Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/573“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
м (Туй-онуй)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. <i>Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 280. <i>Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече!</i> А. Гу-ляшки, СВ, 187. <i>Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи.</i> О. Василев, ЖБ, 88.
+
<i>кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 272. <i>Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили!</i> Ст. Даскалов, ЕС, 280. <i>Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече!</i> А. Гу-ляшки, СВ, 187. <i>Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи.</i> О. Василев, ЖБ, 88.
  
 
— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят.
 
— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят.
 
----
 
----
<b>БАЯ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. <i>Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида!</i> И. Йовков, Б, 66.
+
<b>БАЯ</b> <i>междум. Простонар.</i> За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. <i>Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида!</i> И. Йовков, Б, 66.
  
 
— От тур. bayagi ’доста’.
 
— От тур. bayagi ’доста’.
Ред 17: Ред 17:
 
<b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> баялди`сам,
 
<b>БАЯЛДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> баялди`сам,
  
-аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. С <i>нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. <i>Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът.</i> Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4.
+
-аш, <i>св., непрех. Простонар.</i> Припадам, примирам, прималява ми. С <i>нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере.</i> Ц. Гинчев, ГК, 364. <i>Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът.</i> Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4.
  
 
— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.
 
— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.
Ред 31: Ред 31:
 
<b>БАЯ</b>
 
<b>БАЯ</b>
  
2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. <i>Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 454. <i>Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр.</i> Н. Бончев, Съч. I, 131.
+
2. Обикн. <i>мн.</i> Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. <i>Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 454. <i>Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр.</i> Н. Бончев, Съч. I, 131.
 
----
 
----
 
<b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян.
 
<b>БАЯНИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на баян.
Ред 37: Ред 37:
 
<b>БАЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне.
 
<b>БАЯНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баилка (в 1 знач.), баяне.
 
----
 
----
<b>БАЯРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. <i>Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки.</i> Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272.
+
<b>БАЯРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Баячка; баятелка. <i>Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки.</i> Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272.
 
----
 
----
 
<b>БАЯТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб.</i> — Тур. bayat.
 
<b>БАЯТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и (остар.), <i>неизм. прил. Простонар.</i> За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. <i>Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. <i>Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб.</i> — Тур. bayat.
Ред 45: Ред 45:
 
<b>БАЯЧ</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165.
 
<b>БАЯЧ</b> <i>м.</i> Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората.</i> П. Здравков, НД, 139. <i>Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли.</i> Ас. Разцветников, Ст, 165.
 
----
 
----
<b>БАЯЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. <i>Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти.</i> Т. Харманджиев, Р,66.
+
<b>БАЯЧКА</b> <i>ж.</i> Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. <i>Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае.</i> Елин Пелин, Съч. III, 127. <i>Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти.</i> Т. Харманджиев, Р,66.
 
----
 
----
 
<b>БДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя.
 
<b>БДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бдя.

Версия от 20:07, 17 юни 2013

Страницата не е проверена


кова хубаво вино не съм пила. И Ноно го хареса. Той, ужким, ми се хвалеше, не е въздържател, ама бая си пийна. Елин Пелин, Съч. IV, 272. — Брей, не можах да те позная, Променил си се... — И вие бая сте се променили! Ст. Даскалов, ЕС, 280. — Ако заповядаш, може да изпладнуваме под дървото. Слънчицето бая взе да пече! А. Гу-ляшки, СВ, 187. Придигна буцата — бая тежичка беше — имаше какво да лижат кравиците, па и за тях си вкъщи. О. Василев, ЖБ, 88.

— От тур. bayagi ’доста’. — Друга (диал.) форма: баят.


БАЯ междум. Простонар. За израз на пренебрежително, нехайно отношение към нещо; какво от това. — Те за мене се карат. ЦаяI Като не ме искат пък, мога да си ида! И. Йовков, Б, 66.

— От тур. bayagi ’доста’.


БАЯДЕРКА ж. 1. Индийска танцувачка при религиозни обреди. А като земеме живота на баядерките, посвятените деви в индийските храмове, видиме единство с живота на нашите самодиви. Г. Раковски, БС1,155.

2. Остар. Танцьорка в локал.

— От португ. bailadeira ’танцувачка’ през рус. б а я д е р — ка.


