Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/648“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
3. През който няма работа, не се работи. <i>За тях</i> [артистите], <i>нямаше безработен сезон.</i> Ив. Планински, БС, 16. | 3. През който няма работа, не се работи. <i>За тях</i> [артистите], <i>нямаше безработен сезон.</i> Ив. Планински, БС, 16. | ||
| − | 4. Като <i>същ.</i> безработен <i>м.,</i> безработна <i>ж.,</i> безработни <i>мн.</i> Човек, който няма работа, за да си изкарва прехраната, да се препитава. | + | 4. Като <i>същ.</i> безработен <i>м.,</i> безработна <i>ж.,</i> безработни <i>мн.</i> Човек, който няма работа, за да си изкарва прехраната, да се препитава. <i>— Ами тези, които търсят и не могат да си намерят работа? Знаеш ли колко безработни има? — продължи спора си Васил зачервен.</i> М. Грубешлиева, ГТИУ, 40. <i>И все пак — още към обяд към гробищата почнаха да се стичат хора. Най-напред безработните, тия, които бяха изгонени от фабриките и предприятията поради кризата.</i> П. Спасов, ХлХ, 296. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗРАБОТИЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа. <i>Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица.</i> Ем. Станев, ЯГ, 32. <i>Имаше нещо пронизващо и тъжно .. , в тия нерадостни квартали с полуселско и работническо население, което се изхранваше главно от надници в складовете. Но сега тия складове бяхи почти затворени и нищетата на безработицата го притискаше жестоко.</i> Д. Димов, Т, 208. | <b>БЕЗРАБОТИЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа. <i>Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица.</i> Ем. Станев, ЯГ, 32. <i>Имаше нещо пронизващо и тъжно .. , в тия нерадостни квартали с полуселско и работническо население, което се изхранваше главно от надници в складовете. Но сега тия складове бяхи почти затворени и нищетата на безработицата го притискаше жестоко.</i> Д. Димов, Т, 208. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>БЕЗРАДОСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безрадостен. <i>В главата му нахлуха спомени, един от друг по-ужасни, свързани помежду си като верига, които разкриваха пред него всичката безрадостност на живота му.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390-391. | <b>БЕЗРАДОСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безрадостен. <i>В главата му нахлуха спомени, един от друг по-ужасни, свързани помежду си като верига, които разкриваха пред него всичката безрадостност на живота му.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390-391. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЕЗРАЗБОРА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Само в съчет.: В безразбора. <i>Рядко.</i> Без ред, безредно, в безреда. | + | <b>БЕЗРАЗБОРА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Само в съчет.: В безразбора. <i>Рядко.</i> Без ред, безредно, в безреда. <i>— Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! И понеже все пак тука нямаше ни строй, ни ред, а и виното бе надмогнало стеснението им, те се впуснаха към него в безразбора. — Народний войводо, заповядай тука! — Ето стол, седни при нас, Народний войводо!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 448. |
---- | ---- | ||
<b>БЕЗРАЗБОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система: безреден. <i>Редките, безразборни изстрели откъм поста продължаваха, но партизаните не се смущаваха от това.</i> М. Марчевски, ГБ, 240. <i>Бичът му почна да нанася безразборни яростни уоари върху стачниците .. Тълпата нададе глухи, болезнени викове.</i> Д. Димов, Т, 295. | <b>БЕЗРАЗБОРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система: безреден. <i>Редките, безразборни изстрели откъм поста продължаваха, но партизаните не се смущаваха от това.</i> М. Марчевски, ГБ, 240. <i>Бичът му почна да нанася безразборни яростни уоари върху стачниците .. Тълпата нададе глухи, болезнени викове.</i> Д. Димов, Т, 295. | ||
Версия от 20:09, 17 юни 2013
сността да го изхвърлят навън, да остане безработен. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 311. Службата му бе добре платена и той неволно потръпваше от мисълта, не би могъл да бъде един от многото безработни младежи с образование, които скитаха от кантора на кантора да търсят работа. П. Спасов, ХлХ, 11-12. Разходката .. преобразява тъжните и наскърбените характери, тя .. е помощ на безработните людие и им докарва залъгванеа. Ив. Бого-ров, КП, 1875, кн. 6, 20.
2. Който стои, без да върши нещо, обикн. защото не иска да работи. Кирил беше артилерист от първото кърмово оръдие .. Безработен никой не можеше да го види — ту търка оръдието, ту кърпи нещо на униформата си, ту я глади. Д. Добревски, БКН, 83. „По градът ни върлеят няколко тайфи безработни чапкъне. „ С, 1872, бр. 47, 37.
