Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/470“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— От араб. собств. | — От араб. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост | + | <b>АХМАДИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ахмадиец. С <i>голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език.</i> ДТ, 1998, бр. 229, 18. |
---- | ---- | ||
<b>АХМАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> | <b>АХМАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар. Грубо.</i> | ||
Версия от 21:41, 7 декември 2012
АХКАМ СЕ несв., непрех. Рядко. Вайкам се; съжалявам. Настръхнах, като видях какви груби печатни грешки имало — аз чак сега добих отпечатаните коли. Но късно да се ахкаме вече. Ив. Вазов, НПис., 44.
АХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! — .. — Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Сла-вински, ПЗ, 292.
АХМАДИЕЦ, мн. -и`йци, м. Член на основана през 1889 г. в Пакистан ислямска секта, която почита като пророк наред с Мохамед и основателя на сектата Ахмад. Мисията на ахмадийците е да ислямизират Европа. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
— От араб. собств.
АХМАДИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ахмадиец. С голяма гордост [родителите] карат 8-годишната си дъщеричка да каже ахмадийска молитва на арабски език. ДТ, 1998, бр. 229, 18.
АХМАК, мн. -ци, м. Простонар. Грубо.
1. Глупак; будала, бунак. — Ай тъй вижда
— в очите му го лъжат, той сякаш сам се прави на ахмак, вярва на цял свят. П. Тодоров, Събр. пр II, £38. — Ахмак! — извикал дядо Лиоен и потреперал от яд, като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 52. — За ахмак ли ме смяташе, за какво ли, не знам, но и аз не му затраях. Кр. Григоров, Р, 57. Започвах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. Преструва се на ахмак.
2. Като прил., ед. неизм., мн. неизм и — ци. Глупав. Догде има ахмак свят, Бай ти Гано изпуска ли келепира? Ал. Константинов, БГ, 61. Ахмак хора сте вие. А Ахмак жена. Ахмак момче.
— От араб. през тур. ahmak.
АХМАКЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Глупост. Глумешката шапка на фей-летониста, която те нататрузват на главата си, е знак на истински ахмаклък, а не маска на преднамерена престореност. П. П. Славейков, Събр, съч. VI (1), 155. Прочут с ахмаклъка си.
— Тур. ahmaklik.
АХМАЧКА ж. Простонар. Грубо. Жена ахмак; глупачка.
АХМАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Глупашки, глупав. Както и да е, но священикът, пак от ахмашка точка зрение, показал са, че е удивлен за това момче. 3. Стоянов, ЗБВ III, 111. Кръстьо работеше с ръце и с нозе и скоро до него се издигна трети „комита“... — струпа буци, метна над тях кебето си и даде на турцте ахмашки прицел. А. Страшимиров, А, 247. Ахмашки приказки. Ахмашки работи.
АХКАНЕ
470
АХМАШКИ. Простонар.Грубо. Нареч. от прил. ахмашки; глупаво, ахмашката. И никога не съм се виждал толкова босичък по важните въпроси на живота. Те са много, но главни са тези: да не гледаш ахмашки през вестниците и литературата на силите, които движат развитието и историята. Ем. Станев, ИК I, 510.
АХМАШКАТА нареч. Простонар. Грубо. Ахмашки. Хитрият полицаин.., като видял, че блещят ножове, нарекъл се. че ще си пали цигарата, и бутнал вратата съвсем ахмашката. 3. Стоянов, ХБ, 85-86.
— Мари Лисо / хитроумна, /../ не постъпвай / ахмашката, / прибери си / опашката. СбХ, 15.
АХНА. Вж. а х в а м.
АХПАПж. Диал. Другар, приятел; апап. В интереса ви е .. да се баращисате, вие сте бееве, граждани, комшии и сте донегде си и ахпапи. Стози карез вие давате лошав пример на цялата бейска махала. Ц. Гнчев, ГК, 156. Щом позамърчи, ето ти го със своите ахпапи. които бе изгалатил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил. Блъсков, СК, 21.
АХРОЙТ м. Минер. Безцветен минерал, разновидност на турмалина. Безцветен тур-малин — ахроит .. Среща се рядко в природата. ПН, 1934, кн.4, 61.
— От гр.
АХРОМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Опт. Свойство на оптически стъкла да пречупват светлинните лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
— От гр. а 4не* + 4ЦВЯТ’ пРез ФР- achromatismc.
АХРОМАТИ`Н м. Биол. Слабо оцветяващо се вещество в ядрото на животинските и растителните клетки.
АХРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Опт. Който пропуща светлината, без да я разлага на съставните й цветове; ахроматически. Ахроматична леща. 2. Спец. За цвят — бял, черен или сив: неоцветен; ахроматически. Всички цветове се разделят на две големи групи: ахроматич-ни и хроматични. Към ахроматичните цветове се отнасят белият, черният и всички сиви цветове. Псих. X кл, 33. Ахроматични пигменти.
АХРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Ахроматичен.
АХРЯНИН, мн. ахряни, м. Диал. Сред-нородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите-мохамедани, а те самите се наричат ахря-не, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, BP, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи
АХРЯНИН
