Page:RBE Tom1.djvu/296

ков, Съч. I, 1941, 52. И после устните синеят, / ала в очите / жар гори. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 29. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години, / и страшен беше хайдутин / за чорбаджии и турци; / ала за клети сюрмаси / крило бе Чавдар войвода! Хр. Ботев, Съч., 32. Хубава, Лало байова, / пустата ваша махала, / че имате моми хубави, / ала ергени глупави. Нар. пес., СбНУ XL VI, 189.

2. Свързва две изречения при посочване на несъвместими действия, когато във второто изречение е изразена причината за неосъ-ществяване на действието в първото изречение; ама, но, обаче. Чернооко ергенче — / що го, мале, не жениш? / — Женила го бих, женила, /ала ми е маничко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 421. — Що е Чу бра хубава, / взел би я за снаа! / Ал йе йоще мъненка. Нар. пес., СбАИ, 260. Бих го купила, ала нямам пари.

3. Свързва две изречения, когато действието във второто изречение е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; но, обаче, ама, а. Те бяха окол десетина, ала крещяха за стотина. Ив. Вазов, Съч. XXVm, 128. Аз бях все още малко детенце — на седем години бях — ала твърде добре помня как баща ми утешаваше и милваше майка ми. JI. Каравелов, Съч. IV, 14. — Ние сме сиромаси хора, ала такива гости като тебе са ни драги .. Г. Карасла-вов, ОХ I, 147. Момиченце чернойочко, / чернойочко, белолико, / не си толкоз ни уоаво, / ни убаво, ни гиздаво, / ала си ми в сърце вляло. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218. Вятърът престана, ала въздухът трепери в очакване на нещо, което ще се случи. Ив. Карановски, Разк. I, 146.

4. Свързва две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се въможност; но, ама. Господ дава, ала в кошара не вкарва. Погов. Сяка болест има своя лек, ала го хората не знаят. П. Р. Славейков, БП II, 146.

5. Свързва две части на изречението, когато характеризират противоположни качества или прояви на обекта, за който се говори. Тук, високо в планината, пролетта идваше малко по-късно, ала винаги по-свежа, по-зе-лена, по-весела. Д. Талев, И, 628. — Върни се, остани, ала самичък. Г. Райчев, ЕЦ, 25. И. За съпоставяне. Свързва прости изречения в едно сложно при посочване на разлика, несходство. Малко ли хубави чешми има у нас... ала поповия кладенец е един. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 49.

iii. За присеъдиняване. Присъединява части на изречението или изречения, които допълват, уточняват казаното в предходното изречение; и. Над Пирот замръкнахме, когато избухна една страшна буря, ала каква буря!... Ив. Вазов, Съч. XXII, 54.

— Общослав. и гр. bXkoi. — Други (диал.) форми: а л е, яла.

АЛА². Предл. За сравнение при посочване на сходство; като. Мустаци ала Бис-марк.

О Ала гарсон. За дамска прическа — с много късо подстригани коси като на момче.

— От фр. а 1а.

АЛА-БАЛА, мн. няма, ж. 1. Част от броене в началото на детска игра, което се прави, за да остане един от играчите, който ще мижи, ще гони и пр. Ала-бала ница, турска паница. Д Ала-бала портокала... 2. Жарг. Нещо несериозно, глупаво, безсмислено. — Що ми е тоя латински, питам те аз? Каква полза от всичките тия герунди-вуми и ала-бала от тоя род? А. Гуляшки, Л, 267. — Как ша ги [конете] управлява той... Туй да не му е ала-бала... К. Калчев, СТ, 256.

АЛАБАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Жарг. Несериозни, глупави, безсмислени думи, изказвания; празнословие, празни приказки. — Не ми дрънкай алабализми, за да избягваш важното и главното, ами минавай направо на въпроса.

АЛАБАСТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Алабастров. Алабастрен светилник. Ала-бастрени ръце.

АЛАБАСТРЕНО. Нареч. от алабастрен. Външно болните са бледи, понякога с алабастрено блед, а друг път с жълтеникав цвят на кожата. ВН, 1960, бр. 2662, 4.

АЛАБАСТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който е направен от алабастър; алабастрен. От дълбокото тясно прозорче на стаята ми се виждаха начумерените ала-бастрови лъвове, поставени отдясно на черквата Свети Марко. А. Каралийчев, В, 1б0.

2. Който по цвят е като алабастър; алабастрен. Аз видях две големи сини очи,.., един правилен алабастров нос, какъвто само в картини съм виждал. Д.Калфов, ПЮН, 30.

АЛАБАСТЪР, мн. няма, м. Млечнобял полупрозрачен минерал с едрозърнеста структура, разновидност на гипса използувани във ваятелството, зъболекарството и др. Гипсът е лош проводник на топлината. По това му свойство и по малката му твърдост лесно може да се отличи зърнестият гипс, наречен алабастър, от мрамора, който на пипане се показва студен. ПН, 1934, кн. 1, 12. Иконостасът е дело на съвършени майстори. Всичко е сечено от алабастър. А. Каралийчев, С, 86. В гробниците са били намерени различни домашни потреби, изработени от зелена печена глина, алабастър и мрамор. ВН, 1960, бр. 2660, 4.

— От гр. aXdpaatpoq.

АЛАБАШ м. Диал. Двугодишно зеленчуково растение от семейство кръстоцветни от рода на зелето, със силно надебелено стъбло, което се яде; гулия.

— Тур. а1аЬа§ от а1а 'пъстър' + Ьа§ 'глава'.

АЛАБРАЦЕ нареч. Остар. Книж. Под

296

алабраце