Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/328“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | ключващи се възможности (обикн. с отрицание в първото изречение или пред първата част); а. — <i>Не съм луда, ами съм народна българка!</i> Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 23. <i>Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука.</i> Елин Пелин, Съч. III, 43. <i>На хорото той няма да лудува и да беснее като другите .. И няма да скача лудешката като някои, ами ще играе полекичка, кротичко. Т.</i> Влайков, Съч. I, 1941, 22. — <i>Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът. . — Хубаво е — .. — да го намажеш с някакъв мехлем. .. В аптеката има такъв един .. благ мехлем .. Мехлем има, ами пари няма! — каза войникът.</i> П. Вежинов, ДБ, 37. <i>Умът не е в брадата, ами в главата.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 187. <i>Лозе не ще молитва, ами мотика.</i> Послов. П. Р. Славейков, БП I, 257. <i>Не питай старо, ами патило.</i> Послов. | |
| − | + | 2. Свързва прости изречения, второто от които съдържа факт или довод, противен на очакваното; а, но. <i>И сложила в люлката пеленачето си. . , когато сърна помине, тя да го накърми. Не минала сърна, ами минал Караманол, хайдутинът.</i> А. Дончев, BP, 18-19. <i>Найчо не отиде да обади на дяда си, .., ами се върна назад в тъмнината да найде агнето и да зарадва майчицата му.</i> А. Каралийчев, ПС I, 117. — <i>Боже, защо не ме вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка!</i> Елин Пелин, Съч. III, 141. — <i>Сакато, пък зло!.. Не се е родило тъй<sub>ъ</sub> аци паднало отвисоко, кога било малко.</i> Й. Йовков, CJI, 136. | |
| − | + | 3. Обикн. в началото на реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто (което е въпросително или възклицателно) се противопоставя на казаното в предходното изречение — при възражение или реторичен въпрос; а, но. — <i>Пено, Пено, ела малко де, .. — Ами малкото? — рече Пена, като спря да дъвче симида.</i> Елин Пелин, Съч. I, 183. — <i>Те дирят бунтовници и българи. —Ами аз какъв съм?</i> Ив. Вазов, СбНУ I, 77. — <i>Има от тебе по-големи, а че пак не смеят да помислят за царкинята; ами ти?</i> В. Друмев, И, 12. С <i>развълнуван глас Самуил обяви, че войската трябва да тръгне на север срещу ромеите. Тогава се разнесоха дружни викове. — Ами плячката?</i> А. Дончев, СВС, 630. | |
| − | + | II. За съпоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния; а. — <i>Ти си мъж и твоята работа е лесна. Стига да речеш куку,.., и десет ще ти откукат, ами ние — ние, женската страна дето сме!</i> Елин Пелин, Съч. II, 23. <i>Нашата е лесна, ами ония, дето минаха отдолу начело с Антон, те как ще я оправят?...</i> JI. Стоянов, X, 138. — <i>Аз не ти говоря за манастир, ами за черква.</i> Ив. Вазов, Съч. XII. | |
| − | + | АМИ`<sup>1</sup> | |
| − | + | 2. В реплика, монолог или полупряка реч свързва самостойно изречение при съпоставяне с казаното в него при изразяване на предположение, опасение и др. за наличие на факт, който е различен от посочения в предходното изречение; а. — <i>Защо е чорбаджия? — Хайде де? Защото има пари. — Ами ако да нямаше той пари, то нема щеше да бягаш?</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 56. — <i>Постове трябваше да си поставите, може ли така?. . Ами ако бях шпионин, а?</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 211. — <i>Мария, много обича Иванка. Ами ако тя зарад него пожертвува татка си, — тогава какво ще правя аз?</i> В. Друмев, И, 15. <i>Храни ли се толкова народ с педя земя? Ами ако настане суша и летните храни не станат? К.</i> Петканов, СВ, 17. | |
| − | + | III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение, с което се прибавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — Е, <i>Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка? .. — Ами записува ли песните?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 183. — <i>Бре, тя ме е излъгала!. . — Ами парите ми? Стоте лева?</i> Елин Пелин, Съч. II, 95. — <i>Ти остави туй, Василке, ами, .. , дай ми да си хапна.</i> Й. Йовков, В АХ, 67. <i>Вратнята у роднините на Стефо Церски беше затворена. Борис погледна през ниската ограда в двора и не се решаваше да прескочи. Ами ако дебне отвътре войводата?</i> Д. Талев, И, 125. | |
| − | + | 2. Присъединява обикн. въпросително изречение в реплики или монолог, когато се цели уточняване на нещо казано или мислено преди; а. М а й к а и`: <i>Да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга</i> [рокля], <i>още по-хубава.</i> Мариолка: <i>Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 73. <i>— Да, Тодорка е млада, Тодорка е хубавица. Ами. .. ами, какво ще стане тогава с мене?</i> В. Друмев, И, 10. <i>Ния изнесе вън тенекиения съд с газта и пак се върна. — Е що, невесто — посрещна я Стоян, — сега с това ще си светим, а? Ами къде се намира тая миризлва водица за ламбата, има ли некъде чешмич-ка да си наливаме?</i> Д. Талев, ПК, 22. | |
| − | + | 3. Присъединява изречение, което представя следствие от предходното изречение; затова. <i>Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика „дай ми да имам голяма глава“.</i> П. Р. Славейков, БП И, 54. | |
| − | + | IV. В конструкции: 1. Между повторени имена, глаголи или наречия и след отриц. н е свързва еднакви части или изречения при посочване на висока степен в проявата на нещо. Нягул: <i>И аз казвах — тоз човек „е опасен.</i> Гаврил: <i>Опасен не, ами опасен.</i> Й. Йовков, А, 119. — <i>Мъчно е така, Стоилко, .. — Мъчно не, ами мъчно.</i> Елин Пелин, | |
| − | + | АМИ`<sup>1</sup> | |
| − | |||
Версия от 22:13, 24 ноември 2012
ключващи се възможности (обикн. с отрицание в първото изречение или пред първата част); а. — Не съм луда, ами съм народна българка! Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 23. Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука. Елин Пелин, Съч. III, 43. На хорото той няма да лудува и да беснее като другите .. И няма да скача лудешката като някои, ами ще играе полекичка, кротичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 22. — Какво ти е на ухото? — Знам ли! — намръщи се войникът. . — Хубаво е — .. — да го намажеш с някакъв мехлем. .. В аптеката има такъв един .. благ мехлем .. Мехлем има, ами пари няма! — каза войникът. П. Вежинов, ДБ, 37. Умът не е в брадата, ами в главата. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 187. Лозе не ще молитва, ами мотика. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 257. Не питай старо, ами патило. Послов.
