Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/458“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи)
м (Туй-онуй)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 63: Ред 63:
 
<b>АУ</b> и (удължено) ау-у <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. Кокичков: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде...</i> Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С <i>треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52.
 
<b>АУ</b> и (удължено) ау-у <i>междум.</i> 1. За израз на учудване. Кокичков: <i>Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде...</i> Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С <i>треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече!</i> К. Петканов, СВ, 52.
  
2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. <i>Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка.</i> Д. Талев, ПК, 170. <i>Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар.</i> Г Рай-чев, ЗК, 222. <i>Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!...</i> Д. Талев, ЖС, 261. <i>А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау</i>
+
2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. <i>Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка.</i> Д. Талев, ПК, 170. <i>Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар.</i> Г Рай-чев, ЗК, 222. <i>Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!...</i> Д. Талев, ЖС, 261. <i>А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау</i>
  
 
<i>— рече Филип. — На такова място!</i> Ем. Манов, БГ, 50.
 
<i>— рече Филип. — На такова място!</i> Ем. Манов, БГ, 50.

Версия от 20:04, 17 юни 2013

Страницата не е проверена


— показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.

3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.

— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875.


АТРИБУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.


АТРИБУТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. Атрибутивна функция.


АТРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Архит. Прил. от атрий. Атрийно жилище. АТРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Архит.

1. Централен открит двор на староиталийс-ката и древноримската къща; атриум.

2. Голям открит двор, заобиколен с портици, пред западната страна на старохристиян-ските базилики.

3. Централна зала в римска къща или обществена сграда.

— От лат. atrium.


АТРИУМ м. Архит. Атрий.

— Лат. atrium.


АТРОПИ`Н, мн. няма, м. Мед. 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладона-та, татула и други растения, с широко приложение в медицината. Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин,., смъртоносна за човека. ПН, 1934, кн. 1, 16. Листата на блена съдържат алкалоида атропин.

2. Лекарство с такава съставка. Слагам си атропин за разширяване на зениците.

— Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.


АТРОПИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от атропин. Атропинови съединения. Ат-ропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.


АТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св. Книж.

1. Непрех. Рядко. Атрофирам се. Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.

2. Прех. Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. Липсата на движение атрофира мускулите.


АТРОФИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. В противоположност на видовете [бръмбари] добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират. Пр, 1952, кн. 6, 68.

3. Прен. Ставам безжизнен, безчувствен.

— Вие сами се превръщате в автомати — гневно я прекъсна старият. Не възприемате природата с най-съвършеното, човешките сетива. Затова и сърцата ви се атрофират. Н. Стефанова, ОС, 134.

458


АТРИБУТЕН


АТРОФИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от атрофирам като прил.

1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. Атрофирани мускули.

2. Прен. Притъпен, опустошен. Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.


АТРОФИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от атрофирам и от атрофирам се.


АТРОФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.


АТРОФИЯ ж. 1. Мед. Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия. 2. Прен. Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. Атрофия на волята.

— От гр. атрофСа ’недостатъчно хранене’.


АУ и (удължено) ау-у междум. 1. За израз на учудване. Кокичков: Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде... Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!... Намерих клас — изкла-сила е вече! К. Петканов, СВ, 52.

2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душ-ко, пролет е вънка. Д. Талев, ПК, 170. Баба Марга.. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар. Г Рай-чев, ЗК, 222. Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!... Д. Талев, ЖС, 261. — А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау

— рече Филип. — На такова място! Ем. Манов, БГ, 50.

3. За израз на възторг, радост. Те внесоха четири бохчи, пълни с армагани .. — А пък тука плат... Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-30. Ау-у, че е хубаво тука!

4. Провикване при лов за подгонване на дивеча. Ловците ще се наредят от Китката до върха на Коджабаир. . Карачите почнаха: юбря, юбря... Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.

5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. Обадил се нашият Мурд-жо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той. А. Каралийчев, ПС I, 52. Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът.. —Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита. П. Бобев, ГЕ, 67.


АУ