3. През който няма работа, не се работи. За тях [артистите], нямаше безработен сезон. Ив. Планински, БС, 16.
4. Като същ. безработен м., безработна ж., безработни мн. Човек, който няма работа, за да си изкарва прехраната, да се препитава. — Ами тези, които търсят и не могат да си намерят работа? Знаеш ли колко безработни има? — продължи спора си Васил зачервен. М. Грубешлиева, ГТИУ, 40. И все пак — още към обяд към гробищата почнаха да се стичат хора. Най-напред безработните, тия, които бяха изгонени от фабриките и предприятията поради кризата. П. Спасов, ХлХ, 296.
БЕЗРАБОТИЦА, мн. няма, ж. Обществено-икономическо явление за страни с пазарно стопанство, което се изразява в невъзможност на част от хората в активна възраст да намерят работа. Старецът ходеше често на лов, да изкара някой и друг лев, тъй като по онова време имаше голяма безработица. Ем. Станев, ЯГ, 32. Имаше нещо пронизващо и тъжно .. , в тия нерадостни квартали с полуселско и работническо население, което се изхранваше главно от надници в складовете. Но сега тия складове бяхи почти затворени и нищетата на безработицата го притискаше жестоко. Д. Димов, Т, 208.
БЕЗРАБОТНИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който не е на служба, на работа; безработен човек. Тряба производството да се разшири до степен, че да погълне резервната армия от безработници. Борба, 1919, кн. 2, 55.
БЕЗРАДОСТЕН, тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не чувства, не изпитва радост. Тъжна беше Домна, по-право безрадостна. Погледът й беше ленив, безмълвен. Дъждът, койте се сипеше навън, я изпълваше със самота. Б. Болгар, Б, 92. Планините оживели, птичките запели, .. и лицата на хилядите мъже просияли от радост и вяра. Само безрадостният дервиш Кърджи Бин Олан останал навъсен и се скрил в бездните на своята пустинна пещера. А. Страшимиров, А, 199.
безработица
2. В който няма радост, лишен от радост; нерадостен, безотраден. Златка стана от мястото си, обхвана с две ръце главата си, извърна се и блъсна челото си в стената — Мамо, стига вече, ще се махна от тая безрадостна къща! К. Петканов, ДЧ, 211. Не трая дълго радостта ми — татко отново започна да пие и пак се затвори в себе си... Отново се заредиха безрадостни дни. Сп. Кралевски, ВО. 33. Така заедно с нея той мислено оплака себе си, своя дълъг и безрадостен живот, своите пропаднали надежди. Л. Стоянов, Избр. съч. 1П, 434.
БЕЗРАДОСТНО нареч. 1. Без изпитване на радост; мрачно. Наблюдавах го безрадостно и враждебно. И. Йовков, Разк. III, 197. -Което е право — такава стрелба за пръв път виждам... — Гъсто жарят, господин капитан, — съгласи се безрадостно един от подавачите. — Ще изкормят хълм-чето. П. Вежинов, BP, 133. 2. С гл. с ъ м, с т а в а м и др. в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма радост или че някой не изпитва радост. От ден на ден немотията по ги притискаше, ставаше по-тежко, по-лошо, по-безрадостно. Г. Караславов, СИ, 262.
БЕЗРАДОСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безрадостен. В главата му нахлуха спомени, един от друг по-ужасни, свързани помежду си като верига, които разкриваха пред него всичката безрадостност на живота му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 390-391.
БЕЗРАЗБОРА, мн. няма, ж. Само в съчет.: В безразбора. Рядко. Без ред, безредно, в безреда. — Ура! — викнаха ведно хъшовете. — Ура! И понеже все пак тука нямаше ни строй, ни ред, а и виното бе надмогнало стеснението им, те се впуснаха към него в безразбора. — Народний войводо, заповядай тука! — Ето стол, седни при нас, Народний войводо! Ст. Дичев, ЗС I, 448.
БЕЗРАЗБОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се извършва, става без ред, в който няма ред, система: безреден. Редките, безразборни изстрели откъм поста продължаваха, но партизаните не се смущаваха от това. М. Марчевски, ГБ, 240. Бичът му почна да нанася безразборни яростни уоари върху стачниците .. Тълпата нададе глухи, болезнени викове. Д. Димов, Т, 295.
БЕЗРАЗБОРНО нареч. Без ред, без система, както попадне; безредно, безсис-темно. Селото Горно Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къ-щурки, .., разхвърляни безразборно из разграбените и боклучиви дворища. Елин Пе
безразборно