2. Свързва прости изречения, второто от които съдържа факт или довод, противен на очакваното; а, но. И сложила в люлката пеленачето си. . , когато сърна помине, тя да го накърми. Не минала сърна, ами минал Караманол, хайдутинът. А. Дончев, BP, 18-19. Найчо не отиде да обади на дяда си, .., ами се върна назад в тъмнината да найде агнето и да зарадва майчицата му. А. Каралийчев, ПС I, 117. — Боже, защо не ме вразуми, ами ме остави да вляза в грях срещу моята най-близка! Елин Пелин, Съч. III, 141. — Сакато, пък зло!.. Не се е родило тъйъ аци паднало отвисоко, кога било малко. Й. Йовков, CJI, 136.
3. Обикн. в началото на реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто (което е въпросително или възклицателно) се противопоставя на казаното в предходното изречение — при възражение или реторичен въпрос; а, но. — Пено, Пено, ела малко де, .. — Ами малкото? — рече Пена, като спря да дъвче симида. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Те дирят бунтовници и българи. —Ами аз какъв съм? Ив. Вазов, СбНУ I, 77. — Има от тебе по-големи, а че пак не смеят да помислят за царкинята; ами ти? В. Друмев, И, 12. С развълнуван глас Самуил обяви, че войската трябва да тръгне на север срещу ромеите. Тогава се разнесоха дружни викове. — Ами плячката? А. Дончев, СВС, 630.
II. За съпоставяне. 1. Свързва части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния; а. — Ти си мъж и твоята работа е лесна. Стига да речеш куку,.., и десет ще ти откукат, ами ние — ние, женската страна дето сме! Елин Пелин, Съч. II, 23. Нашата е лесна, ами ония, дето минаха отдолу начело с Антон, те как ще я оправят?... JI. Стоянов, X, 138. — Аз не ти говоря за манастир, ами за черква. Ив. Вазов, Съч. XII.
АМИ`1
2. В реплика, монолог или полупряка реч свързва самостойно изречение при съпоставяне с казаното в него при изразяване на предположение, опасение и др. за наличие на факт, който е различен от посочения в предходното изречение; а. — Защо е чорбаджия? — Хайде де? Защото има пари. — Ами ако да нямаше той пари, то нема щеше да бягаш? Хр. Ботев, Съч., 1929, 56. — Постове трябваше да си поставите, може ли така?. . Ами ако бях шпионин, а? Г. Караславов, Избр. съч. I, 211. — Мария, много обича Иванка. Ами ако тя зарад него пожертвува татка си, — тогава какво ще правя аз? В. Друмев, И, 15. Храни ли се толкова народ с педя земя? Ами ако настане суша и летните храни не станат? К. Петканов, СВ, 17.
III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение, с което се прибавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — Е, Бойчо, хареса ли ти се нашата тлъка? .. — Ами записува ли песните? Ив. Вазов, Съч. XXII, 183. — Бре, тя ме е излъгала!. . — Ами парите ми? Стоте лева? Елин Пелин, Съч. II, 95. — Ти остави туй, Василке, ами, .. , дай ми да си хапна. Й. Йовков, В АХ, 67. Вратнята у роднините на Стефо Церски беше затворена. Борис погледна през ниската ограда в двора и не се решаваше да прескочи. Ами ако дебне отвътре войводата? Д. Талев, И, 125.
2. Присъединява обикн. въпросително изречение в реплики или монолог, когато се цели уточняване на нещо казано или мислено преди; а. М а й к а и`: Да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга [рокля], още по-хубава. Мариолка: Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време? Хр. Ботев, Съч., 1929, 73. — Да, Тодорка е млада, Тодорка е хубавица. Ами. .. ами, какво ще стане тогава с мене? В. Друмев, И, 10. Ния изнесе вън тенекиения съд с газта и пак се върна. — Е що, невесто — посрещна я Стоян, — сега с това ще си светим, а? Ами къде се намира тая миризлва водица за ламбата, има ли некъде чешмич-ка да си наливаме? Д. Талев, ПК, 22.
3. Присъединява изречение, което представя следствие от предходното изречение; затова. Една жена, като се мъчила да види небето отворено, нямала време да излезе вън, ами провряла главата си през прозореца и сварила да повика „дай ми да имам голяма глава“. П. Р. Славейков, БП И, 54.
IV. В конструкции: 1. Между повторени имена, глаголи или наречия и след отриц. н е свързва еднакви части или изречения при посочване на висока степен в проявата на нещо. Нягул: И аз казвах — тоз човек „е опасен. Гаврил: Опасен не, ами опасен. Й. Йовков, А, 119. — Мъчно е така, Стоилко, .. — Мъчно не, ами мъчно. Елин Пелин,
АМИ`1
