Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1048“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие.</i> Р. Стоянов, М, 41. — <i>До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си,.. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува.</i> Ц. Гинчев, ГК, 160. <i>Тях</i> [нивите] <i>бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. —Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 266. <i>Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се <i>страд.</i> | <i>живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие.</i> Р. Стоянов, М, 41. — <i>До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си,.. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува.</i> Ц. Гинчев, ГК, 160. <i>Тях</i> [нивите] <i>бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. —Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 266. <i>Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛНУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълнувам <i>и от</i> бълнувам се. <i>Ако спеше, среше с чести прекъсвания, с бълнувания.</i> И. Йовков, ПК, 200. <i>Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци.</i> Д. Димов, Т, 540. | + | <b>БЪЛНУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълнувам <i>и от</i> бълнувам се. <i>Ако спеше, среше с чести прекъсвания, с бълнувания.</i> И. Йовков, ПК, 200. <i>Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци.</i> Д. Димов, Т, 540. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛНУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бълнуване. <i>Отровен воздух изново са раз-пиле у стаята:.. Само едно неразбрано бъб-рение и бълнувание са чуваше.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 40. | + | <b>БЪЛНУВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бълнуване. <i>Отровен воздух изново са раз-пиле у стаята:.. Само едно неразбрано бъб-рение и бълнувание са чуваше.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 40. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛНЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълнувам (в 1 знач.). <i>Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълни-ла, мани му, сън съм бълнила.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 45. | + | <b>БЪЛНЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълнувам (в 1 знач.). <i>Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълни-ла, мани му, сън съм бълнила.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 45. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХА <i>ж.</i> 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — <i>Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха!</i> К. Петканов, МЗК, 167. <i>Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — <i>Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 21. <i>Лято без бълхи не бива.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У <i>сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. | + | <b>БЪЛХА</b> <i>ж.</i> 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — <i>Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха!</i> К. Петканов, МЗК, 167. <i>Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — <i>Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 21. <i>Лято без бълхи не бива.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У <i>сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. |
2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. <i>Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.</i> О Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia. > Бая си за (на) бълхи<те>. <i>Разг.</i> Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: <i>Бай Гунчо, какво си приказващ сам?</i> — Гунчо Митин: — <i>Бая си за бълхи.</i> Й. Йовков, А, 7-8. Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). <i>Разг. Ирон.</i> Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — <i>Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор.</i> К. Петканов, СВ, 203. За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). <i>Разг.</i> Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. Надула се бълхата да избъл-ва слива. <i>Разг. Ирон.</i> За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. <i>Разг.</i> Много старателно се потайвам, (спотайвам). Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото <i>някому. Разг.</i> Създавам някому неоснователно безпокойство. Търся вълна под езика на бълхата. <i>Диал. Ирон.</i> Върша нещо напълно безсмислено. | 2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. <i>Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.</i> О Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia. > Бая си за (на) бълхи<те>. <i>Разг.</i> Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: <i>Бай Гунчо, какво си приказващ сам?</i> — Гунчо Митин: — <i>Бая си за бълхи.</i> Й. Йовков, А, 7-8. Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). <i>Разг. Ирон.</i> Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — <i>Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор.</i> К. Петканов, СВ, 203. За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). <i>Разг.</i> Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. Надула се бълхата да избъл-ва слива. <i>Разг. Ирон.</i> За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. <i>Разг.</i> Много старателно се потайвам, (спотайвам). Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото <i>някому. Разг.</i> Създавам някому неоснователно безпокойство. Търся вълна под езика на бълхата. <i>Диал. Ирон.</i> Върша нещо напълно безсмислено. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Други (диал.) форми: болва, бъала, бълва, бъйла. | — Други (диал.) форми: болва, бъала, бълва, бъйла. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХАРНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> 1. Помещение с много бълхи. 2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи. | + | <b>БЪЛХАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> 1. Помещение с много бълхи. 