Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/772“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЛАГОГЛАСИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благозвучност. <i>Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил.</i> Ив. Вазов, НПис.* 143. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЛАГОГЛАСИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Благозвучност. <i>Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил.</i> Ив. Вазов, НПис.* 143. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГЛАСНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благогласен; сладкогласно, благозвучно. <i>Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно.</i> Н. Бончев, Съч. I, 112. <i>Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре.</i> КН, 1873, кн. 5, 20. | + | <b>БЛАГОГЛАСНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> благогласен; сладкогласно, благозвучно. <i>Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно.</i> Н. Бончев, Съч. I, 112. <i>Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре.</i> КН, 1873, кн. 5, 20. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕЕН, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. Книж.</i> 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. <i>Ние стояхме в благоговеен захлас.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 140. <i>В гласа му звучеще ц благоговейна гордост, и голяма скръб. И.</i> Йовков, Разк. I, 223. <i>Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство.</i> Л. Стоянов, Б, 38. //За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. <i>Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 136. С <i>още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна.</i> К, 1926, бр. 85, 2. <i>Всички сили и способности немеят пред туй по-давляюще величие</i> [на Ниагарския водопад] <i>и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 101. | + | <b>БЛАГОГОВЕЕН</b>, -ейна, -ейно, <i>мн.</i> -ейни, <i>прил. Книж.</i> 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. <i>Ние стояхме в благоговеен захлас.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 140. <i>В гласа му звучеще ц благоговейна гордост, и голяма скръб. И.</i> Йовков, Разк. I, 223. <i>Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство.</i> Л. Стоянов, Б, 38. //За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. <i>Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 136. С <i>още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна.</i> К, 1926, бр. 85, 2. <i>Всички сили и способности немеят пред туй по-давляюще величие</i> [на Ниагарския водопад] <i>и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 101. |
2. <i>Остар.</i> Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. <i>Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66. | 2. <i>Остар.</i> Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. <i>Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Кни`ж. Отгл. същ. от</i> благоговея. | + | <b>БЛАГОГОВЕЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Кни`ж. Отгл. същ. от</i> благоговея. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕЙНО. <i>Книж. Нареч. от</i> благоговеен; с благоговение. <i>В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа ма-тер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П, 123. <i>Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти,.., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би срго&л в черква и на най-големия празник.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 192. <i>Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата нета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България...</i> Н. Огефанова, РП, 14. | + | <b>БЛАГОГОВЕЙНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> благоговеен; с благоговение. <i>В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа ма-тер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно.</i> 3. Стоянов, ЗБВ П, 123. <i>Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти,.., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би срго&л в черква и на най-големия празник.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 192. <i>Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата нета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България...</i> Н. Огефанова, РП, 14. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕЙНСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Църк.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. | + | <b>БЛАГОГОВЕЙНСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Църк.</i> Обикн. в съчет. с притеж. местоим. |
негово, ваше ит. н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. <i>Нетърпеливият поп Груйо Бански,.., сновеше надолу — нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благого-вейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. 3.</i> Стоянов, ЗБВ II, 58. — <i>Ей, ваше благого-вейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 143. | негово, ваше ит. н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. <i>Нетърпеливият поп Груйо Бански,.., сновеше надолу — нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благого-вейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. 3.</i> Стоянов, ЗБВ II, 58. — <i>Ей, ваше благого-вейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница!</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 143. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕНИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Дълбока почит, преклонение, уважение. <i>Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение.</i> Д. Немиров, Б, 20. <i>Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер сре-ЩУ Суроваки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 70. <i>Навеждаше се</i> [Еньо], <i>взимаше пръст,.., миришеше я и я пускаше с благоговение.</i> Елин Пелин, Съч. Ш, 97. | + | <b>БЛАГОГОВЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Дълбока почит, преклонение, уважение. <i>Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение.</i> Д. Немиров, Б, 20. <i>Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер сре-ЩУ Суроваки.</i> Ц. Гинчев, ГК, 70. <i>Навеждаше се</i> [Еньо], <i>взимаше пръст,.., миришеше я и я пускаше с благоговение.</i> Елин Пелин, Съч. Ш, 97. |
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОГОВЕЯ, -ееш, <i>мин. св.</i> благоговях, <i>несв., непрех. Книж.</i> Йзпитвам благоговение. <i>Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята!</i> 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 307. <i>Прекланям се пред тия, които умряха</i> | + | <b>БЛАГОГОВЕЯ</b>, -ееш, <i>мин. св.</i> благоговях, <i>несв., непрех. Книж.</i> Йзпитвам благоговение. <i>Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята!</i> 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 307. <i>Прекланям се пред тия, които умряха</i> |
<i>— пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков.</i> Д. Спространов, ОП, 207. — <i>Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 125. <i>Той я</i> [нивата] <i>гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 126. <i>Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аске-тът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него.</i> А. Страшимиров, А, 199. | <i>— пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков.</i> Д. Спространов, ОП, 207. — <i>Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 125. <i>Той я</i> [нивата] <i>гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва.</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 126. <i>Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аске-тът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него.</i> А. Страшимиров, А, 199. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЛАГОДАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Като <i>сказ. опред.</i> Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — <i>Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 618. | + | <b>БЛАГОДАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Като <i>сказ. опред.</i> Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — <i>Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 618. |
<i>— Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава.. Колко ви съм благодарна!</i> Елин Пелин, Съч. И, <i>111. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл.. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско.</i> Д. Талев, ПК, 52 -53. — <i>Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна.</i> М. Марчевски, П, 47. | <i>— Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава.. Колко ви съм благодарна!</i> Елин Пелин, Съч. И, <i>111. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл.. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско.</i> Д. Талев, ПК, 52 -53. — <i>Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна.</i> М. Марчевски, П, 47. | ||
Версия от 17:48, 5 декември 2012
БЛАГОГЛАСИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Благозвучност. Окончаването някои съществителни мъжки с „а“ вместо с „ът“ става за благогласие. Но нека останат, както ти си ги направил. Ив. Вазов, НПис.* 143.
