Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1063“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>мръзналата още езерна вода.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 117. <i>Седим на терасата, а под нас внезапният вятър бърчи синьозелените води на басейна.</i> С. Северняк, ОНК, 226. бърча се <i>страд.</i> | <i>мръзналата още езерна вода.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 117. <i>Седим на терасата, а под нас внезапният вятър бърчи синьозелените води на басейна.</i> С. Северняк, ОНК, 226. бърча се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧА СЕ <i>несв., непрех.</i> 1. За кожа на лице, ставам на бръчки; бръчкам се, сгърчвам се. <i>Минка беше затворила очи и, пребледняла, охкаше, виеше проточено като малко кученце<sub>ь</sub> лццето й все повече се бърчеше от болка.</i> И. Йовков, ЖС, 25. <i>Борис си извади спестовна книжка, измъкваше я вечер.., все смяташе нещо и челото му се бърчеше. Н.</i> Тихолов, ДКД, 45. | + | <b>БЪРЧА СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. За кожа на лице, ставам на бръчки; бръчкам се, сгърчвам се. <i>Минка беше затворила очи и, пребледняла, охкаше, виеше проточено като малко кученце<sub>ь</sub> лццето й все повече се бърчеше от болка.</i> И. Йовков, ЖС, 25. <i>Борис си извади спестовна книжка, измъкваше я вечер.., все смяташе нещо и челото му се бърчеше. Н.</i> Тихолов, ДКД, 45. |
2. За водна повърхност и под. — ставам на вълни, на бразди. <i>До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. <i>Вятър нямаше, а житата, поизбуяли вече и завили черната угар, се бърчеха на малки вълнички.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 101. | 2. За водна повърхност и под. — ставам на вълни, на бразди. <i>До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. <i>Вятър нямаше, а житата, поизбуяли вече и завили черната угар, се бърчеха на малки вълнички.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 101. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. <i>На бърчаво-то лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 123. | + | <b>БЪРЧАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. <i>На бърчаво-то лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 123. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧАНКА <i>ж. Диал.</i> Везана риза с набор около пазвения разрез и вратната извивка. — <i>Кмете-ее... другарю председател... — викаше тя и я избиваше на плач. — Какво е станало ма? — изстъпи се на отсрещния бряг Костадин, като оправи бър-чанката си, налепена с перушина.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 161. | + | <b>БЪРЧАНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Везана риза с набор около пазвения разрез и вратната извивка. — <i>Кмете-ее... другарю председател... — викаше тя и я избиваше на плач. — Какво е станало ма? — изстъпи се на отсрещния бряг Костадин, като оправи бър-чанката си, налепена с перушина.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 161. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧЕНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бърча <i>и от</i> бърча се. <i>Забелязваше се доста силно бърчене на водното равнище.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. | + | <b>БЪРЧЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бърча <i>и от</i> бърча се. <i>Забелязваше се доста силно бърчене на водното равнище.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧЕНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Бръчник. | + | <b>БЪРЧЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Бръчник. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧИ`НА <i>ж. Диал.</i> Баир, хълм, бърдо. <i>Напреко през дола, до острещната бърчи-на, през храсталаците беше изсечена права пътека.</i> А. Русев, ПЗ, 94. <i>Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините.</i> А. Дончев, BP, 22. | + | <b>БЪРЧИ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Баир, хълм, бърдо. <i>Напреко през дола, до острещната бърчи-на, през храсталаците беше изсечена права пътека.</i> А. Русев, ПЗ, 94. <i>Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините.</i> А. Дончев, BP, 22. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРЧИ`НКА <i>ж. Диал. Умал. от</i> бърчи-на; малка бърчина. <i>Тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 119. | + | <b>БЪРЧИ`НКА</b> <i>ж. Диал. Умал. от</i> бърчи-на; малка бърчина. <i>Тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 119. |
---- | ---- | ||
