Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/621“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БЕЗМАСЛЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. <i>Безмасле-но сирене. Безмаслен крем.</i> | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЕЗМАСЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. <i>Безмасле-но сирене. Безмаслен крем.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМАТЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е останал без майка. <i>Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето.</i> Ан. Н. Хад-жоглу, ББ, 77. | + | <b>БЕЗМАТЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е останал без майка. <i>Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето.</i> Ан. Н. Хад-жоглу, ББ, 77. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМАШЙНЕН, -нна, -нно, <i>мн,</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който се извършва без помощта на машини. <i>Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Без-машинни термоелектрически преобразова-тели.</i> | + | <b>БЕЗМАШЙНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн,</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Който се извършва без помощта на машини. <i>Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Без-машинни термоелектрически преобразова-тели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който не съдържа метала мед. <i>Без-медни препарати.</i> | + | <b>БЕЗМЕДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който не съдържа метала мед. <i>Без-медни препарати.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. <i>Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите.</i> Ал. Бабек, МЕ, 31. <i>Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито.</i> Л. Станчев, ВД, 16. <i>Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни.</i> Н, 1883, кн. 8-9, 923. <i>И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 23. | + | <b>БЕЗМЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. <i>Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите.</i> Ал. Бабек, МЕ, 31. <i>Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито.</i> Л. Станчев, ВД, 16. <i>Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни.</i> Н, 1883, кн. 8-9, 923. <i>И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 23. |
2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. <i>И помисли, че силата му е бе§-церна, а волята му — закон за всички. И.</i> Йовков, СЛ, 126. <i>Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 114. <i>Безмерна радост. Безмерна тъга. Безмерна обич.</i> | 2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. <i>И помисли, че силата му е бе§-церна, а волята му — закон за всички. И.</i> Йовков, СЛ, 126. <i>Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 114. <i>Безмерна радост. Безмерна тъга. Безмерна обич.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
3. <i>Остар.</i> Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. <i>Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила съоира-ле.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. <i>На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 383. <i>Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява. У,</i> 1871, кн. 17, 268. | 3. <i>Остар.</i> Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. <i>Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила съоира-ле.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. <i>На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 383. <i>Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява. У,</i> 1871, кн. 17, 268. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕРНО <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. <i>И в тази минута аз се чувст-вувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. <i>Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт?</i> Д. Димов, Т, 634. <i>Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .. , бил человек славолюбив и безмерно жесток.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 60. 2. <i>Остар,</i> Извън мярката; прекомерно, прекалено. <i>Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва.</i> Т. Влайков, Съч. II, 104. <i>Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натя-га, като кога е пил безмерно много вино.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 110. | + | <b>БЕЗМЕРНО</b> <i>нареч. Книж.</i> 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. <i>И в тази минута аз се чувст-вувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. <i>Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт?</i> Д. Димов, Т, 634. <i>Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .. , бил человек славолюбив и безмерно жесток.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 60. 2. <i>Остар,</i> Извън мярката; прекомерно, прекалено. <i>Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва.</i> Т. Влайков, Съч. II, 104. <i>Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натя-га, като кога е пил безмерно много вино.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 110. |
безмаслен | безмаслен | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕРНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безмерен. <i>Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си.</i> Ал. Кръсте-вич, ВПЖ, 142. | + | <b>БЕЗМЕРНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от</i> безмерен. <i>Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си.</i> Ал. Кръсте-вич, ВПЖ, 142. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕСЕН, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> | + | <b>БЕЗМЕСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> |
1. За храна — който не е приготвен с месо. <i>Безмесни ястия. //</i> При който не се употребява месо; вегетариански. <i>Безмесна храна. Безмесна кухня.</i> | 1. За храна — който не е приготвен с месо. <i>Безмесни ястия. //</i> При който не се употребява месо; вегетариански. <i>Безмесна храна. Безмесна кухня.</i> | ||
| Ред 25: | Ред 27: | ||
<i>2.</i> През който не се яде месо; постен. <i>Безмесни дни.</i> | <i>2.</i> През който не се яде месо; постен. <i>Безмесни дни.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕСТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Неуместен. <i>Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи... та какво от това?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. <i>Знанието помага на человеческо-то благополучие, като освобождава чело-веците от много безместни трудове и разноски.</i> И. Тонджаров, Лет., 1872, 160. | + | <b>БЕЗМЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Неуместен. <i>Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи... та какво от това?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. <i>Знанието помага на человеческо-то благополучие, като освобождава чело-веците от много безместни трудове и разноски.</i> И. Тонджаров, Лет., 1872, 160. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕСТНО. <i>Остар. Нареч. от</i> без-местен; неуместно. <i>Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даро-вит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно.</i> ИЗ 1877, 1881, 254. | + | <b>БЕЗМЕСТНО</b>. <i>Остар. Нареч. от</i> без-местен; неуместно. <i>Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даро-вит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно.</i> ИЗ 1877, 1881, 254. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕСТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неуместност. | + | <b>БЕЗМЕСТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> Неуместност. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕТЕЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Книж.</i> Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. <i>Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни.</i> А. Христофоров, А, 92. <i>Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо.</i> Ем. Станев, ИК II, 237. <i>Безметежен живот.</i> — От рус. безмятежний. | + | <b>БЕЗМЕТЕЖЕН</b>, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Книж.</i> Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. <i>Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни.</i> А. Христофоров, А, 92. <i>Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо.</i> Ем. Станев, ИК II, 237. <i>Безметежен живот.</i> — От рус. безмятежний. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЗМЕТЕЖНО. <i>Книж. Нареч. от</i> без | + | <b>БЕЗМЕТЕЖНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> без |
безметежно | безметежно | ||
Версия от 06:10, 5 декември 2012
БЕЗМАСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е без масло, който не съдържа масло или съдържа малко масло. Безмасле-но сирене. Безмаслен крем.
БЕЗМАТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е останал без майка. Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето. Ан. Н. Хад-жоглу, ББ, 77.
БЕЗМАШЙНЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Спец. Който се извършва без помощта на машини. Безмашинно превръщане на топлинната енергия в електрическа. Без-машинни термоелектрически преобразова-тели.
БЕЗМЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който не съдържа метала мед. Без-медни препарати.
БЕЗМЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който е много голям по размер, площ и трудно може да се измери; неизмерим. Долини, падини, залесени хълмове постепенно се възвишаваха и изчезваха в безмерните предели на Алпите. Ал. Бабек, МЕ, 31. Не! / Далеч като другари верни / два комбайна в блокове безмерни / жънат и вършеят упорито / и чували пълнят с тежко жито. Л. Станчев, ВД, 16. Гледах хали как ся върло борят, / как ся гонят рой облаци черни, и надварят в пространства безмерни. Н, 1883, кн. 8-9, 923. И тържествено обещал на Ахмедовий син единствената си дъщеря за жена и безмерните си богатства в наследство. Ст. Ботьов, К (превод), 23.
2. Обикн. за чувства — който се проявява в много висока степен, извънредно голям, силен; изключителен, безкраен, безграничен, безпределен. И помисли, че силата му е бе§-церна, а волята му — закон за всички. И. Йовков, СЛ, 126. Откъм Прищина прииждат цели тълпи пленници и бежанци .. От помръкналите им очи лъха такова безмерно отчаяние, че гърдите ти внезапно се изпълват със сълзи. В. Карагьозов, Избр. пр, 114. Безмерна радост. Безмерна тъга. Безмерна обич.
3. Остар. Който е извън мярката голям по количество или степен; прекомерен, прекален. Причините на бунтът биле безмерните даноци, които турците насила съоира-ле. Хр. Ботев, Съч. 1929, 237. На 20 того железничарите обявиха стачка. Въодушевлението, с което те подеха борбата, .., показа колко силно е било недоволството им от безмерната експлоатация, на която са подложени. Г. Георгиев, Избр. пр, 383. Безмерното грижене и треперане над децата много пъти ги похабява. У, 1871, кн. 17, 268.
БЕЗМЕРНО нареч. Книж. 1. Извънредно много, в много висока степен; неизмеримо, изключително, безкрайно, безгранично, безпределно. И в тази минута аз се чувст-вувах тъй малък тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Коя тъмна сила, кой мрачен жребий бяха направили Борис тъй безмерно алчен и жаден за власт? Д. Димов, Т, 634. Случило ся тогава, че първийт министър на царството, .. , бил человек славолюбив и безмерно жесток. ИЗ 1874-1881, 1882, 60. 2. Остар, Извън мярката; прекомерно, прекалено. Ала откак й се втлъпи в ума мисълта за своя къща, тя зафана вече безмерно да пести — дори повече отколкото трябва. Т. Влайков, Съч. II, 104. Сам е той вече, сам с една майка. Какво може? И сеща Петър, че се пука на кръст земята под краката му, че главата му се пука и натя-га, като кога е пил безмерно много вино. Ц. Церковски, Съч. III, 110.
безмаслен
БЕЗМЕРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от безмерен. Пази златния път на умереността както в радостите, тъй и в скърбите. Отбягвай всяка безмерност в чувствата си. Ал. Кръсте-вич, ВПЖ, 142.
БЕЗМЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. За храна — който не е приготвен с месо. Безмесни ястия. // При който не се употребява месо; вегетариански. Безмесна храна. Безмесна кухня.
2. През който не се яде месо; постен. Безмесни дни.
БЕЗМЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Неуместен. Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи... та какво от това? Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Знанието помага на человеческо-то благополучие, като освобождава чело-веците от много безместни трудове и разноски. И. Тонджаров, Лет., 1872, 160.
БЕЗМЕСТНО. Остар. Нареч. от без-местен; неуместно. Французкийт цар, Карл V, наименован мъдрийт, беше много даро-вит в говорение, но, в същото време, много се въздържаше да не говори безместно. ИЗ 1877, 1881, 254.
БЕЗМЕСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Неуместност.
БЕЗМЕТЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който не е смущаван, тревожен от нищо; спокоен, безбурен. Дните протичаха гладко за него, спокойни и безметежни. А. Христофоров, А, 92. Край занемелите бакърджийници и сарачници няколко деца играеха на джелик. Кондарев се спря, поразен от безметежната тишина наоколо. Ем. Станев, ИК II, 237. Безметежен живот. — От рус. безмятежний.
БЕЗМЕТЕЖНО. Книж. Нареч. от без
безметежно
