Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/207“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Нино познаваше тези дървета от Морската градина във Варна. Дора, дъщеря на горски надзирател, знаеше имената на растенията... | Нино познаваше тези дървета от Морската градина във Варна. Дора, дъщеря на горски надзирател, знаеше имената на растенията... | ||
Той пак си спомни за Дора Павлова! И отново се помъчи да отклони мислите си от нея. | Той пак си спомни за Дора Павлова! И отново се помъчи да отклони мислите си от нея. | ||
| − | „Не трябва да се занимавам с Дора. Подло е! Защото жена ми ме пренебрегна — сега ще бъде мръсно да се възвръщам към Дора... да разигравам баналната комедия на връщане към първата любов!... Изобщо нищо няма да оправя в живота си, ако започна пак да се забърквам в женски истории... | + | „Не трябва да се занимавам с Дора. Подло е! Защото жена ми ме пренебрегна — сега ще бъде мръсно да се възвръщам към Дора... да разигравам баналната комедия на връщане към първата любов!... Изобщо нищо няма да оправя в живота си, ако започна пак да се забърквам в женски истории...” |
И отново той се помъчи да се разсее с хубостта на попътните картини. | И отново той се помъчи да се разсее с хубостта на попътните картини. | ||
Небето над Балчик беше кристално чисто, но тъмносиньо. На неговия фон по-ярко белееха каменните вълни на високия бряг, сякаш спрели плисъка си, омагьосани. Светлосенките очертаваха по скалите чудати барелефи от примитивни | Небето над Балчик беше кристално чисто, но тъмносиньо. На неговия фон по-ярко белееха каменните вълни на високия бряг, сякаш спрели плисъка си, омагьосани. Светлосенките очертаваха по скалите чудати барелефи от примитивни | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:04, 25 септември 2015
Страницата е проверена