БЛАГОГЛАСНО. Остар. Книж. Нареч. от благогласен; сладкогласно, благозвучно. Така в стиховете забележихме, че нашите певци вървят напред и малко или много пеят понякога доста благогласно. Н. Бончев, Съч. I, 112. Ако детето всякога бъде изричало буквите ясно и благогласно, то можем да бъдем уверени, че язикът му е добре. КН, 1873, кн. 5, 20.
БЛАГОГОВЕЕН, -ейна, -ейно, мн. -ейни, прил. Книж. 1. За чувство, изживяване и под. — който е израз, проява на благоговение. Ние стояхме в благоговеен захлас. Ив. Вазов, Съч. XV, 140. В гласа му звучеще ц благоговейна гордост, и голяма скръб. И. Йовков, Разк. I, 223. Бенковски, който все още се чувствуваше помощник на Волова, изпитваше към него благоговейно чувство, смесено с любопитство. Л. Стоянов, Б, 38. //За поглед, очи, лице и под. — който изразява благоговение. Стара една жена посрещна гостенинът си, нагости го и мълчаливо гледаше на старческото благоговейно лице. Ил. Блъсков, ЗК, 136. С още по-голям възторг ний .. обръщаме поглед благоговеен към неразривно свързаната със словото народна музика, която откриваме, че съвсем не е монотонна. К, 1926, бр. 85, 2. Всички сили и способности немеят пред туй по-давляюще величие [на Ниагарския водопад] и всичко се съсредоточава в зрението, в нямото благоговейно съзерцание. Ал. Константинов, Съч. I, 101.
2. Остар. Обикн. за духовно лице — който е изпълнен с благоговение към бога; благочестив. Священикът, добър и благоговеен духовник, побърза да изпълни длъжността си. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 66.
БЛАГОГОВЕЕНЕ, мн. няма, ср. Кни`ж. Отгл. същ. от благоговея.
БЛАГОГОВЕЙНО. Книж. Нареч. от благоговеен; с благоговение. В време на богослужението Бенковски беше навел глава с кръстосани ръце пред иконата Божа ма-тер и от минута на минута са кръстеше твърде благоговейно. 3. Стоянов, ЗБВ П, 123. Изправяше ли се пред сеитбите, високи, гъсти,.., тоя сваляше калпака си .. Тъй благоговейно и смирено той не би срго&л в черква и на най-големия празник. Й. Йовков, Ж, 1945, 192. Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата нета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България... Н. Огефанова, РП, 14.
БЛАГОГОВЕЙНСТВО, мн. -а, ср. Църк. Обикн. в съчет. с притеж. местоим.
негово, ваше ит. н. Титулуване на свещеник за израз на почит, обикн. при обръщение или когато се говори за него. Нетърпеливият поп Груйо Бански,.., сновеше надолу — нагоре. Както си мислеше той и както въобще са очакваше, неговото благого-вейнство щеше да застъпа мястото на архиерей в предстоящето тържество. 3. Стоянов, ЗБВ II, 58. — Ей, ваше благого-вейнство! Тръгнал сте да развявате това расо като един дон Кихот, за една халосница! Ив. Вазов, Съч. XXI, 143.
БЛАГОГОВЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Дълбока почит, преклонение, уважение. Никой не дръзваше да се мери с него и затова чувството към него беше само благоговение. Д. Немиров, Б, 20. Всеки си донесе торбата с хляба, ястието и бъклицата и се наредиха прави около сложената трапеза с благоговение, като на Бъдни вечер сре-ЩУ Суроваки. Ц. Гинчев, ГК, 70. Навеждаше се [Еньо], взимаше пръст,.., миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. Ш, 97.
БЛАГОГОВЕЯ, -ееш, мин. св. благоговях, несв., непрех. Книж. Йзпитвам благоговение. Батак, славния и злочестия Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята! 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 307. Прекланям се пред тия, които умряха
— пред свещеното бесило на Левски, пред подвига на Ботев, благоговея пред светлите образи на Бенковски и Каблешков. Д. Спространов, ОП, 207. — Лалка я не питат, пък тя благоговее пред волята на баща си. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 125. Той я [нивата] гледа, той се радва и благоговее. Малко думи има той за това, но едничкият поглед само, който хвърля, е милувка, песен и молитва. Й. Йовков, Ж, 1920, 126. Пред пещерата с палещи от гняв очи стоял аске-тът. А народът благоговеял и мълком ликувал пред него. А. Страшимиров, А, 199.
БЛАГОДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Като сказ. опред. Който изпитва чувство на благодарност, признателност към някого. — Аз съм ти благодарен за всичко, що вършиш за мене, откак съм болен — каза той бавно. Ст. Дичев, ЗС I, 618.
— Имаше нещо, което ме крепеше. Това бяха хубавите ония думи, които ми казахте тогава.. Колко ви съм благодарна! Елин Пелин, Съч. И, 111. А що е това болгарин? Народ дошъл от Волга — велика река, народ от Бога произлезъл.. Благодарен съм на Бога, че ме создал болгарин и се гордея пред всички с името си болгарско. Д. Талев, ПК, 52 -53. — Помогни ми да избягам, цял живот ще ти бъда благодарна — тихо каза Бояна. М. Марчевски, П, 47.
2. За поглед, очи, думи и др. — който изразява или с който се изразява благодарност. Майките въздъхнаха и пратиха благодарни
