Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/212“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Преасяне на дума към предходната страница, многоточие.) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
− | + | Той не скри нищо от Нино: разказа как Нели е била в стаята на вуйчо си и подслушвала разговора им; как после веднага се е съгласила да подаде до съда молба за развод. | |
— Тя нищо не пожела да говорим за тебе, Нино. Повече, се интересуваше да й разказвам за моите пътешествия. | — Тя нищо не пожела да говорим за тебе, Нино. Повече, се интересуваше да й разказвам за моите пътешествия. | ||
Измиха се и влязоха в стаята. | Измиха се и влязоха в стаята. | ||
Ред 11: | Ред 11: | ||
— Мизерница! — почти извика Нино, стана от масата и сви юмруци в закана. | — Мизерница! — почти извика Нино, стана от масата и сви юмруци в закана. | ||
Льолчев отиде при него, сложи ръка на раменете му и го върна при масата. | Льолчев отиде при него, сложи ръка на раменете му и го върна при масата. | ||
− | — Нино, човек губи най-много от достойнството си, когато се гневи. Аз обичам хората, които умеят да се владеят и да пазят достойнството си при всички обстоятелства в | + | — Нино, човек губи най-много от достойнството си, когато се гневи. Аз обичам хората, които умеят да се владеят и да пазят достойнството си при всички обстоятелства в живота… Хапни, за да разсееш горчилката от устата си. Луканката е хубава. |
Нино се усмири, седна, взе късче луканка, но не хапна, остана замислен. | Нино се усмири, седна, взе късче луканка, но не хапна, остана замислен. | ||
Льолчев започна бавно и с апетит да се храни. | Льолчев започна бавно и с апетит да се храни. | ||
− | — Аз можех да ти представя работите по-иначе, но не ми дава сърце да те лъжа. Защо да поддържам, в теб илюзии, които ще ти бъдат приятни, но само ще объркат още повече живота ти? Помъчи се в момента да не мислиш за Нели. Аз ще ти | + | — Аз можех да ти представя работите по-иначе, но не ми дава сърце да те лъжа. Защо да поддържам, в теб илюзии, които ще ти бъдат приятни, но само ще объркат още повече живота ти? Помъчи се в момента да не мислиш за Нели. Аз ще ти помогна… |
− | Когато и Нино започна да вечеря, Льолчев поде със | + | Когато и Нино започна да вечеря, Льолчев поде със свойственото |
</sfb> | </sfb> |
Текуща версия към 13:18, 20 ноември 2015
Страницата е проверена