Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1004“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От гр. |3odv6<; ’могила, хълм’. | — От гр. |3odv6<; ’могила, хълм’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУНКЕР <i>м.</i> 1. <i>Воен.</i> Отбранително стоманобетонно укритие, снабдено с артилерийски оръдия и картечни гнезда. <i>Край мостовете се сивееха грамадни яки бункери. От амбразурите им безстрастно надничаха немски войници с каски.</i> X. Русев, ПЗ, 199. <i>В дясно бяха докарани бронеизтреби-тели и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън.</i> П. Вежинов, BP, 9. | + | <b>БУНКЕР</b> <i>м.</i> 1. <i>Воен.</i> Отбранително стоманобетонно укритие, снабдено с артилерийски оръдия и картечни гнезда. <i>Край мостовете се сивееха грамадни яки бункери. От амбразурите им безстрастно надничаха немски войници с каски.</i> X. Русев, ПЗ, 199. <i>В дясно бяха докарани бронеизтреби-тели и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън.</i> П. Вежинов, BP, 9. |
2. Стоманобетонно противовъздушно скривалище, предназначено за ограничен брой хора. | 2. Стоманобетонно противовъздушно скривалище, предназначено за ограничен брой хора. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— От англ. bunker ’въглищен сандък’. | — От англ. bunker ’въглищен сандък’. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУНКЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бункер. | + | <b>БУНКЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бункер. |
---- | ---- | ||
| − | БУНКЕРИ`СТ <i>м. Спец.</i> Работник, който пълни и поддържа в изправност бункера за съхранение на въглища, на ронливи или чупливи материали. | + | <b>БУНКЕРИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Работник, който пълни и поддържа в изправност бункера за съхранение на въглища, на ронливи или чупливи материали. |
---- | ---- | ||
| − | БУНТ, бунтът, бунта, <i>мн.</i> бунтове, след <i>числ.</i> бунта, <i>м.</i> 1. Масова проява на неподчинение, непокорство поради негодувание срещу нечия власт или несъгласие с установен ред; размирица, смут. <i>Той е бил изпъден от трети клас на една гимназия у нас, по време на един ученически бунт.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 189. — <i>Господа, днес няма да тръгнете,.. — Невъзможно, умираме! — Бунт направяме, но не стояваме.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 102. — <i>Арестувайте този тук! — Гласът на Раковски беше леден. — Заповядвам! За неподчинение и подстрекателство към бунт срещу началството ле-гистът Васил Друмев да бъде веднага разстрелян!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 234. 2. Организирана народна въоръжена борба срещу потисническа власт; въстание. — | + | <b>БУНТ</b>, бунтът, бунта, <i>мн.</i> бунтове, след <i>числ.</i> бунта, <i>м.</i> 1. Масова проява на неподчинение, непокорство поради негодувание срещу нечия власт или несъгласие с установен ред; размирица, смут. <i>Той е бил изпъден от трети клас на една гимназия у нас, по време на един ученически бунт.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 189. — <i>Господа, днес няма да тръгнете,.. — Невъзможно, умираме! — Бунт направяме, но не стояваме.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 102. — <i>Арестувайте този тук! — Гласът на Раковски беше леден. — Заповядвам! За неподчинение и подстрекателство към бунт срещу началството ле-гистът Васил Друмев да бъде веднага разстрелян!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 234. 2. Организирана народна въоръжена борба срещу потисническа власт; въстание. — |
<i>Щом сети придошлата сила, народът ще се дигне! В Мизия, в Тракия, в Софийско, Ро-допа и Македония ще почнат неудържими бунтове, те ще пометат тираническата османска власт!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 437. <i>Населението на Чипровци и други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове.</i> Б. Пенев, НБВ, 6. <i>Вдигам бунт. Потушавам бунт.</i> 3. <i>Прен.</i> Проява или израз на силно негодувание, възмущение от нещо. <i>Ако можеше да мисли, да говори — тя би вдигнала глас срещу човешката жесткост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа!</i> Г. Райчев, ЗК, 91. <i>В душата му се надига бунт срещу съществуващата неправда. Бунт на син срещу бащино нареждане.</i> | <i>Щом сети придошлата сила, народът ще се дигне! В Мизия, в Тракия, в Софийско, Ро-допа и Македония ще почнат неудържими бунтове, те ще пометат тираническата османска власт!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 437. <i>Населението на Чипровци и други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове.</i> Б. Пенев, НБВ, 6. <i>Вдигам бунт. Потушавам бунт.</i> 3. <i>Прен.</i> Проява или израз на силно негодувание, възмущение от нещо. <i>Ако можеше да мисли, да говори — тя би вдигнала глас срещу човешката жесткост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа!</i> Г. Райчев, ЗК, 91. <i>В душата му се надига бунт срещу съществуващата неправда. Бунт на син срещу бащино нареждане.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