| − | БЪРША, -еш, <i>мин. св.</i> бърсах, <i>прич. мин. св. деят.</i> бърсал, <i>несв., прех.</i> 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. „<i>Офицерът е най-културният гражданин на държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординар-ците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета.</i> X. Русев, ПС, 37. <i>Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва,.., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше.</i> Д. Немиров, Д N 9, 78. <i>Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица,.., — бършеше прах.</i> М. Грубешлиева, ПП, 124. 2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. <i>Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете.</i> Д. Талев, ПК, 99. <i>Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше.</i> Г. Райчев, ЗК, 57. <i>Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.</i> А. Каралийчев, ПГ, 89. <i>Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледдше, Божура с не дотам добри очи, каза и`.</i> Й. Йовков, СЛ, 71. <i>От жегата той беше станал още jio-червен, бършеше потта си и пъшкаше.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 159. <i>Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. <i>Страд. от</i> бърша. ii. <i>Възвр. от</i> оърша. <i>И спалнята им неразтребена.., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея!</i> Чудомир, Избр. пр, 38. — <i>Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох.</i> Ц. Гинчев, ГК, 179. | + | <b>БЪРША</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бърсах, <i>прич. мин. св. деят.</i> бърсал, <i>несв., прех.</i> 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. „<i>Офицерът е най-културният гражданин на държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординар-ците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета.</i> X. Русев, ПС, 37. <i>Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва,.., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше.</i> Д. Немиров, Д N 9, 78. <i>Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица,.., — бършеше прах.</i> М. Грубешлиева, ПП, 124. 2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. <i>Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете.</i> Д. Талев, ПК, 99. <i>Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше.</i> Г. Райчев, ЗК, 57. <i>Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи.</i> А. Каралийчев, ПГ, 89. <i>Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледдше, Божура с не дотам добри очи, каза и`.</i> Й. Йовков, СЛ, 71. <i>От жегата той беше станал още jio-червен, бършеше потта си и пъшкаше.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 159. <i>Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. <i>Страд. от</i> бърша. ii. <i>Възвр. от</i> оърша. <i>И спалнята им неразтребена.., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея!</i> Чудомир, Избр. пр, 38. — <i>Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох.</i> Ц. Гинчев, ГК, 179. |
---- | ---- | ||
| − | БЪТАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се <i>страд.</i> | + | <b>БЪТАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се <i>страд.</i> |
— От рум. bati ’голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край’. | — От рум. bati ’голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪТАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бътам <i>и от</i> бътам се. | + | <b>БЪТАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бътам <i>и от</i> бътам се. |
---- | ---- | ||
| − | БЪТАНКА <i>ж. Диал.</i> Детска пастирска игра с гъвкава пръчка, която се бътва. | + | <b>БЪТАНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Детска пастирска игра с гъвкава пръчка, която се бътва. |
---- | ---- | ||
| − | БЪТВАМ, -аш, <i>несв.\</i> бътна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> бътнат, <i>св., прех. Диал.</i> Бътам веднъж или изведнъж. <i>То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина,.., скачах с овчарската тояга най-високо,.. и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах...</i> Ст. Даскалов, БП 93. бът-вам се, бътна се <i>страд.</i> | + | <b>БЪТВАМ</b>, -аш, <i>несв.\</i> бътна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> бътнат, <i>св., прех. Диал.</i> Бътам веднъж или изведнъж. <i>То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина,.., скачах с овчарската тояга най-високо,.. и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах...</i> Ст. Даскалов, БП 93. бът-вам се, бътна се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЪТВАНЕ, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бътвам <i>и от</i> бътвам се. | + | <b>БЪТВАНЕ</b>, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бътвам <i>и от</i> бътвам се. |
---- | ---- | ||
| − | БЪТЕРФЛАЙ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спорт.</i> Плувен стил, при който двете ръце се изваждат над водата напред и загребват едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и гъвкаво движение. | + | <b>БЪТЕРФЛАЙ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спорт.</i> Плувен стил, при който двете ръце се изваждат над водата напред и загребват едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и гъвкаво движение. |
— От англ. butterfly ’пеперуда’. | — От англ. butterfly ’пеперуда’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪТКАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Хвърлям, премятам, тръшкам. <i>Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се <i>страд.</i> | + | <b>БЪТКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Хвърлям, премятам, тръшкам. <i>Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се <i>страд.</i> |
Версия от 20:31, 5 декември 2012
мръзналата още езерна вода. 3. Сребров, Избр. разк., 117. Седим на терасата, а под нас внезапният вятър бърчи синьозелените води на басейна. С. Северняк, ОНК, 226. бърча се страд.