БАЯЛДИ`САМ. Вж. баялдисвам.


БАЯЛДИ`СВАМ, -аш, несв.’, баялди`сам,

-аш, св., непрех. Простонар. Припадам, примирам, прималява ми. С нож убивали мечките, а с камшик — вълците; гони го, гони, дорде баялдиса, че като го стигне, с камшика му избие очите и го дере. Ц. Гинчев, ГК, 364. — Защо войската е в зимна униформа в тая жега бе? Ще баялдисат момчетата от задуха! — попита султанът. Чичо Том, ВН, 1965, бр. 4305,4.

— От тур. bayilmak. — Друга форма: баилди`свам, баилди`сам.


БАЯЛДИ`СВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от баялдисвам; припадане, при-миране. Умря Младенчо!. . Не питайте за плачовете и вайкането по него, не питайте за скубането коса и баялдисването над неговия нов гроб. Т. Влайков, РП I, 40. Можем да избавим от смъртта оногова, който ся намира в примиране или баялдисване. Тая част на целителството трябва всеки от нас да я познава. С. Доброплодни, 3 (превод), 22.


БАЯН м. Руски национален музикален инструмент — голяма хармоника със сложна система на клавиатурата.. Един след друг се появиха четирма баянисти с тъмни костюми и черни, лъскави баяни. При всяко извиване на ръката те блестяха ослепително. ВН, 1955, бр. 199,4.

— От рус. собств.


БАЯНЕ, мн. -ия и (разг.) -та, ср. 1. Отгл. същ. от бая; баилка. Баянията, с които са неразделно свързани съответни магически действия, произхождат от онзи първобитен митически мироглед, който схваща болестите, от които човек страда, като проявления на зъл дух, вселил се у него. В. Ангелов, ЛС, 81. От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. XI, 7.


БАЯ

2. Обикн. мн. Тайнствени заклинателни думи, изрази, с които се бае; баилка. — Стойте, братя й сестри, почакайте слово да ви кажа — обърна се след това той към богомолците, които напираха към него, — виждам как идвате един по един като при знахар кому лек да дам, кому баяния да бая. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая книга, .. , съдържа народни песни, пословици, гатанки, баяния, приказки, обичаи и пр. Н. Бончев, Съч. I, 131.


БАЯНИ`СТ м. Музикант, който свири на баян.


БАЯНКА ж. Диал. Баилка (в 1 знач.), баяне.


БАЯРКА ж. Диал. Баячка; баятелка. — Най-бръзливата жена... Работеше като за три... И златно сърце — не беше лошотни-ца! Само дето ходеше по баярки. Хр. Бръ-зицов, НЦ, 272.


БАЯТ, -а, -о, мн. -и и (остар.), неизм. прил. Простонар. За тестени произведения, обикн. за хляб — непресен, престоял, твърд. Очите на продавача бяха впити в кандили-те: той поглъщаше парите им, без да може да захапе поне един от тях. Това право имаше, когато те ставаха „баят“, заприличали на парчета размита и отсетне закоравяла хума. Ст. Чилингиров, ПЖ, 122. Тия кифли са баяти. А Питата е баята. А Баят хляб. — Тур. bayat.


БАЯТЕЛКА ж. Диал. Баячка; баярка. Викайте Стефана баятелка да побае със бело перо, с десна ръка. Нар. прик., СбНУ XLI, 453.


БАЯЧ м. Мъж, който се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Врачки и баячи, .. лекуваха и оправяха счупените кости, както знаеха, и моряха с невежеството си хората. П. Здравков, НД, 139. Бил той посърнал, безпомощен бил, / чезнел от болка незнайна — / всуе биляри му билки варили, / всуе баячи му баяли. Ас. Разцветников, Ст, 165.


БАЯЧКА ж. Жена, която се занимава с баяне, както и с други примитивни начини за лечение. Тя искаше да вика попа да й чете, или баячка да й побае. Елин Пелин, Съч. III, 127. — Май ще трябва баба Ста-мена баячката да ти гаси въглища за страх. Поизплаши се ти. Т. Харманджиев, Р,66.


БДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бдя.


БДЕНИЕ, мн, -ия, ср. 1. Прекарване


БДЕНИЕ