Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/940“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТИМСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Поб-ратимство, братство. <i>Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване.. — Притрябвало му е братимс-твото му!</i> Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. <i>Отдалеч ги | + | <b>БРАТИМСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Поб-ратимство, братство. <i>Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване.. — Притрябвало му е братимс-твото му!</i> Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. <i>Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / ecu приели братимството, / Милош хайдук бра-тимство не прие.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205. |
---- | ---- | ||
<b>БРАТИМЯ</b><sup>1</sup> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв.</i> | <b>БРАТИМЯ</b><sup>1</sup> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв.</i> | ||
| − | 1. <i>Прех.</i> Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. <i>Отдалеч ги | + | 1. <i>Прех.</i> Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. <i>Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205. |
2. <i>Непрех. Рядко.</i> Братимя се. <i>Вълкан Гоша-на, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня.</i> П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се <i>страд. от</i> братимя в 1 знач. | 2. <i>Непрех. Рядко.</i> Братимя се. <i>Вълкан Гоша-на, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня.</i> П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се <i>страд. от</i> братимя в 1 знач. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>БРАТЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — <i>Зарад тебе ми е драго, мойто братле. <sub>и</sub> Каква хубава булчица ни доведе ти!</i> И. Йовков, Б, 73. <i>Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи.</i> Чудомир, Избр. пр, 56. | <b>БРАТЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — <i>Зарад тебе ми е драго, мойто братле. <sub>и</sub> Каква хубава булчица ни доведе ти!</i> И. Йовков, Б, 73. <i>Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи.</i> Чудомир, Избр. пр, 56. | ||
| − | 2. <i>Разг. Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — <i>Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село?</i> К. Калчев, ЖП, 71. — <i>Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той | + | 2. <i>Разг. Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — <i>Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село?</i> К. Калчев, ЖП, 71. — <i>Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци,.. Немците са зад гърба ви.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 150. |
---- | ---- | ||
<b>БРАТЛЕНЦЕ</b>, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от</i> братле (в 1 знач.); братченце, бра-тец. <i>Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат!</i> В. Паспалеева, МСС, 7. 2. <i>Разг. Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. <i>Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. — <i>Забравих, Кириле, забравих, бра-тленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода.</i> Ст. Марков, ДБ, 26. | <b>БРАТЛЕНЦЕ</b>, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от</i> братле (в 1 знач.); братченце, бра-тец. <i>Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат!</i> В. Паспалеева, МСС, 7. 2. <i>Разг. Галъов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. <i>Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. — <i>Забравих, Кириле, забравих, бра-тленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода.</i> Ст. Марков, ДБ, 26. | ||
Версия от 21:54, 7 декември 2012
БРАТИМСТВО, мн. -а, ср. Диал. Поб-ратимство, братство. Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване.. — Притрябвало му е братимс-твото му! Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / ecu приели братимството, / Милош хайдук бра-тимство не прие. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
БРАТИМЯ1 -йш, мин. св. -йх, несв.
1. Прех. Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
2. Непрех. Рядко. Братимя се. Вълкан Гоша-на, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се страд. от братимя в 1 знач.
БРАТИМЯ СЕ несв., непрех. Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. — Що си навел глава, Войхна.. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти бра-тими ли се? Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Много ти треба господине, да се брати-миш с вълк и да хващаш мечка за кръстница!.. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения... М. Георгиев, Избр. разк., 174.
БРАТИМЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя1, братявам, братясвам. Ръжта брати-ми.
БРАТИМЯВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Братимя1; побратимявам. братимявам се страд. ч
БРАТИМЯВАМ СЕ несв., непрех. Братимя се, побратимявам се.
БРАТИМЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от братимявам и от братимявам се; братимене1; побратимяване; братимене1.
БРАТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Братов. А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125.
БРАТИН, зват. -о, м. Диал..Брат (в 1 и 4 знач.). — Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих. К. Григоров, ТГ, 69. Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино! Н. Хайтов, ПП, 24. Братино ми дойде.
БРАТИМСТВО
БРАТИЧЕВЦИ мн. Истор. Славянско племе от българската група, населявало земите между реките Тимок и Морава.
БРАТЛЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — Зарад тебе ми е драго, мойто братле. и Каква хубава булчица ни доведе ти! И. Йовков, Б, 73. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи. Чудомир, Избр. пр, 56.
2. Разг. Галъов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. — Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци,.. Немците са зад гърба ви. П. Вежинов, ЗЧР, 150.
БРАТЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от братле (в 1 знач.); братченце, бра-тец. Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат! В. Паспалеева, МСС, 7. 2. Разг. Галъов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Забравих, Кириле, забравих, бра-тленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода. Ст. Марков, ДБ, 26.
БРАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката. К. Петканов, В, 116. Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче. Т. Влайков, Съч. II, 148. В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца. Д. Талев, ПК, 113. Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата. Елин Пелин, Съч. III, 157. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения. Г. Караславов, С., 243. Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това? Ем. Станев, ИК I-II, 165-166.
2. Като същ. братови мн. Домът и семейството на брата. Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови и`. Ив. Вазов, Съч. IX, 78.
БРАТОВИЦА ж. Диал. Братова жена; снаха. Щом си дойде, толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Й. Йовков, ЖС, 145.
БРАТОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Бра-товчедче. — „Йордане, комшо, Йордане, /..
940
БРАТОВЧЕ