БЪРЧА СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице, ставам на бръчки; бръчкам се, сгърчвам се. Минка беше затворила очи и, пребледняла, охкаше, виеше проточено като малко кученцеь лццето й все повече се бърчеше от болка. И. Йовков, ЖС, 25. Борис си извади спестовна книжка, измъкваше я вечер.., все смяташе нещо и челото му се бърчеше. Н. Тихолов, ДКД, 45.
2. За водна повърхност и под. — ставам на вълни, на бразди. До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Вятър нямаше, а житата, поизбуяли вече и завили черната угар, се бърчеха на малки вълнички. Кл. Цачев, ГЗ, 101.
БЪРЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. На бърчаво-то лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.
БЪРЧАНКА ж. Диал. Везана риза с набор около пазвения разрез и вратната извивка. — Кмете-ее... другарю председател... — викаше тя и я избиваше на плач. — Какво е станало ма? — изстъпи се на отсрещния бряг Костадин, като оправи бър-чанката си, налепена с перушина. Ст. Даскалов, СЛ, 161.
БЪРЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърча и от бърча се. Забелязваше се доста силно бърчене на водното равнище. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.
БЪРЧЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бръчник.
БЪРЧИ`НА ж. Диал. Баир, хълм, бърдо. Напреко през дола, до острещната бърчи-на, през храсталаците беше изсечена права пътека. А. Русев, ПЗ, 94. Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините. А. Дончев, BP, 22.
БЪРЧИ`НКА ж. Диал. Умал. от бърчи-на; малка бърчина. Тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците. 3. Сребров, Избр. разк., 119.
БЪРША, -еш, мин. св. бърсах, прич. мин. св. деят. бърсал, несв., прех. 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. „Офицерът е най-културният гражданин на държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординар-ците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37. Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва,.., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше. Д. Немиров, Д N 9, 78. Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица,.., — бършеше прах. М. Грубешлиева, ПП, 124. 2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете. Д. Талев, ПК, 99. Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше. Г. Райчев, ЗК, 57. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи. А. Каралийчев, ПГ, 89. Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледдше, Божура с не дотам добри очи, каза и`. Й. Йовков, СЛ, 71. От жегата той беше станал още jio-червен, бършеше потта си и пъшкаше. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. Страд. от бърша. ii. Възвр. от оърша. И спалнята им неразтребена.., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея! Чудомир, Избр. пр, 38. — Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох. Ц. Гинчев, ГК, 179.
БЪТАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се страд.
— От рум. bati ’голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край’.
БЪТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бътам и от бътам се.
БЪТАНКА ж. Диал. Детска пастирска игра с гъвкава пръчка, която се бътва.
БЪТВАМ, -аш, несв.\ бътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бътнат, св., прех. Диал. Бътам веднъж или изведнъж. То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина,.., скачах с овчарската тояга най-високо,.. и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах... Ст. Даскалов, БП 93. бът-вам се, бътна се страд.
БЪТВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бътвам и от бътвам се.
БЪТЕРФЛАЙ, мн. няма, м. Спорт. Плувен стил, при който двете ръце се изваждат над водата напред и загребват едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и гъвкаво движение.
— От англ. butterfly ’пеперуда’.
БЪТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям, премятам, тръшкам. Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите. Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се страд.
