Освен чл. 17 Великото народно събрание изменило още няколко други члена на Търновската конституция, с което още повече засилило властта на Фердинанд. Така той станал безконтролен разпоредител със съдбата на българския народ. Ист. X и XI кл, 245.
БЕЗКОНТРОЛНО. Нареч. от безконтролен; без надзор. В миналото горите са се изсичали безконтролно. Бтн. VI кл, 124. Децата не трябва да играят безконтролно по улиците.
БЕЗКОНТРОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отсъствие на контрол, на надзор.
БЕЗКОНФЛИ`КТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Обикн. в художествената литература — който не съдържа конфликт, в който няма конфликти. Безконфликтна пиеса. Безконфликтно изображение на действителността. Безконфликтен роман.
2. Който не влиза в конфликт с никого. Безконфликтна личност.
БЕЗКОНФЛИ`КТНО. Книж. Нареч. от безконфликтен.
БЕЗКОНФЛИ`КТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконфликтен. Елин Пелин изказваше мисли, които ясно говореха, че той беше против схематизма, беше чужд на безконфликтността в изкуството. А. Босев, АСЕП, 268. Безконфлик-тност в литературата.
БЕЗКОРЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. За растение — който няма корен.
БЕЗКОРИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. Тоя безкористен и идеално честен деятел, .. , беше останал сетен сиромах. Ив. Вазов, ВБ, XVIII. Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си.
БЕЗКОНТАКТЕН
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208. 2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Й. Йовков, Ж, 1945, 212. Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна. X. Русев. ЛЗ, 83. Безкористна помощ.
БЕЗКОРИ`СТИЕ, мн, няма, ср. Книж. Отсъствие на корист, на лична облага. Неговото безкористие, неговото видимо нежелание да са ползува от нашите милости показват, че той има благородна душа. Хр. Ботев, КК (превод), 49. Никой го [Каблеш-ков] не надминува по силата и безкористи-ето на чувствата, които внесе в революционното дело. К. Величков, ПССъч. I, 94.
БЕЗКОРИСТНО. Нареч. от безкористен; без корист, без изгода. Обществена задача — това значи безкористно да служиш на духовното и материалното благо на народа си. Да, безкористно, тоест да жерт-вуваш от себе си в името на един по-висш обществен идеал. Д. Немиров, Д № 9, 75. Данните изпратих в дирекцията. — Служат ли си с тях? — Не зная. За мене беше важно личното удовлетворение — това, че безкористно, без да желая слава или възнаграждение, ги принасям в полза на родината. Н. Стефанова, ОС, 148.
БЕЗКОРИСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на безкористен. -Всичките ония гладници, които крещят и се споменуват: — „народът „, на ума си казват: -“.жобът“ .. - Вие отричате всяка безкористност у нас! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140-141. Все по-рядко бях склонен да вярвам в чистотата и безкористността на хората, дори когато не ги познавах лично. Л. Станев, ПХ, 27.
БЕЗКОС, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без коса; плешив, безвлас.
БЕЗКОСМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без косми; неокосмен, безкос-мест. А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа. Д, Димов, Т, 499. Младежът протегна съвсем гола, безкосмена ръка. П. Зежинов, BP, 246.
БЕЗКОСМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Безкосмен. Корфонозов бе по панталон, гол до кръста, и Кондарев остана неприятно изненадан от бялата, безкосместа и женствена гръд на приятеля си. Ем. Станев, ИК I, 219.
БЕЗКОСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Безкостен.
2. Като същ. Диал. безкостото ср. Език2. Безкостото кости троши. Послов.
БЕЗКОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без кости, който няма кости; без-кост.
БЕЗКОСТЕН
616
