Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/244“
(поправка на гръцка дума) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АГИТПРОП <i>м. Рядко.</i> 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни. 2. Агитпропчик. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АГИТПРОП</b> <i>м. Рядко.</i> 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни. 2. Агитпропчик. | ||
— Рус. агитпроп. | — Рус. агитпроп. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГИТПРОПАГАНДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Който е свързан с агитация и пропаганда. <i>ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вме-нявани на медиите теософски и агитпро-пагандни функции вместо чисто информа-ционно-развлекателни.</i> 168 часа, 1991, бр. 25, 25. | + | <b>АГИТПРОПАГАНДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар.,</i> сега <i>ирон.</i> Който е свързан с агитация и пропаганда. <i>ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вме-нявани на медиите теософски и агитпро-пагандни функции вместо чисто информа-ционно-развлекателни.</i> 168 часа, 1991, бр. 25, 25. |
---- | ---- | ||
| − | АГИТПРОПСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> агитпроп. | + | <b>АГИТПРОПСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> агитпроп. |
---- | ---- | ||
| − | АГИТПРОПЧИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. <i>След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика., задоволство. Нищо подобно!</i> Г. Данаилов, ДС, 257. | + | <b>АГИТПРОПЧИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. <i>След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика., задоволство. Нищо подобно!</i> Г. Данаилов, ДС, 257. |
---- | ---- | ||
| − | АГИТПУНКТ <i>м. Рядко.</i> Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж. | + | <b>АГИТПУНКТ</b> <i>м. Рядко.</i> Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж. |
---- | ---- | ||
| − | АГИТТАБЛО, <i>мн.</i> -ла, <i>ср. Рядко.</i> Табло с агитационни материали. | + | <b>АГИТТАБЛО</b>, <i>мн.</i> -ла, <i>ср. Рядко.</i> Табло с агитационни материали. |
---- | ---- | ||
| − | АГИЦА <i>ж.</i> Аговица. | + | <b>АГИЦА</b> <i>ж.</i> Аговица. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛИКА <i>ж. Диал.</i> Иглика. <i>Няма там бяло кокиче, ../ в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 939. <i>Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 936. | + | <b>АГЛИКА</b> <i>ж. Диал.</i> Иглика. <i>Няма там бяло кокиче, ../ в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 939. <i>Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика.</i> П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 936. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛИКОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Игликов. <i>Зададе се Крали Марко / от планина агликова.</i> Нар. пес., СбВСт, 123. | + | <b>АГЛИКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Игликов. <i>Зададе се Крали Марко / от планина агликова.</i> Нар. пес., СбВСт, 123. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛИКОВИ`НА <i>ж. Диал.</i> Място, обрасло с иглика. <i>Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. <i>Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. АГЛИ`ЧЕ <i>ср. Диал.</i> Иглика. | + | <b>АГЛИКОВИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Място, обрасло с иглика. <i>Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. <i>Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. АГЛИ`ЧЕ <i>ср. Диал.</i> Иглика. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛИ`ЧИНА <i>ж. Диал.</i> Иглика, игличина. | + | <b>АГЛИ`ЧИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Иглика, игличина. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРАТ <i>м.</i> 1. <i>Геол.</i> Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове. | + | <b>АГЛОМЕРАТ</b> <i>м.</i> 1. <i>Геол.</i> Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове. |
2. <i>Техн.</i> Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване. | 2. <i>Техн.</i> Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване. | ||
| Ред 33: | Ред 35: | ||
— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат. | — От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който е съставен от агломера-ти. <i>Туфите биват пепелни, кристални, ла-пилни, бомбени и агломератни.</i> Г. Георгиев, П, 172. <i>Агломератни лави.</i> | + | <b>АГЛОМЕРАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който е съставен от агломера-ти. <i>Туфите биват пепелни, кристални, ла-пилни, бомбени и агломератни.</i> Г. Георгиев, П, 172. <i>Агломератни лави.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Свързан с агломерация. <i>Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.</i> | + | <b>АГЛОМЕРАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Свързан с агломерация. <i>Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРАЦИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове. | + | <b>АГЛОМЕРАЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Агломерирам се. <i>Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н.</i> Николов, М, 165. | + | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Агломерирам се. <i>Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н.</i> Николов, М, 165. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ <i>непрех.</i> За минерали | + | <b>АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ</b> <i>непрех.</i> За минерали |
— ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди. | — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди. | ||
| Ред 47: | Ред 49: | ||
— От лат. agglomero ’присъединявам’. | — От лат. agglomero ’присъединявам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛОМЕРИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> агломерирам <i>и от</i> агломерирам се. | + | <b>АГЛОМЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> агломерирам <i>и от</i> агломерирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛОСИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> 1. Вродена липса на органа език. 2. Липса на способност да се говори; немота. | + | <b>АГЛОСИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> 1. Вродена липса на органа език. 2. Липса на способност да се говори; немота. |
— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’. | — От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> На който е присъща аглутинация<sup>1</sup>. <i>Аглутинативни езици.</i> | + | <b>АГЛУТИНАТИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Езикозн.</i> На който е присъща аглутинация<sup>1</sup>. <i>Аглутинативни езици.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> аглутинация<sup>2</sup>. | + | <b>АГЛУТИНАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Прил. от</i> аглутинация<sup>2</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНАЦИЯ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи. | + | <b>АГЛУТИНАЦИЯ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Езикозн.</i> Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи. |
— От лат. agglutino ’прилепване’. | — От лат. agglutino ’прилепване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНАЦИЯ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Явление, при което под въздействие на аг-лутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми. | + | <b>АГЛУТИНАЦИЯ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Явление, при което под въздействие на аг-лутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНИ`НИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) аглу-тини`н <i>м. Мед.</i> Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация. | + | <b>АГЛУТИНИ`НИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) аглу-тини`н <i>м. Мед.</i> Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Мед.</i> Предизвиквам аглутинация<sup>2</sup> в организма. аглутинирам се <i>страд.</i> | + | <b>АГЛУТИНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Мед.</i> Предизвиквам аглутинация<sup>2</sup> в организма. аглутинирам се <i>страд.</i> |
— От лат. agglutino ’прилепвам’. | — От лат. agglutino ’прилепвам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНИ`РАНЕ <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> аглутинирам <i>и от</i> аглутинирам се. | + | <b>АГЛУТИНИ`РАНЕ</b> <i>ср. Мед. Отгл. същ. от</i> аглутинирам <i>и от</i> аглутинирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В | + | <b>АГЛУТИНИ`РАЩ</b>, -а, о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> В |
Версия от 18:28, 4 декември 2012
АГИТПРОП м. Рядко. 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни. 2. Агитпропчик.
— Рус. агитпроп.
АГИТПРОПАГАНДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар., сега ирон. Който е свързан с агитация и пропаганда. ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вме-нявани на медиите теософски и агитпро-пагандни функции вместо чисто информа-ционно-развлекателни. 168 часа, 1991, бр. 25, 25.
АГИТПРОПСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от агитпроп.
АГИТПРОПЧИК, мн. -ци, м. Рядко. Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика., задоволство. Нищо подобно! Г. Данаилов, ДС, 257.
АГИТПУНКТ м. Рядко. Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж.
АГИТТАБЛО, мн. -ла, ср. Рядко. Табло с агитационни материали.
АГИЦА ж. Аговица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951.
АГЛИКА ж. Диал. Иглика. Няма там бяло кокиче, ../ в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 939. Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 936.
АГЛИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Игликов. Зададе се Крали Марко / от планина агликова. Нар. пес., СбВСт, 123.
АГЛИКОВИ`НА ж. Диал. Място, обрасло с иглика. Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2. АГЛИ`ЧЕ ср. Диал. Иглика.
АГЛИ`ЧИНА ж. Диал. Иглика, игличина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
АГЛОМЕРАТ м. 1. Геол. Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове.
2. Техн. Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване.
— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат.
АГЛОМЕРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е съставен от агломера-ти. Туфите биват пепелни, кристални, ла-пилни, бомбени и агломератни. Г. Георгиев, П, 172. Агломератни лави.
АГЛОМЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Свързан с агломерация. Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.
АГЛОМЕРАЦИЯ, мн. няма, ж. Метал. Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове.
АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Агломерирам се. Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н. Николов, М, 165.
АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ непрех. За минерали
— ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди.
— От лат. agglomero ’присъединявам’.
АГЛОМЕРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агломерирам и от агломерирам се.
АГЛОСИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Вродена липса на органа език. 2. Липса на способност да се говори; немота.
— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’.
АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. На който е присъща аглутинация1. Аглутинативни езици.
АГЛУТИНАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аглутинация2.
АГЛУТИНАЦИЯ1, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.
— От лат. agglutino ’прилепване’.
АГЛУТИНАЦИЯ2, мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аг-лутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.
АГЛУТИНИ`НИ, мн., ед. (рядко) аглу-тини`н м. Мед. Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация.
АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Предизвиквам аглутинация2 в организма. аглутинирам се страд.
— От лат. agglutino ’прилепвам’.
АГЛУТИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от аглутинирам и от аглутинирам се.
АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, мн. -и, прил. В