— От нем. Bund ’съюз’ през рус. бунт. | — От нем. Bund ’съюз’ през рус. бунт. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУНТАДЖИЯ, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бунтовник, бунтар. — <i>Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влезат бунтаджиите, да ни дойдат турците, за изпати манастиря!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 9. — <i>Тоя Георги, тоя вашият бунтаджия, на всички ви под кожата е влязъл...</i> Д. Бозаков, ДС, 26. | + | <b>БУНТАДЖИЯ</b>, -йята, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Бунтовник, бунтар. — <i>Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влезат бунтаджиите, да ни дойдат турците, за изпати манастиря!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 9. — <i>Тоя Георги, тоя вашият бунтаджия, на всички ви под кожата е влязъл...</i> Д. Бозаков, ДС, 26. |
---- | ---- | ||
| − | БУНТАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Понякога <i>неодобр.</i> Бунтовник. <i>А този Евлоги Камбе-ров бил син на метежник от 1923 година! Син на бунтар.</i> А. Гуляшки, Л, 136. <i>На най-тежки мъчения бе подложен Велчо Джамд-жията. В негово лице турците виждаха най-опасния бунтар.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 61. <i>Дошла силна войска и разпръснала бунтарите. Кара-Феиз забягнал.. — към Горния балкан.</i> П. Росен, ВПШ, 193. 2. Човек, който проявява нетърпимост към нередностите и негодува срещу тях. <i>Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар.</i> М. Кремен, АСЕП, 68. | + | <b>БУНТАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Понякога <i>неодобр.</i> Бунтовник. <i>А този Евлоги Камбе-ров бил син на метежник от 1923 година! Син на бунтар.</i> А. Гуляшки, Л, 136. <i>На най-тежки мъчения бе подложен Велчо Джамд-жията. В негово лице турците виждаха най-опасния бунтар.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 61. <i>Дошла силна войска и разпръснала бунтарите. Кара-Феиз забягнал.. — към Горния балкан.</i> П. Росен, ВПШ, 193. 2. Човек, който проявява нетърпимост към нередностите и негодува срещу тях. <i>Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар.</i> М. Кремен, АСЕП, 68. |
---- | ---- | ||
| − | БУНТАРКА <i>ж.</i> Жена бунтар. | + | <b>БУНТАРКА</b> <i>ж.</i> Жена бунтар. |
---- | ---- | ||
| − | БУНТАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>БУНТАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който е свойствен, присъщ на бунтар; бунтовнически, бунтовен. <i>Нашата паралелка от 8-ми клас, която беше най-бунтарс-ката паралелка, шумеше като кошер.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. <i>Реакционните среди „добре оцениха“ високите бунтар-ски качества на тази поема,., и затова убиха най-зверски твореца й Гео Милев. ВН,</i> 1960, бр. 2611, 4. <i>Бунтарски дух. Бунтар-ско настроение.</i> | 1. Който е свойствен, присъщ на бунтар; бунтовнически, бунтовен. <i>Нашата паралелка от 8-ми клас, която беше най-бунтарс-ката паралелка, шумеше като кошер.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. <i>Реакционните среди „добре оцениха“ високите бунтар-ски качества на тази поема,., и затова убиха най-зверски твореца й Гео Милев. ВН,</i> 1960, бр. 2611, 4. <i>Бунтарски дух. Бунтар-ско настроение.</i> | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтовнически. <i>Заможните и будни средногорци запяват бунтарската песен: „Не щеме ни богатство, не щеме ни пари, / а искаме свобода, човешки правдини...“</i> П. Делирадев, БГХ, 15-16. <i>Бунтарска реч.</i> | 2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтовнически. <i>Заможните и будни средногорци запяват бунтарската песен: „Не щеме ни богатство, не щеме ни пари, / а искаме свобода, човешки правдини...“</i> П. Делирадев, БГХ, 15-16. <i>Бунтарска реч.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БУНТАРСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> бунтарски (в 1 знач.); бунтовнически, бунтовно, бунтовнишки. <i>Настроен бунтарски.</i> | + | <b>БУНТАРСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бунтарски (в 1 знач.); бунтовнически, бунтовно, бунтовнишки. <i>Настроен бунтарски.</i> |
Версия от 19:59, 5 декември 2012
Вазов, ЗП, 12.
О Захвърлям / захвърля на бунището някого. Разг. Неодобр. Изоставям напълно някого, не се грижа за него и не се интересувам от съдбата му.
— От гр. |3odv6<; ’могила, хълм’.
БУНКЕР м. 1. Воен. Отбранително стоманобетонно укритие, снабдено с артилерийски оръдия и картечни гнезда. Край мостовете се сивееха грамадни яки бункери. От амбразурите им безстрастно надничаха немски войници с каски. X. Русев, ПЗ, 199. В дясно бяха докарани бронеизтреби-тели и още след първите изстрели се чу тържествуващо ура: един от бункерите бе престанал да бълва огън. П. Вежинов, BP, 9.