2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХИ`ЦА <i>ж. Умал. от</i> бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица. | + | <b>БЪЛХИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХИ`ЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бълха; голяма едра бълха. | + | <b>БЪЛХИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бълха; голяма едра бълха. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХЛИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1знач.) <i>Бълхливо коте.</i> | + | <b>БЪЛХЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1знач.) <i>Бълхливо коте.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХОСЕРКА <i>ж. Диал.</i> Бълхосранка. | + | <b>БЪЛХОСЕРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Бълхосранка. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХОСРАНКА <i>ж. Диал.</i> Следа от бълха върху дреха. <i>Пра, пра, пък бълхос-ранките личат по ризата.</i> СбНУ XIV, 41. | + | <b>БЪЛХОСРАНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Следа от бълха върху дреха. <i>Пра, пра, пък бълхос-ранките личат по ризата.</i> СбНУ XIV, 41. |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХОТИНА <i>ж. Диал.</i> Оцапано от бълха място на долна дреха. | + | <b>БЪЛХОТИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Оцапано от бълха място на долна дреха. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛША, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал!.</i> Пощя бълхи; бълшевя. бълша се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | + | <b>БЪЛША</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал!.</i> Пощя бълхи; бълшевя. бълша се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШАВ,-а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1 знач.). | + | <b>БЪЛШАВ</b>,-а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1 знач.). |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШАСАМ. Вж. бълшасвам. БЪЛШАСВАМ, -аш, <i>несв.\</i> бълшасам, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи. | + | <b>БЪЛШАСАМ</b>. Вж. бълшасвам. БЪЛШАСВАМ, -аш, <i>несв.\</i> бълшасам, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи. |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШАСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшасвам. | + | <b>БЪЛШАСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшасвам. |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бълха; малка бълха, бълхичка. | + | <b>БЪЛШЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бълха; малка бълха, бълхичка. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШЕВЕНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшевя <i>и от</i> бълшевя се. | + | <b>БЪЛШЕВЕНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшевя <i>и от</i> бълшевя се. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШЕВЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълша. бълшевя се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | + | <b>БЪЛШЕВЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълша. бълшевя се <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
Версия от 20:23, 5 декември 2012
живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие. Р. Стоянов, М, 41. — До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си,.. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува. Ц. Гинчев, ГК, 160. Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. —Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се страд.
БЪЛНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, среше с чести прекъсвания, с бълнувания. И. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.
БЪЛНУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бълнуване. Отровен воздух изново са раз-пиле у стаята:.. Само едно неразбрано бъб-рение и бълнувание са чуваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 40.
БЪЛНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бълнувам (в 1 знач.). Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълни-ла, мани му, сън съм бълнила. Нар. пес., СбНУ XXV, 45.
БЪЛХА ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха. О Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia. > Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказващ сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8. Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203. За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. Надула се бълхата да избъл-ва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам). Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство. Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
— Други (диал.) форми: болва, бъала, бълва, бъйла.
БЪЛХАРНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Помещение с много бълхи. 2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи.
БЪЛХИ`ЦА ж. Умал. от бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица.
БЪЛХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бълха; голяма едра бълха.
БЪЛХЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1знач.) Бълхливо коте.
БЪЛХОСЕРКА ж. Диал. Бълхосранка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БЪЛХОСРАНКА ж. Диал. Следа от бълха върху дреха. Пра, пра, пък бълхос-ранките личат по ризата. СбНУ XIV, 41.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛХОТИНА ж. Диал. Оцапано от бълха място на долна дреха.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
БЪЛША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал!. Пощя бълхи; бълшевя. бълша се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪЛШАВ,-а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.).
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪЛШАСАМ. Вж. бълшасвам. БЪЛШАСВАМ, -аш, несв.\ бълшасам, -аш, св., непрех. Диал. Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛШАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшасвам.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БЪЛШЕВЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшевя и от бълшевя се.
БЪЛШЕВЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бълша. бълшевя се страд. и възвр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
