Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/471“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От тур. aktarci. | — От тур. aktarci. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХТАРИН</b>, <i>мн.,</i> ахтари, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарджия. <i>Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Те | + | <b>АХТАРИН</b>, <i>мн.,</i> ахтари, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ахтар; ахтарджия. <i>Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна.</i> К. Константинов, ППГ, 23. |
---- | ---- | ||
<b>АХТАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахтар. <i>Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки.</i> К. Константинов, ППГ, 300-301. <i>Ахтарска чаршия.</i> | <b>АХТАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Който се отнася до ахтар. <i>Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки.</i> К. Константинов, ППГ, 300-301. <i>Ахтарска чаршия.</i> | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
1. Готварница. <i>Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 135. | 1. Готварница. <i>Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба.</i> Нар. прик., СбНУ XIV, 135. | ||
| − | 2. Гостилница. <i>Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 69. <i>На един от ъглите | + | 2. Гостилница. <i>Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници.</i> В. Мутафчиева, СД, 389. <i>Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия.</i> Г. Караиванов, ЮМ, 69. <i>На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К.</i> Константинов, ППГ, 13. <i>Разтичаха се прес-</i> |
---- | ---- | ||
<b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> | <b>АХЧИ`ЙНИЦА</b> | ||
Версия от 21:41, 7 декември 2012
яните и да палят селата им... Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. P.,Славейков, БП II, 107.
_Вер. от гр. собств. — Друга форма: ахренин.
АХРЯНКА ж. Диал. Среднородопска българомохамеданка. _Друга форма: ахренка.
АХТАПОД м. Простонар. Октопод.
— В една капка само от тая вода., се виждат да бъкат милиарди микроби.. Други като ахтаподи с дълги пипала и на върха на гпия пипала — куки, остри като въдици. Й. Йовков, М, 33-34. Всеки имаше какво да занесе, за да бъде трапезата по-разнообра-зна и по-богата: Босната.. (ядки)..: Моще-то — няколко ахтапода.., накиснати във вино и печени на пепел. Ст. Чилингиров, ПЖ, 186. Докато влезем в града гьонът на едина Икономов пантоф се отпра съвсем, а на моите носовете зяпнаха, като на ахта-под устата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 221.
— Други форми: ахтопод и охтопод.
АХТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Търговец на дребни стоки за домашни потреби; ахтарин, ахтарджия. През 1842 година Фотинов преседял няколко дена и в Търново. Ние не знаем подробно какво е вършил и проповядвал той там, но от едно писмо с дата 13 октомври, подписано от някой си Стефан Пенъович, ахтар, се вижда, че ще е говорил и заради някаква обща полза. Йв. Шишманов, СбНУ XI, 670. Та си станала майкя му, / накръст чаршия удари, / редом ахтаре попита, / та тражи биле омразно / да си омрази Петкана / са свойго сина Сто-яна. Нар. пес., СбНУ XLIII, 279.
— От араб. през тур. aktar, attar.
АХТАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и Остар. и диал. Прил. от ахтарджия.
АХТАРДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии.. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarci.
АХТАРИН, мн., ахтари, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарджия. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи, и на турци, заживели отколе като побратими в схлу-пените си къщурки от долния до горния край на селцето, гдето и бунарите бяха общи, и кдзите стада смесени, и ахтаринът един за всички. А. Христофоров, А, 112. Те [туркините] излизаха само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Данаил ахтарина за къна. К. Константинов, ППГ, 23.
АХТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до ахтар. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам: на града отсам реката ли., или на оня чудесен мост с покрив,.., с малки, като клетки, одайчета-дюкяни от двете му страни, дето се продаваха вечни календари, мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов, ППГ, 300-301. Ахтарска чаршия.
471
АХРЯНКА
АХТАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Занятие на ахтар.
А-ХУ междум. Разг. За наподобяване на звук, издаван при кашлица. Но изведнъж нещо захриптя в широките гърди на заспалия, наду го внезапна кашлица. Размърда се той, избухна: —А-ху! А-ху! Д. Талев, И, 27.
АХУ-ИХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.
2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.
— Друга форма: ахо—йхо.
АХЧАК, мн. няма, м. Диал. Сгъстено чрез изваряване овче мляко; овченик. И всякога зимно време покрай другото едене тя ще извади се и по един сахан гъстък и мазен ахчак и по една паница хубава туршия от жълти теменки-круши [тамянки]. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.
— От тур. ajj ’ястие’.
АХЧИБАШИЯ, -йята, мн. -йи, зват. ах-чи`баши, м. Остар. и диал. Главен готвач.
— Аз защо казах, че ти си ахчибашия, а пък сега видях, че си бил и фурнаджибашия! Ц. Гинчев, ГК, 64. — Без селям влязохте, чен-генелер! — им извика ахчията Мустафа. — Вахтън хаир олсун — отговориха циганите, — сбъркахме, ахчибаши. залисахме се у беевете и агаларите... — и взеха да си говорят цигански. Ц. Гинчев, ГК, 231.
— От тур. a§?i ’готвач’ + Ьа§ ’глава’.
АХЧИ`ИКА ж. Остар. и диал. Готвачка. Някои от ахчийките вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Влайков, Пр I, 232. Той мръона вежда и страхотно повиши тон: — Ще си промениш ли та-бихета? — Полусмела, полуплаха, тя троснато отвърна: — Намери си ахчийка! Д. Немиров, Д № 9, 45. Тогай замина Неделчо, / та отиде Стояново село, / виде Стояно-вите дворове, / девет му слуги по двор сдея, / а десетата му е ахчийка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 319.
АХЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. и диал.
1. Готварница. Отишъл в ахчийницата, дето готвиле за царската сватба. Нар. прик., СбНУ XIV, 135.
2. Гостилница. Като всеки сам човек, обядвах навън из разни ахчийници. В. Мутафчиева, СД, 389. Преди малко Казмата се отби в ахчийницата на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Караиванов, ЮМ, 69. На един от ъглите [на пазара] имаше голяма джамия.., няколко ахчийници, кафенета.. К. Константинов, ППГ, 13. Разтичаха се прес-
АХЧИ`ЙНИЦА