2. Стоманобетонно противовъздушно скривалище, предназначено за ограничен брой хора.
3. Спец. Специален сандък или помещение, предназначено за временно съхранение на въглища, на чупливи или ронливи материали. Вагонетките с руда ще се изсипят в голям бункер, от който рудата ще пада в трошачката. С, 1954, кн. 3, 98. Бункер за цимент. Въглищен бункер. Бункер за зърнени храни.
4. Спец. Открит сандък към комбайн, обикн. с конусовидна или пирамидална форма, в който се събира зърното при вършитба. Щом размята криле комбайнът и от улея на бункера потече червена като жарава пшеница, дядо Ангел съвсем се обърка. Кр. Григоров, ОНУ, 182-183. Гърмеше сред житното море самоходният комбайн,., из бункера му рукна златният порой на овър-шаната пшеница. А. Гуляшки, СВ, 351.
5. Спец. Помещение за въглища в кораб.
— От англ. bunker ’въглищен сандък’.
БУНКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бункер.
БУНКЕРИ`СТ м. Спец. Работник, който пълни и поддържа в изправност бункера за съхранение на въглища, на ронливи или чупливи материали.
БУНТ, бунтът, бунта, мн. бунтове, след числ. бунта, м. 1. Масова проява на неподчинение, непокорство поради негодувание срещу нечия власт или несъгласие с установен ред; размирица, смут. Той е бил изпъден от трети клас на една гимназия у нас, по време на един ученически бунт. М. Георгиев, Избр. разк., 189. — Господа, днес няма да тръгнете,.. — Невъзможно, умираме! — Бунт направяме, но не стояваме. Ив. Вазов, Съч. XII, 102. — Арестувайте този тук! — Гласът на Раковски беше леден. — Заповядвам! За неподчинение и подстрекателство към бунт срещу началството ле-гистът Васил Друмев да бъде веднага разстрелян! Ст. Дичев, ЗС I, 234. 2. Организирана народна въоръжена борба срещу потисническа власт; въстание. —
Щом сети придошлата сила, народът ще се дигне! В Мизия, в Тракия, в Софийско, Ро-допа и Македония ще почнат неудържими бунтове, те ще пометат тираническата османска власт! Ст. Дичев, ЗС I, 437. Населението на Чипровци и други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Вдигам бунт. Потушавам бунт. 3. Прен. Проява или израз на силно негодувание, възмущение от нещо. Ако можеше да мисли, да говори — тя би вдигнала глас срещу човешката жесткост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа! Г. Райчев, ЗК, 91. В душата му се надига бунт срещу съществуващата неправда. Бунт на син срещу бащино нареждане.
— От нем. Bund ’съюз’ през рус. бунт.
БУНТАДЖИЯ, -йята, мн. -ии, м. Разг. Пренебр. Бунтовник, бунтар. — Луда си ти, караш ни да отваряме манастиря посред нощ, да влезат бунтаджиите, да ни дойдат турците, за изпати манастиря! Ив. Вазов, Съч. XI, 9. — Тоя Георги, тоя вашият бунтаджия, на всички ви под кожата е влязъл... Д. Бозаков, ДС, 26.
БУНТАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Понякога неодобр. Бунтовник. А този Евлоги Камбе-ров бил син на метежник от 1923 година! Син на бунтар. А. Гуляшки, Л, 136. На най-тежки мъчения бе подложен Велчо Джамд-жията. В негово лице турците виждаха най-опасния бунтар. Г. Дръндаров, ВЗ, 61. Дошла силна войска и разпръснала бунтарите. Кара-Феиз забягнал.. — към Горния балкан. П. Росен, ВПШ, 193. 2. Човек, който проявява нетърпимост към нередностите и негодува срещу тях. Страшимиров бе един недоволник, един отрицател, един бунтар. М. Кремен, АСЕП, 68.
БУНТАРКА ж. Жена бунтар.
БУНТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свойствен, присъщ на бунтар; бунтовнически, бунтовен. Нашата паралелка от 8-ми клас, която беше най-бунтарс-ката паралелка, шумеше като кошер. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 391. Реакционните среди „добре оцениха“ високите бунтар-ски качества на тази поема,., и затова убиха най-зверски твореца й Гео Милев. ВН, 1960, бр. 2611, 4. Бунтарски дух. Бунтар-ско настроение.
2. Който призовава, подбужда към бунт; бунтовен, бунтовнически. Заможните и будни средногорци запяват бунтарската песен: „Не щеме ни богатство, не щеме ни пари, / а искаме свобода, човешки правдини...“ П. Делирадев, БГХ, 15-16. Бунтарска реч.
БУНТАРСКИ. Нареч. от прил. бунтарски (в 1 знач.); бунтовнически, бунтовно, бунтовнишки. Настроен бунтарски.
