Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/302“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
---- | ---- | ||
<b>АЛГЕБРИЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i> | <b>АЛГЕБРИЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алгебрически; алгебрично. <i>Това се доказва алгебрически.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена алгеб-рик. | <b>АЛГЕБРИ`ЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена алгеб-рик. | ||
| Ред 47: | Ред 45: | ||
— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine. | — От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine. | ||
| − | -АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др- | + | <b>-АЛГИЯ</b>. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др- |
| − | — Гр. | + | — Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛГОЛ</b> <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми. | <b>АЛГОЛ</b> <i>м.</i> В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми. | ||
| Ред 76: | Ред 74: | ||
---- | ---- | ||
<b>АЛДЕХИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алдехи`д, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и | <b>АЛДЕХИ`ДИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) алдехи`д, <i>м. Хим.</i> Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 11:19, 9 декември 2012
АЛВАМ СЕ, -аш се, несв.\ ална се, -еш се, мин. св. -ах се, св. непрех. 1. Изведнъж ставам ален. Кръглото й загоряло от слънцето лице побелява, бузите й се алват като божури. Н. Каралиева, Н, 178. 2. Изведнъж изпъквам с аления си цвят.
АЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от алвам се. АЛВЕОЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Анат. 1. Който се отнася до алвеолите на белите дробове. Алвеоларно заболяване. Алвеоларна атрофия.
2. Който се отнася до алвеолите на зъбните корени. Алвеоларна част на челюстта.
3. Езикозн. За съгласен звук — който се произнася с допиране на върха на езика до корена на зъбите, до венците.
— От лат. alveolaris.
АЛВЕОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Алвеоларен.
АЛВЕОЛИ мн., ед. (рядко) алвеола, ж. Анат. 1. Малки разширени мехурчета, с които завършват дихателните тръбици (брон-хиолите) в белия дроб. Белодробни алвеоли. 2. Вдлъбнатини в челюстната кост, в които са вместени корените на зъбите. Зъбни алвеоли.
— От лат. alveolus ’коритце’.
АЛГА ж. Бот. Водорасло изобщо. И ето ме седнал на пясъка лъскав и топъл. / Мирише на алги. Ветрецът припевно ме гали. Д. Бояджиев, С, 21.
— Лат. alga.
АЛГЕБРА ж. 1. Само ед. Основна математическа дисциплина, която изучава общите закони на действията с величини, изразени с буквени знаци, аналогично на операциите с числата, но независимо от техните числени стойности, свойствата на уравненията и др. // Тази дисциплина като учебен предмет. Написах си домашното по алгебра. Учител по алгебра.
2. Разг. Учебник по този предмет. Тази алгебра е от известен автор. Изгубих си алгебрата.
— От араб. през лат. Algebra.
АЛГЕБРИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Лице, вещо в математическата специалност алгебра. В съседната улица се подготвяха две последни коли — за араби-те-алгебрици и за сандъчето с книгите, — но тях никой от пратениците не забеляза. И. Вълчев, СКН, 239.
АЛГЕБРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до алгебра (в 1 знач.); алгебрически. Алгебрично уравнение. Алгебрична функция. Алгебричен сборник.
АЛГЕБРИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алгебричен. Алгебрическа формула.
АЛГЕБРИЧЕСКИ. Нареч. от прил. алгебрически; алгебрично. Това се доказва алгебрически.
АЛГЕБРИ`ЧКА ж. Рядко. Жена алгеб-рик.
АЛГЕБРИЧНО. Нареч. от алгебричен; алгебрически.
АЛГЕБРИЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на алгебричен.
АЛГИ`Н, мн. няма, м. Лепливо вещество, добивано от морски водорасли, което се използува в промишлеността за стабилизиране на хранителни продукти и фармацевтични препарати и за апретиране на тъкани.
— От лат. alga ’водорасло’ през фр. algine.
-АЛГИЯ. Втора съставна част на сложни думи от медицинската терминология със значение: болка, напр. миалгия, невралгия и др-
— Гр. -αλγα от гр. ᾶλγος ’болка’.
АЛГОЛ м. В изчислителната техника — вид програмен език за описание на изчислителни алгоритми.
— Англ. algol, съкр. от algorithmic language.
АЛГОЛОГИЯ ж. Дял от ботаниката, който изучава водораслите.
АЛГОНК м. Геол. Алгонкска ера; про-терозойска ера, протерозой. Горната част на архая е била обособена като отделна ера — алгонк или протерозой. Гр. Николаев и др., ОГ, 1959, 164.
— От собств.
АЛГОНКСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Алгонкска ера. Геол. Про-терозойска ера. За по-голяма прегледност живота на земята разпределяме на ери. Различаваме Архайска, Алгонкска, Палеозой-ска, Мезозойска и Неозойска ери. Геол. IX кл, 139.
— От собств.
АЛГОРИТМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от алгоритъм.
О Алгоритмичен език. Мат. Определена система от символи и термини, свързани в синтактична структура, за описване по определени правила процесите за обработка на данни и създаване на алгоритъма за решаване на задача, описан във формализиран вид.
АЛГОРИТЪМ, мн. -тми, след числ. -тъ-ма, м. Мат. Система от правила, които определят последователност от изчислителни операции, прилагането на които води до решението на дадена задача. Сметачни машини, които работят по програми и алгоритми,.., правят изчисления съвършено непосилни за човека. ВН, 1963, бр. 3687, 4. Алгоритъм на Евклид.
— От лат. собств. през фр. algorithme.
АЛДЕХИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до алдехиди. Алдехидна група.
АЛДЕХИ`ДИ мн., ед. (рядко) алдехи`д, м. Хим. Органични съединения, които са продукт на непълно окисляване на алкохоли и
