Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/122“
м |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | почти неброени, може би ще си спомниш, че именно аз участвувах най-щедро в издръжката на твоята хетерия. В ония времена да се живее разточително и разгулно — можеше; сега е обществено невъзможно! И няма вече начини да се печелят неброени | + | почти неброени, може би ще си спомниш, че именно аз участвувах най-щедро в издръжката на твоята хетерия. В ония времена да се живее разточително и разгулно — можеше; сега е обществено невъзможно! И няма вече начини да се печелят неброени пари… Но с оглед на обществената система сега моето положение все пак е от най-добрите: редовен професор, член-кореспондент на Академията на науките, съветник в Дирекцията за минни и геоложки проучвания и прочее, и прочее. |
| − | + | Той обшари с ръка гърбовете на множеството свои трудове, наредени на отделна библиотечна лавица, и поизвърна глава към Лидия, за да види какво впечатление й прави всичко това. Като отпи глътка коняк и пое да запали нова цигара, Лидия попита равнодушно: | |
| − | + | — И това те задоволява? | |
| − | + | — Какво значи да ме задоволява? Вярно е, че най-хубавите ми години отминават. За българските мащаби сега това, което съм постигнал, не е никак малко. Но аз чувствувам, че за моите възможности то е недостатъчно. За съжаление, не съм бил щастлив да се родя в някоя от големите страни на Европа. Там дори да останех това, което съм сега като учен, аз щях да бъда знатен и богат. А понеже там почти навсякъде социалната демокрация преуспява — може би щях да бъда между тия, които днес ръководят политическите събития в международен мащаб!… Може би, не зная… — додаде той замечтано, с желание да изглежда скромен. | |
| − | + | — Голубчик ты мой! — изрече гальовно Лидия, за да смекчи злите думи, които напираха в мислите й. — В България има големци, които живеят не по-зле от милионерите в Европа. Но те са други хора — гъвкави, майстори да се нареждат. А ти? Разгледай се някой път внимателно в огледалото. Но се гледай не с твоята нарцисова самовлюбеност, а с очите на чужд човек. Това надменно лице! Тия резки движения и тикове на важничещ човек. Този винаги ултимативен тон… Кой би се доверил на такъв човек, който безпределно цени себе си и до глупост не зачита другите? Кой би ти поверил някоя сложна и сериозна задача, за да ти пълни шепите с пари? Кой… | |
| − | + | Бойдев нетърпеливо прекъсна словесното й увлечение. | |
| − | + | — Лидия, ти бръщолевиш, каквото ти хрумне! Има кой да ми доверява сериозни задачи. Има! | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:06, 25 септември 2015
Страницата е проверена
